Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2008 14:42 - Икономика за душата- 2ри брой - в-к "ТРУД" - 13.8.2008
Автор: albosh Категория: Бизнес   
Прочетен: 3682 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 14.08.2008 20:51


Добавена стойност вълнува душите ни

Александър Божков

 image

Данъкът добавена стойност (ДДС), като всяка финансова и фискална тема, би трябвало да изглежда скучен за разискване и анализ. Оказва се, обаче, че тъкмо този налог вълнува душите на много хора.

Напоследък, всякакви организации на млекопроизводители и месопроизводители настояват за намаляване на данък добавена стойност (ДДС) върху хранителните продукти. Това на пръв поглед звучи много примамливо за хората. Кашкавалът, например, без ДДС днес струва 10 лева килото, а с ДДС от 20 на сто автоматично крайният потребител го купува за 12 лева. Ако се приеме предложението на млекопроизводителите за 10 на сто ДДС върху храните, би трябвало цената на кашкавала в магазина веднага да падне на 11 лева.

Браво! Да, но обаче ...

Първо, знаем отлично, че никакви цени няма да паднат. Такова животно в българската икономика не съществува. Цената на кашкавала ще си остане 12 лева килото, а печалбата на търговеца и, евентуално на производителя, ще се увеличи. Това го признават дори и организациите на млекопроизводителите, които не обещават да намалят цените, а само да ги увеличават по-бавно.

Тук веднага възниква следващият въпрос. Кашкавалът се прави от мляко. На млякото също сме намалили ДДС на 10 на сто. Но кашкавалът се прави и от фуража на кравите, които дават млякото. Неговото ДДС, на фуража, също ли трябва да го намалим на 10 на сто? Кашкавалът се прави и от електрическия ток, който се ползува във фермите за добитъка, в мандрите, където се произвежда, в складовете, където се съхранява, в магазините, в които се продава. Трябва ли да намалим ДДС върху електрическата енергия наполовина? Но само на тази, която се използва при производството и съхранението на кашкавала! Опа, забравихме бензина и нафтата, които се използуват за транспортиране на фуража, млякото и накрая на готовия кашкавал! Ами работното облекло на краварите, работниците в мандрата, продавачките в магазина? Ами наема за магазина, ами тухлите и цимента за строежа на мандрата или на обора? Къде да спрем по разклонената верига от материали, стоки, дейности и услуги, свързани с производството на кашкавал? Къде двадесетпроцентовата ставка по ДДС да се превърне в десетпроцентова и кой да понесе загубите от това?

Няма отговор и на този въпрос!

Сега нека погледнем на идеята за намаляване на ДДС в по-широк контекст. Защо точно на хранителните стоки? А на духовната храна? Отдавна много хора настояват за намаляване или премахване на ДДС върху книгите. Логично! Вестникарите, със цялото си влияние в обществото, искат намалено ДДС върху всички печатни издания. Още по-правилно!

Страната ни е в демографска криза. Да стимулираме раждаемостта. Как? Чрез намаляване или премахване на ДДС върху детските дрешки, храни, люлки, креватчета, памперси, биберони, залъгалки и прочие. За малко да забравя задължителните детски седалки в автомобилите!

Другата страна на демографската криза са огромният брой пенсионери. Всичките с ниски пенсии. Да им помогнем, като намалим или направо премахнем ДДС върху лекарствата, които при възрастните хора са равностойно на храната перо в месечните харчове. Да намалим ДДС върху социалните услуги, на които основни потребители са тъкмо пенсионерите. Съвсем дискретно тук предлагам да се махне ДДС и върху погребалните услуги.

Ами социално слабите, които не са пенсионери? Тях да ги изоставим ли на произвола на съдбата? Да намалим ДДС върху строителството на социални жилища, да премахнем ДДС върху енергията за отопление и осветление в социалните домове, да въведем намален ДДС върху билетите за градския транспорт и влаковете за социално слабите!

Цяла нова тема е ролята на държавата за стимулирането на културното и спортното развитие на българските граждани. Просто наложително е да се намали ДДС върху билетите за културни мероприятия и спортни състезания, върху наемите за театралните и спортните зали, върху разходите за поддържане на читалищата и другите центрове на културата и просветата.

И така нататък, и така нататък...

 Читателят тук ще каже, че прекалявам с иронията. Друг пък, защитник на диференцираните ставки на ДДС, ще започне да ми припомня, че в Европа почти няма държава с единна ставка на добавената стойност и няма какво толкова да се перчим, а да вземем да въведем европейските практики и у нас.

Кои европейски практики, обаче?

