Покрай избирателната кампания и самия изборен ден отново бяхме свидетели на някои от абсурдните и отживели законови текстове и правила, които продължават да важат в Република България, която след два месеца ще бъде член на цивилизования Европейски съюз. Нека да поразсъждаваме само над някои от тях:
- Ограниченията за отразяване на предизборната кампания в държавните медии
Частните медии днес имат много по-голям пазарен дял и несравнимо повече зрители и слушатели, в сравнение със БНТ и БНР, които продължават да съществуват в странно раздвоение – хем са на държавна бюджетна издръжка, хем имат собствен рекламен бюджет и собствени приходи. В конкретния случай, обаче, по-важно е да припомним, че така наречените “обществени” медии получават държавна издръжка, за да се занимават с обществено значими теми.
Каква по-значима обществена тема от изборите? Но според законодателя точно на обществените медии е забранено по време на кампанията да стимулират обществения дебат, да ни занимават през по-голямата част от денонощието с политическите тези, които предлагат едни или други кандидати за вота на хората, да канят свободно, безплатно и неограничено номинираните за президенти (народни представители, кметове, общински съветници), за да разберат избирателите тъкмо от обществените медии какви са политическите оферти и така да направят просветен избор.
Това не може, казва законът. В замяна на това, частните медии, които са изцяло комерсиални и се издържат, като продават ефирно време за реклами на прах за пране, мобилни телефони и дамски превръзки, могат по време на кампании да продават секунди, минути, часове, а в някои случаи (СКАТ) и цялото си ефирно време, на тези кандидати за вота на гражданите, които имат повече пари, връзки със собствениците на медията или пък разполагат с повече влияние върху СЕМ и КРС, за да шантажират частните телевизии и радиостанции.
Спешно необходимо е ролята на “обществените” медии в предизборните кампании да се промени. Всъщност е необходимо изцяло да се преразгледа статутът на БНТ и БНР, но това е тежка и конфликтна тема, по която няма скоро да се намери консенсус. По въпроса за изборите, обаче, ми се струва, че абсурдната ситуация е очевидна и лесно може да бъде променена дори и от това Народно събрание.
- Денят за размисъл
Каква е точно функцията на този ден, никой не може да обясни. На върха на предизборната битка, точно преди да направи своя избор, гласоподавателят получава един ден псевдоспокойствие, от което няма никаква нужда. В края на крайщата избори не се правят всеки ден, а се падат горе-долу един път годишно.
Нищо няма да му стане на българския гражданин, ако бъде напрегнат максимално точно преди да упражни най-важното си право, да избира своите представители в различните структури на властта. Нали отличителният белег на действащата демокрация е будното гражданско чувство на всеки от нас? Защо ще го приспиваме точно в деня преди изборите?
Освен това, дори и да приемем тезата, че спокойствието в деня за размисъл е по някакъв начин полезно за избирателя, то е абсолютно негарантирано при сегашното законодателство (а вероятно и при всякакво законодателство!). Нима плакатите и билбордовете се махат от улиците и пътищата в деня за размисъл? Нима някой може да спре агитацията в Интернет в деня за размисъл? Нима е възможно да се изключат телефонните мрежи и да не се пращат SMS-и в деня за размисъл? Нима има адекватни механизми за предотвратяване или санкциониране на агитацията от врата на врата в деня за размисъл?
Със забраната за агитация в деня на размисъл се постига единствено и само допълнително напрягане на сивите мозъчни клетки на щабовете на кандидатите, които да измислят как да ви облъчат допълнително, без да бъдат санкционирани с глоба. Интересно ще ми бъде да видя каква ще бъде реакцията и санкцията на ЦИК, например, ако точно в деня за размисъл някой местен коркорбашия от ДПС или партиен секретар от БСП застане на селския площад и спира всеки минаващ съселянин, като го предупреждава да гласува “правилно”. Да не би да касират избора на Георги Първанов?
- Различните забрани в деня на гласуването
Забраната за употреба на алкохол на обществени места в деня на изборите е наследство от времето, когато Българската комунистическа партия се притесняваше да не би някой подпийнал гражданин в деня на празничната изборна победа да напсува Тодор Живков и по този начин да помрачи екзалтацията от поредните 99,99% гласове за безалтернативните кандидати на псевдодемократичната ни народна република. Днес тази забрана е абсурдна и най-важното доказателство за това е, че никой не я спазва. Никой също така не упражнява контрол, освен някой общински инспектор или местен полицай, който иска да си изкара рушвет от кръчмаря или магазинера в деня на изборите.
Много по-логично би било да се забранява продажбата на алкохол в деня на футболен мач между “Левски” и ЦСКА, където страстите на феновете са доказано разгорещени и разрушителни, за разлика от политическите противоборства, ентусиазиращи все по-малко граждани до степен, която би ги направила опасни в комбинация с чаша ракия.
Забраната за лов в деня на изборите е още по-тъпа. Вероятно авторът на тази глупост се притеснява, че привърженици на един кандидат ще грабнат двуцевките и вместо към гората, ще свият към избирателната секция, за да разстрелят политическите си противници.
Теоретично това е възможно. Но като знаем огромния брой лични оръжия, раздадени на всякакви хора през последните години, като сме свидетели на показни разстрели на наркодилъри и други мафиоти с методично постоянство, като знаем, че в центъра на София убийци безнаказано разстреляха един министър-председател, един висш прокурор, един мастит банкер, един общински съветник, без да се съобразяват дали е ден на избори или не, струва ми се обидно за ловните дружинки точно те да бъдат подозирани в евентуални терористични действия при загуба на любимия им кандидат.
- Обявяване на резултатите от екзит-половете на социологическите агенции
Цял ден хората гласуват. Цял ден, през половин час, електронните медии ни съобщават колко процента от избирателите са се явили пред урните в Тутракан или Харманли до 11 часа, до 14 часа, до 17 часа ... Изключително ценна и полезна за гражданите информация! Единственото раздвижване настъпва, когато видим или чуем репортажи за това, кога и къде са гласували основните кандидати или партийните и държавни водачи.
Цял ден екипите на социологическите агенции разпитват по установен, максимално конфиденциален и световно признат метод излизащи от изборните секции граждани и периодично си правят обобщение по техните си социологически правила. Знаят как върви гласуването, кой води, кой изостава, как се очертава резултатът. Знаят, но им е забранено да казват! Защо?
Какво лошо ще стане, ако избирателите на едната политическа сила разберат към три следобед, че техните кандидати изостават на три пункта от конкуренцията? Най-много да се размърдат и да отидат да гласуват, притеснени от възможността другите да спечелят. В резултат на това се вдига избирателната активност, вотът става по-представителен и адекватен на нагласите в обществото.
Изтъква се аргументът, че може социолозите да лъжат, за да “помогнат” на един или друг кандидат. Нали, обаче, екзит-полове правят едновременно няколко агенции, които са във вечна конкуренция помежду си. Избирателят пред радиото или телевизора ще чуе всяко от техните измервания и ще си направи заключението. Както за хода на избирателния ден, така и за качеството на съответните социологически агенции.
------
Каквито са резултатите от президентските избори, такива са. На победителите – честито! Но това не са последните избори, които ще правим. Моля ви, дами и господа народни представители, махнете поне най-обидните фрапантни глупости от изборното ни законодателство за следващата година!
Филми в Дневник След 5: Оглупели от любо...
Филми в Дневник След 5: Елитни убийци
22.10.2006 08:12
22.10.2006 09:28
Na chehite, spored vas, kolko dni za mislene im traibvat?
19.09.2007 18:12
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog