Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2006 15:25 - Продължение на един разговор
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2294 Коментари: 7 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Драги читатели на блога,

Преди няколко дни ви представих моята дискусия с една дама, наречена ridiculous , която сподели някои много сериозни разсъждения за дясното, за предприемачеството и за политическото бъдеще на България. Получих нов коментар от нея и ви го предоставям.

 

От ridiculous:

 

Благодаря за отговора Ви на моя коментар. След като го прочетох, у мен възникнаха доста въпроси. Някои от тях са сериозни, някои са толкова сериозни, че звучат иронично... Пускам го засега като личен коментар заради заядливата нотка, която е въпрос на моя личен стил на изразяване.

По уточнението, че изборът Ви е бил да се занимаете само с конкретната ситуация между партиите и лидерите им в българската десница. Уважавам, когато авторите налагат ограничения в задачите си, защото това прави нещата реалистични, но имам колебания дали в този случай отношенията между партиите вдясно могат да бъдат откъснати от цялостния контекст на развитието на общността. Аз бих пледирала за второто с пълното съзнание, че това е по-скоро задача за задълбочен изследователски проект, отколкото задача на един личен блог.

Позволявам да възразите срещу моето твърдение, че в България автентичното предприемачество може да се впише в червената книга на редките видове ;-)

Аз обаче не бих отхвърлила тази теза с лека ръка. Съгласна съм, че моята формулировка по въпроса може да се изтълкува като "всички са бивши ченгета и по тази причина не са предприемчиви", но не точно това имам предвид. На първо място е много важно да уточним с каква дефиниция за предприемачество работим.

Вие пишете: “Стотици хиляди са активните хора, които в последните петнадесет години се научиха да разчитат на себе си и да не чакат заплата от държавен или частен работодател...”

Това означава ли, че вие поставяте знак за равенство между това да имаш собствен бизнес и това да си предприемач?

Ако това е така, аз не приемам, че предприемачеството може да се приравни с наличието на собствен бизнес. Собственият бизнес може да се управлява по потискащо непредприемчиви начини, а нашите човешки умове имат дълъг списък от хитроумни стратегии, за да поддържат привидността на бизнеса и едновременно с това да избегнат предприемачеството, сърцевината на което се състои в това да въвеждаш и налагаш новаторска картина за реалността и връзките на различните й съставни части, поемайки риск и реализирайки печалба при успех.

Има дълъг списък от хора, които имат бизнес, но не са предприемчиви и всъщност мразят факта, че са поели живота си в свои ръце. Има друг дълъг списък от хора, които не са особено креативни в начина, по който упражняват ролята си на бизнесмени. Много хора по нашите земи са “бизнесмени по неволя”, просто заради оцеляването и не могат да вкусят от удоволствието живота да си е в твоите ръце.

Тезата ми е, че предприемачеството е постижение на индивидуалното развитие и качество на ума, което се отглежда (няма да се простирам в подробности) и се отглежда от ранното детство в отношенията ти със значимите възрастни. То не е отгледано у мнозинството от хората, които в момента са в разцвета на творческите си сили. Даже напротив – то е систематично обезсърчавано, защото за целите на живота в социализма, това качество на ума не е било ценно, даже е било вредно за носителите си.

Характеристиките на бизнеса в България, такива каквито аз ги виждам (поне на бизнеса, който аз познавам, а аз не съм направила достатъчно систематизирани проучвания по въпроса), ме карат сериозно да се съмнявам в неговата предприемчивост.

Един аспект на предприемчивостта за мен е начинът, по който се гледа и ползва собствеността. Друг аспект на предприемачеството като нагласа на ума, е как се отнасяме към риска и загубата.

Тук също няма да навлизам в подробности, но оставам на мнение че проблемът има ли предприемачество в България и каква е неговата природа е предмет на много сериозен дебат и за да бъде воден дефинициите на спорещите страни за предприемачество трябва да се оповестят и уеднаквят. Смятам, че разминаването помежду ни идва от това, че ние двамата с Вас наричаме “предприемачество” феномени от съвършено различен порядък.

Склонна съм да се съглася с тезата, че ролята на дясното в началото на прехода е била да положи коловозите на този преход и че в този смисъл десните партии са по-скоро партии на прехода, отколкото на някаква група, обособена по линия на икономическите интереси. Мисля, че това беше направено доста аматьорски (което е разбираемо и простимо) и някъде по трасето въпросът за етиката в прехода се изгуби или по-точно изобщо не беше повдигнат (а това вече не е простимо, понеже става дума не за проценти приватизирана собственост, а за човешки истории). Аз считам, че партиите от дясното пространство бяха в по-добра позиция да повдигнат този въпрос и проблема за човешката цена на прехода (или поне така изглеждаше, ако допуснем, че мотивите им да участват в политическата промяна са били почтени), но не го поставиха и това е една от причините, поради които те изгубиха доверието на много хора. Поне моето лично доверие се стопи през тези 16 години, въпреки че в хладилника ми има повече и по-разнообразна храна, имам повече вещи, обиколила съм света и определено разполагам с повече възможности за лично развитие. Това доверие сега трудно ще се възвърне.

Да, сега наистина е нужна нова политика и тази политика трябва да назове неприятни факти напр. относно трудностите, които ние всички ще имаме да си отворим пространство в един свят, където хората вече са развили умения да се конкурират, докато ние не сме. Това предполага десните партии отново да се нагърбят с трансформационно лидерство, което по дефиниция е етична позиция, много ми е любопитно как ще стане това, защото «политически опит и свежо дръзновение» не са достатъчни.

Всъщност, докато четох отговора Ви си дадох сметка, че не зная нищо за начина, по който десните партии изграждат политиката си в различни области. Също открих, че не съм уверена дали отново не говорим на различни езици и дали, когато говорим за политика, става дума за policy или за politics (не съм сигурна как да направя разграничението на български).

По въпроса за нескромната лична бележка – аз не Ви познавам и нямам идея за персоналните Ви приноси. Също така и нямам никакви наблюдения от водената от Вас политика и тезите, които Вие лично сте защитавал в рамките на управлението на СДС. Обаче ми прави впечатление, че полагате причинно-следствена връзка между Вашата роля на вицепремиер и раздържавяването. Когато аз съм се родила е било пролет, но аз не твърдя, че с акта на моето раждане съм предизвикала идването на пролетта (макар че кой знае).

Какво Ви кара да мислите, че между увеличаването на частните активи за сметка на държавните и Вашето участие в правителството има и някаква друга връзка, освен че съвпадат по време?

Защо сте уверен, че Вие лично имате нещо общо с факта, че по едно време от историята на човечеството комунистите решиха да преобразуват властта си в богатство?

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Ето и моят отговор:

 

Уважаема ridiculous,

 

Продължава интересният ни разговор и аз си позволявам да го направя публично достояние.

И така, поред на вашите размишления.