Всичко, което ви разказах дотук, са европейски практики. Ето ви, за сведение, един списък на стоките и услугите с редуциран или нулев ДДС в различни страни членки на Европейския съюз:

1.      Хранителни продукти

2.      Селскостопанска продукция

3.      Доставка на вода

4.      Лекарствени средства

5.      Медицински услуги

6.      Услуги, които служат на целите на грижата за човешкото тяло

7.      Ветеринарни услуги

8.      Погребални услуги

9.      Детски седалки за МПС

10.   Превоз на хора

11.   Извозване на смет и улично почистване

12.   Социални услуги

13.   Строителство на социални жилища

14.   Енергия за отопление и осветление

15.   Книги, вестници, списания

16.   Авторски произведения на писатели, композитори

17.   Платена и кабелна телевизия

18.   Реклама

19.   Вход за културни мероприятия

20.   Вход за спортни мероприятия

21.   Фотографски услуги

22.   Жокейски дейности

23.   Шофьорски курсове

24.   Хотелиерство

25.   Прахове за пране и почистващи средства

26.   Съхраняване и управление на ценни книжа

27.   Вино от собствена реколта

28.   Ушито по поръчка облекло

Само три държави в обединена Европа твърдо държат на единната ставка на ДДС. Това са Дания, Словакия и България. Останалите, по различни исторически, местни, лобистки и други причини, в различни времена са въвеждали различни ставки върху конкретни стоки и услуги. И сега се чудят как да се отърват от тях. Гледат ни нас, трите водещи страни по въпроса, с нямо възхищение, и се опитват по заобиколен начин да се измъкнат от капана на разнообразните добавени стойности. Трудно им е, разбира се. Само си спомнете епичната битка, водена в българския парламент в последните години, относно данъка добавена стойност за туристическите услуги, загубена безславно, разбира се, и довела до единственото към момента изключение в единната българска ставка по ДДС, онези 7 процента, които могъщите туристически босове успяха да извоюват, както само те могат.

Не помага особено по въпроса и Ласло Ковач, европейският комисар по данъците и митническия съюз. През месец юли тази година той отвори кутията на Пандора, като предложи промяна в Директивата за ДДС, с която да се  даде възможност на страните-членки да намалят ставките за редица услуги, занаятчийски и помощни дейности. Според предложената промяна страните членки ще имат възможност да намалят данък добавена стойност за строителни и ремонтни дейности и поддръжка на сгради, ремонт на битова техника, поправки на облекла и обувки, както и върху фризьорски, козметични и ресторантьорски услуги. Ковач обяснява, че подобна възможност за гъвкаво определяне на размера на ДДС в отделните държави членки ще стимулира малкия и среден бизнес и ще доведе до по-голям икономически ръст.

Важно е да се отбележи тук, че Ласло Ковач е социалист по убеждения и комунист по произход. Той е бивш председател на Унгарската социалистическа партия, заместник-предедател е на Социнтерна,  а преди промените от 1989 е виден деятел на комсомола и комунистическата партия. Казвам това не защото имам нещо против Ласло Ковач, а защото идеите за диференцирана ставка на ДДС и у нас през всичките години от въвеждането му до днес, произхождат от лявата страна на българския парламент.

Въвеждането на различни ставки на данъка добавена стойност за различни стоки и услуги винаги е облечено в красивата дреха на грижата за хората. С онази особена любов към народа, която всъщност казва: „Хората са глупави, те не могат да се справят сами, но пък ние сме умни и ще преразпределяме парите така, че да има за всички по равно.” Онази особена любов към народа, която гали душата на избирателя, но пълни не неговия джоб, а джобовете на корумпираните чиновници и политици, на обръчите от фирми около тях и на големите мошеници „бизнесмени”.

Исторически е доказано, че и най-пълната бъчва се изпразва, ако в нея има и най-малката дупчица. Диференцираните ставки по ДДС са онези дупчици в бронята на бюджета, през които безпроблемно изтичат парите. Нека да не пробиваме нови дупки в данъчната ни система!

 



Тагове:   труд,   брой,


Гласувай:
0



1. flyco - ляво-дясно
14.08.2008 09:48
У нас тези понятия са компрометирани. Големият бизнес преследва интересите си чрез лявата част на Парламента, десните се борят за социална справедливост, като под "справедливост" обикновено по нашите географски ширини се подразбира равенство.
цитирай
2. анонимен - Добри Божилов
17.08.2008 09:38
Г-н Божков,

Добрите тези, изречени от компрометирани фигури компрометират тезите. Може и да не е приятно да се каже, но когато вие защитавате нормалния ДДС,вие му вредите. Вземето първо си изчистете името - ако е мръсно, направете една PR кампания, която да докаже, че не сте "мистър 10%". И тогава се хвърляйте в нови обществени каузи.
цитирай
3. анонимен - Bojkov, az ot godini se nadiavah da ...
18.08.2008 05:31
Bojkov,
az ot godini se nadiavah da te vidia v zatvora,zad rechetkite,kadeto ti e miastoto kato prestapnik-kral ta se olial,a kakva e moiata iznenada-na svoboda,opravdan i po-4ist i ot svetes.Niama,niama spravedlivost v tazi na6a rodina.Ako be6e tuk v USA 6tiaha da ti lepnat minimum 30 god.Za men ti si prosto edin krades.Ne te e sram!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886514
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832