Завършиха президентските избори. Десният кандидат не стигна до балотажа. Георги Първанов получи с лекота втори мандат. От тази ситуация могат да се извлекат някои важни поуки за демократичните сили:

1. Успешната съвместна работа на СДС и ДСБ, дори и по такава важна задача, като излъчването и подкрепата на кандидат за президент на България, вече е невъзможна. Това важи както за националните ръководства, така и за структурите на двете партии в областните центрове. Разривът между бившите съпартийци от Съюза на демократичните сили е толкова натоварен с минали обвинения и сегашно недоверие, че няма смисъл да се правят други опити за такова механично обединяване зад конкретни цели.
2. Останалите десни партии, независимо дали са членове на ЕНП или не, нямат никакво електорално значение и привличането им като равностойни участници в политически действия само дава храна за техни претенции и медийно присъствие, което не носи никаква политическа полза.
3. СДС и ДСБ, заедно и поотделно, не предлагат алтернатива на днешното управление на тройната коалиция. Напротив, президентът Първанов, премиерът Станишев и ключови министри от правителството употребяват почти изцяло риторика и послания, доскоро характерни само за десните политици (пазар, частен сектор, ниски данъци, растеж, ЕС, НАТО). На фона на масираното медийно присъствие на управляващите, епизодични са случаите, когато някои депутати от десницата предлагат други политики.
4. Проектът “ДСБ” може да се приеме като окончателно провален. Концентрирането на усилията на партията основно върху темата с досиетата и разкриването на доносниците на бившата Държавна сигурност не намери достатъчно сериозен отзвук в обществото и затова остана в периферията на електоралното внимание. Другата основна тема за ДСБ – ДПС и неговото вредно за държавата участие във властта – беше иззета от много по-радикално говорещия Волен Сидеров. Същевременно ДСБ не доказа в нито един момент, че има възможности да предложи позитивна програма за развитието на страната.
5. Състоянието на СДС е критично. Няма съмнение, че партията успява да закрепи електорална подкрепа малко над 4 %, но отсъства визия и конкретни идеи за превръщането и в политически значима сила, която да може да печели избори. Не е печеливша идеята за механично събиране на старите седесари отново на “Раковски” 134, защото показва безсилие да се гледа напред и е само търсене на утеха в емоцията на миналото.

На този фон могат да се направят следните заключения:

На България е необходима десница от нов тип, която да се отърси от приоритетите и дори от фразеологията на прехода и да потърси, развие и демонстрира модерна европейска дясна политика. Изграждането на такава партия би могло да стане на основата на СДС. Предимството е в наличието на съществуваща конструкция, върху която да се изгражда нова политика. Недостатъкът при този вариант е в тромавата система за избиране на ръководните органи в СДС, която може да осуети чрез процедурата всеки опит за радикално обновление, което е задължително в този момент.

Успешното евентуално създаване на съвсем нова партия, която да бъде модерната десница на България, минава през бърза маргинализация и изчезване на СДС и ДСБ. Желаещите да създадат такава партия трудно ще намерят по-подходящ момент от днешния (може би само предизвестеният разгром на местните избори през 2007 би бил по-подходящото време). Същевременно опитът нова партия да бъде създадена от знакови лица на досегашните партии със сигурност ще се провали (справка ДСБ!). Неуспешен ще бъде и опитът новата партия да бъде организирана от хора, неучаствали в политиката досега. 16 години след установяването на демокрацията и многопартийната система, сегашните политици са научили достатъчно добре “занаята” и с общи усилия ще ликвидират бързо опита за създаване на конкуренция.

Печелившата формула за създаването на нова десница, била тя на основата на СДС или “на зелено”, е инициаторите и да бъдат хора с достатъчно сериозен политически опит (но по възможност да не са заемали висши партийни постове досега), да идват от СДС, от ДСБ и от някои от другите партии вдясно, а сред тях да има и обществени фигури, които са били извън партиите досега, но се ползуват с публичен авторитет. Важно е тази нова сила да бъде парламентарно представена в настоящия парламент (тук ще бъде предимството, ако се изгради на основата на СДС). Още по-важно е деятелите на тази нова десница да поставят в центъра на вниманието си онези теми на обществото, които са най-важни за избирателите, както и да предложат стройна и ясна алтернатива на сегашната политика на управляващата тройна коалиция и да защитават тази алтернатива последователно и аргументирано.

Ами господин Божков, вие ли ще дръпнете кокала от устата на старите лидери? Искам да съм там, като го правите..

Трудно ще е, но, от друга страна, какъв точно е тоя кокал, за хората, които вече шеста година са извън властта в държавата и няма изглед скоро да се докопат до нея!?

За съжаление, дясната доктрина в момента е обсебена от БСП. Ако някой започне да създава реална опозиция, то трябва да си търси друга доктрина - или не дясна, или изсмукана от пръстите. Вижте сами: няма спор по въпросите на социалната политика, на фискалната политика, на собствеността и данъците, на приоритетите във външната политика, на "кохезионните" ценности. Посланията сега са "борба с корупцията", "все по-нататъшно влизане в ЕС", "българска годост и идентичност". Всичко това е хубаво, но не стои никъде по оста на корелацията "ляво - дясно" в политиката. Сиреч, ако ни предстои да се насладим на нови политически субекти в близко бъдеще, то това ще са представители на вида "one-man-show". И ако Бат' ви Бойко не изгрее скоро, чакат ни още Волени Сидерови, Жоржове Ганчеви, Лаурел и Харди и т.н...

Елементарно, анонимен - кокалът е собствеността на марките ДСБ и СДС, членството в ЕНП (т.е. признанието от Европа, че те са "Автентичната" десница), както и вътрешната власт в двете организации.. Става дума за власт и марка, които при подходяща историческа обстановка се превръщат в много повече.. накратко не се прави на дръж ми шапката

ЕНП ще се радва да признае някоя друга партия за "автентична десница", ако тя спечели изборите. Лично съм присъствал на дебатите, когато приеха за наблюдател партията на Туджман от Хърватска. Въпреки възраженията на италиански и френски наблюдатели, които обясняваха, че това е авторитарна и недемократична партия и привеждаха многобройни доказателства за това. Все пак ги приеха, защото тъкмо бяха спечелили изборите с голямо мнозинство.

е фантазиран. Но това е напълно достатъчно, за да могат един бюлюк достопочтени български мъже да се сдърпат за него. Хората се дърлят за фантазирани благини в ръцете на другите себеподобни.

Между другото, в коментара, който предлагате за неуспеха на изборите, отсъства дори и бегъл опит да направите анализ на провала на дясното в контекста на общността, в която се случва този провал – посткомунистическа България.

Така Вашите обяснения са заключени в свадите между политическите Ви колеги, а подобни обяснения, освен че са повърхностни, не предлагат особено съзидателни стратегии за действие.

Аз твърдя, колкото и да ми е неприятно това, че в България в момента не може да има автентична десница. Смятам, че това е така, тъй като десницата е изразител на тежненията на предприемаческата част от гражданите в една страна. В България няма автентично предприемачество. Тук има помазани от комунистическата партия псевдо-капиталисти, известен брой мафиоти (не знам да ги деля ли специално от пърните), а почтения бизнес е задушен или едва кретащ. Има и огромни, абсолютно автентични маси от хора, които не са готови да управляват живота си автономно и да творят. Те се интересуват единствено от преразпределението на ресурси и са неистово уплашени от възможността да бъдат отговорни за живота си. При това положение тези, които естествено биха припознали една дясна партия като изразител на своите интереси просто не съществуват или са съвсем малка група хора, а съпротивата срещу дясното и отговорността за собствения живот, която то символизира е огромна. Една от изявите на тези съпротива е, че дясното се разкъсва от раздори, противоречия и така обслужва съпротивата срещу себе си. Няма да ви обяснявам в детайли за какви процеси иде реч. Има си книги по въпроса.