  1. За задълбочения анализ на проблемите на дясното и пътищата за решаването им. Не си представям дори на теория възможност някой или някаква група да напише един пълен анализ. Именно в разговори като този между нас двамата се сглобява парченце по парченце сложната мозайка на истината. Тъкмо ще разберем отговорите и ще ни затрупат новите въпроси. Затова сме осъдени непрекъснато да разсъждаваме и анализираме.
  2. За разликата между това да имаш собствен бизнес и да си предприемач. В първите години на прехода тази разлика беше видима и отчетлива. Със собствен бизнес изведнъж се появих хора, които нямат нищо общо с предприемачеството, а хората с предприемачески дух нямаха никакъв достъп до финансов ресурс. В годините това се промени значително. В момента над 90% от банковия сектор у нас е в ръцете на големи международни банкови структури, които налагат стандарти в кредитирането, изискващи професионализъм и доказани предприемачески възможности у кредитополучателите. При тази строга система (плюс ефективния банков надзор на БНБ, контролиран от МВФ), всеки месец българските банки днес отпускат по няколко хиляди фирмени кредита. Няма по-добро доказателство за наличието на предприемаческо съсловие от това.
  3. За ролята на десните партии и десните политици в “етиката на прехода”. Съгласен съм напълно с вашите разсъждения, дори бих могъл да разкажа многобройни примери в тяхна подкрепа. Само че всичко това трябва да се разглежда в контекста на времето и на възможностите. СДС (за простота ще го използувам като събирателен образ) възникна на основата на отрицанието на комунистическото минало и ни най-малко не е мислело за някакви конкретни десни политики по време на изграждането си. Освен това не съществуваше никакъв филтър, който да отсява кадърните от некадърните, честните от податливите на корупция, искрено вярващите в мисията на промяната от нагаждачите за постове и власт. В тази ситуация си мисля че беше геройство, че все пак докарахме нещата до там, откъдето и Симеон, и Станишев вече не можеха да ги върнат назад. Това е съдбата на всички нови партии на прехода в цяла Централна и Източна Европа. Всичките некадърности и глупости, които направихме, всичките кражби, които титулуващи се за седесари извършиха, бяха пред погледа на хората, а освен това бяха шумно раздувани от една професионална пропагандна машина (защото нали не си мислите, че онези специалисти по промиване на мозъци, които десетилетия се шлифоваха в това да ни убеждават в предимствата на социализма пред капитализма, са изчезнали вкупом на 10 ноември 1989?). Така беше дискредитирано и многото добро, без съмнение извършено от СДС, и бяха елиминирани от политическия живот (не случайно) преди всичко тези, които бяха носители на честност и компетентност.
  4. За новата роля на десницата. Тук отново нямаме никакви различия, дори ще ми позволите да открадна фразата ви за “трансформационното лидерство” и да я използувам оттук нататък в моите писания. За това точно е необходима сплавта от натрупан политически опит (“За един бит двама небити дават!”) и нови хора с именно такова трансформационно поведение.
  5. За моята нескромна личност. Съжалявам, че не ме познавате и ми е неудобно да разказвам неща, които повечето българи знаят добре. Само няколко числа. Лично съм сключил като министър на промишлеността 1025 приватизационни сделки, а като вицепремиер, отговарящ за приватизацията, съм създал условията и възможностите за общо над 3500 приватизационни сделки в периода 1997-1999 година. Направих го и поех риска да бъда разпънат на кръст (което и стана), защото вярвах в силата на частната инициатива и в нуждата тази промяна да стане максимално бързо и на всяка цена. Затова твърде много хора не могат да ми простят, че им развалих рахатлъка на доенето на държавните предприятия.

 

Очаквам с нетърпение следващия ви коментар.

 

Александър Божков




Гласувай:
0



1. анонимен - Господин Божков,
03.11.2006 18:02
аз знам кой сте. Даже сме обядвали на съседни маси. За съжаление, онова заведение вече го няма. Но даже и да го имаше, аз вече не мога да си го позволя ))
Обожавам лингвистични спорове между икономисти. Пак ще съжаля, че не съм нито лингвист, нито икономист.
И докато се вихрят лингвистични спорове, нещата ще си стоят все там - под кривата круша.
Или както се казва, "всяка жаба да си знае гьола": предприемачите да предприемат, собствениците да стопанисват, лингвистите да глаголят и т.д. Докато стопанисват лингвисти, глаголят предприемачи и предприемат собственици (е, то това последното си е добро, стига да беше ВИНАГИ възможно :) )...
цитирай
2. анонимен - Не съм съгласен с вас, г-н Божков
03.11.2006 18:17
дамата, която и да е тя, пише за нейното виждане за предприемачество и предприемачески дух. Това, че в България са се увеличили кредитополучателите, въобще няма връзка с това, че въпросните кредитополучатели отговарят на "критериите" на дамата за предприемач.
цитирай
3. albosh - на несъгласния анонимен
03.11.2006 21:14
Не знам защо не сте съгласен. Когато се дават фирмени кредити, те трябва да са защитени с бизнес планове, да имат покритие и да могат да се връщат. Една малка фирма взима кредит, използува парите за да произведе определен продукт (стока, услуга, търговски оборот), реализира добавена стойност, връща кредита, плаща заплати, увеличава активите си, наема нови хора, разширява бизнеса, взима нов кредит ... Това ако не е същината на предприемачеството, не знам кое точно е.
Ал. Божков
цитирай
4. анонимен - а предприемачи ли са
04.11.2006 15:35
тия, които се хранят от процентния дял от кредита, отпускан на малката фирма? (Процентът е заслужен чрез изготвянето на бизнес-план, който може и да не бъде реализиран, затова пък изготвилият го има съответния ресурс да гарантира получаването на кредита).
цитирай
5. анонимен - Venture capital
04.11.2006 23:15
Мисля, че много по-важен е въпросът кога и дали българските компании ще започнат да създават интересни и иновативни неща, за да могат да привлекат чужди инвестиции.

Israel Startups Get $381M in Q3
http://www.redherring.com/Article.aspx?a=19550&;hed=Israel+Startups+Get+%24381M+in+Q3

Unprecedented amount of money searching for home
http://venturebeat.com/2006/11/03/unprecedented-amount-of-money-searching-for-home/


The World 2 Come
http://divedi.blogspot.com/
цитирай
6. анонимен - Za razgovora i prodalzhenieto mu
07.11.2006 23:58
ridiculous: "...предприемачеството, сърцевината на което се състои в това да въвеждаш и налагаш новаторска картина за реалността и връзките на различните й съставни части, поемайки риск и реализирайки печалба при успех."

Al. Bozh.: "В момента над 90% от банковия сектор у нас е в ръцете на големи международни банкови структури, които налагат стандарти в кредитирането, изискващи професионализъм и доказани предприемачески възможности у кредитополучателите. При тази строга система (плюс ефективния банков надзор на БНБ, контролиран от МВФ), всеки месец българските банки днес отпускат по няколко хиляди фирмени кредита. Няма по-добро доказателство за наличието на предприемаческо съсловие от това."

Ochevidna razlika v definiciite na "predpriemachestvo" i ottam razlikite v mneniata. Smaitam che definiciata na g-zha/g-ca ridiculous vdiga letvata po-visoko, s koeto ogranichava obhvata i, dokato tazi na A.B. e po-realistichna i s po-goliam obhvat. Oshte mi se struva, che elementat RISK triabva da bade vinagi vzet predvid, kogato govorim za predpriemachestvo.
Inache mnogo radvasht s kchestvoto si obmen na misli, koito me kara da se pitam beshe li vazmozhen tozi razgovor predi 16 godini v tazi strana.
S nai-sardechni pozhelania kam dvama vi,

Ivan E. Ivanov
New York University
цитирай
7. анонимен - The Future is now
22.11.2006 14:02
Едно време ви мислих за най-големия шарлатанин в България. Връзвах се на глупостите от рода на "г-н 10 процента". И сега не мисля, че си отидохте от политиката без да сложите нещо в джоба, обаче щом не са ви хванали, значи сте го направили интелигентно, а не като шефа на парното, например. Уот а луузър! Пиша този пост, за да изразя искреното си възхищение от това, че го има този блог, че толкова непосредствено умеете да общувате с хората и изобщо, че най-накрая сте имали смелостта и възможността да се отдадете на нещата, котио са ви истинско призвание: музиката и писането. Политиката в България е морално остаряла, изостава с десетилетия зад бизнеса и зад процесите на икономическа глобализация. Държавната администрация също. Добре, че с емахнахте оттам. Онова не беше истинско, това тук - е. Мое лично мнение, разбира се. Поздрави и само така!

Тихомир, http://asktisho.wordpress.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886293
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832