Ако десните партии са сериозни в намерението си да бъдат десни (а не да осигуряват потомците си до десето поколение, злоупотребявайки с властта си, когато им я дадат, както направиха в годините, когато просто яхнаха гребена на потребността от промяна), те трябва да си отгледат избиратели. Което означава да вложат огромни усилия в отглеждане на предприемчивост у младите хора.

Предприемачеството е тази характеристика на личността, която прави индивида способен да види света по такъв начин, че кокалите се умножават до безкрайност (т.е. от пренареждането на връзките между нещата се формира печалба).

След още две поколения отгледаните сега предприемчиви умове ще бъдат техните избиратели и те ще са мнозинство. Обаче това е дългосрочна инвестиция, а десните т.нар. лидери искат да управляват сега. И в това се състои тяхното политическо късогледство, кривогледство и други дефекти във визията ;-)

Аз не вярвам, че в момента в дясното политическо пространство има личност или личности, които да са готови да платят личната цена за утвърждаването на дясното.

Значи, с прискърбие трябва да Ви съобщя, г-н Божков, че дясната идея дълго ще бъде непопулярна и, ако Вие сте същият Александър Божков, който известно време се подвизаваше в правителството, възможно е да направим допускането, че Вие лично имате участие в това развитие на нещата.

Ако приемем подобно допускане за валидно, Вие имате уникалната позиция да анализирате какво е това явление, което Ви провали. Лично Вас.

След като участниците в политическия процес от дясно съберат доблест да направят подобен разрез на собственото си участие, може би шансовете ще се увеличат. Обаче в момента подобен процес въобще не е на дневен ред. Поне аз не го виждам в блога Ви. Така че преди да правите нови партии, направете нещо за личното си развитие, а после ще видим...

E, съжалявам за ядосания ми постинг, но аз съм от тези 260 000 дето гласуваха за Беронов и в някакъв смисъл - за десните партии и ми писна да ме представлява агент Гоце&Co Ltd, защото вие отдясно нито можете да решите кой да води бащина дружина, нито сте в състояние да родите една свежа идея, която да е нещо повече от имитация на дясно мислене и заради която си струва да работи човек.

... новата "десница". Намирам подобен разговор за предварително обречен.

Предостатъчно "дясно" има в победата на Гоце и в това, което е правил и с десеторна мощ му предстои да прави:

- Подкрепа от и за едрия бизнес;
- Подкрепа от и за православната църква;
- Подкрепа от и за местните велможи (независимо от цвета им, ако го има);
- Резервирана политика в рамките на ЕС;
- Политика на бавни и мъчителни реформи в образование, здравеопазване, осигуряване;
- Предпазна политика по отношение на новите изисквания и стандарти за бизнеса и администрацията;
- Покровителство на съществуващия административен апарат;
- Показна близост с армейските авторитети и предпазване на армията и полицията от резки реформи и промени.

С две думи - властващото в момента статукво е олицетворение на умерен социален консерватизъм в едно корумпирано и изостанало общество. Сред подкрепящите това статукво нито един "десен" няма да намери подкрепа.

Очевидно пробив е възможен не по "десен" а по реформаторски признак, с ясното съзнание, че част от потенциалните гласоподаватели и дори лидери на такава платформа НЕ СА десни.

... няма да се съглася с мотивацията на твърдението, че проектът ДСБ е мъртъв (самото твърдение е може би вярно?).

Именно посочените водещи теми - Държавна сигурност и ДПС показват известна степен на познаване на статуквото и известно разбиране за посланията срещу него.
Това са два сами по себе си неуспешни проекта, но много смели и като посока много точни.

Нужно е обаче (ако има за кога) ДСБ да се осовободи от натрапения ултраконсерватизъм в социалното послание, който отблъсква автоматично мнозина потенциални симпатизанти, както и да приеме много по-агресивна политика за икономическа свобода (което засега прави само Нено Димов от НР).