Ето я и третата част, пак не е до края. Тя включва:

6.       ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА

7.       СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

8.       ЗДРАВНА ПОЛИТИКА

9.       ПОЛИТИКА КЪМ ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

Александър Божков

ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА

Основа на политиката на СДС по отношение на околната среда е разбирането за взаимната обвързаност между човека и природата.Околната среда принадлежи и на бъдещите поколения, поради което тя трябва да бъде опазвана, а природните ресурси да бъдат разумно използвани.

По време на управлението на СДС бяха въведени основните принципи на екологичната политика като - "замърсителят плаща", оценка за въздействие върху околната среда , изгради се основната законова и институционална  рамка на управлението на околната среда, защитата на биоразнообразието, защитените територии и биобезопасността, устойчивото използване на природните ресурси, достъпа на обществеността до информация и участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Преди другите присъединяващи се страни България стана пълноправен член на Европейската Агенция за околна среда на ЕС и Европейската мрежа за мониторинг.

Политиката на устойчиво развитие, която СДС защитава, е базирана на етичния принцип за отговорността към нас самите, към другите и към бъдещите поколения. Разумното използване на природните ресурси и съчетаване на технологиите с екологичните изисквания водещо до икономически ефект, нови работни места и подобряване на жизнената ни среда е начинът за постигане на целите, които си поставяме.

За СДС дългосрочна стратегическа цел е подобряване на качеството на живот на българските граждани. Затова е необходимо да се гарантира здравословна и благоприятна среда и запазване на богатото природно наследство на основата на устойчиво управление на околната среда. За постигане на тези цели е необходимо:

·                Да се развие нормативна база и администрация, които да гарантират ефективност на управлението на околната среда

·                Да се осигурят финансово дейностите по опазване на околната среда

·                Да се интегрира екологичната политика в политиките за развитие на икономическите сектори, регионите и страната като цяло

·                Да се положат специални усилия за поддържане на околната среда в населените места

·                Да се опази природното наследство и да се поддържа богато биологично разнообразие

·                Да се опазвят защитените територии, като ползите от тях се насочват към населението живеещо в непосредствена близост ,чрез включване на този принцип в ригионалните планове за развитие

·                Да се осигури контрол и прозрачност при изразходване на средствата, предоставяни ни от Европейския Съюз и мониторинг на ефекта от вложените средства

·                Да се управляват ефективно водните ресурси, за да се осигурят достатъчни количества вода с необходимите качества

·                България да осигури активно участие при разрешаването на глобалните екологични проблеми.

·                Да се осигури защита на  биоразнообразието и строг контрол върху дейностите с генетично модифицирани организми при спазване на принципа на предпазливостта.

·                Да се осигури правото на гражданите за свободен достъп до информация за околната среда и обществено участие  в процеса на вземане на решения за околната среда

 

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Поради особеностите на трансформацията към пазарна икономика в България и спецификата на избрания път за провеждане на  реформите, социалната политика досега беше използвана главно като инструмент, който да компенсира социалните сътресения в труда – основно безработица и рисковете на пазара на труда, а не да ги предотвратява. Далеч по-малко беше вниманието към преодоляване на неравнопоставеността и дискриминацията, уязвимостта и социалното изключване, липсата на подкрепа и солидарност, условията за несправедливо третиране на гражданите на България в сфери извън труда като отношенията в семейството, междупоколенческите и междугенерационни връзки, миграцията, етническите общности и локалните мрежи.

Преориентацията на социалната политика към индивида означава смяна на парадигмата – не "задържане на положението" и/или предотвратяване на социалното напрежение, а поглед в бъдещето; промисленост в действията и управленските решения в настоящето с мисъл за отговорност към бъдещето. Време е социалната политика да се еманципира. В нейна основна грижа трябва да се превърне съхранението на достойнството на отделния гражданин и отговорността за действията и решенията на  управляващите за съдбата на бъдещите поколения.

Практическите измерения на  дългосрочната политика на СДС в социалната сфера се подчиняват на следните принципи:

·                Законова регулация и институционална рамка на провежданата социална политика в съответствие с правото на ЕС и основните положения на корпоративната социална отговорност

·                Разбирането за свободата, равните възможности за достъп и солидарността доминира политическия фокус на провежданата социална политика;

·                Преориентиране на провежданата социална политика от реакция на последиците към гъвкава и проактивна интервенция върху причините за появата на социалните рискове;

СДС има за цел намаляване на ефектите от социалните рискове и сътресения и в други области от особена важност наред с труда, такива като семейство, възрастова структура на населението, междугенерационни отношения, миграция в и извън страната, липсата на образование и квалификация, неграмотността, дефицитите на развитието на регионите и локалните общности чрез:

·                упражняването на широк граждански контрол върху ефикасното изразходване на средствата за социални цели,

·                подобряването  на мониторинга върху изпълнението на нормите на трудовото законодателство и контрола за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

·                 повишаване капацитета на институциите и администрацията в областта на социалната политика

·                Преосмисляне и преструктуриране на връзките с други отраслови и подотраслови политики като здравеопазване, екология, регионална политика и регионално развитие с цел въвеждане на модерни стандарти на социални услуги и осигуряване на равен достъп до тях;

·                Преминаване от институционализирани социални грижи към обществени услуги;

·                Трансфер на социални услуги от държавните институции към други икономически субекти (аутсорсинг);

·                Приватизация на голяма част от социалните услуги. 

В центъра на дясната икономическата и социална политика  СДС поставя все по-острия проблем с конкурентноспособността на българския работник. Най-значителното предизвикателство пред средната и старшата генерация, за което много от нас се оказват неподготвени, се оказа сегашната технологична революция. За да бъде българската работна сила адекватна на изисквания на модерния пазар на труда, е необходимо без отлагане да сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да минава през системата. Ако не бъде реализирана тази цел, неизбежно ще станем свидетели на сериозен негативен ефект върху пазара на труда след приемането ни в ЕС, който ще се изрази в нов пик на безработицата.

СДС ще продължи реформата на пенсионно-осигурителната система чрез:

·                постепенно намаляване на осигурителната тежест, вкл. и чрез временно ( напр. за 10 години) засилване на присъствието на държавата чрез поемане на значителна част от осигурителната тежест на работодателите;

·                трайното и последователно насърчаване на инвестициите на гражданите в доброволното и допълнителното пенсионно осигуряване;

·                развитието на частните пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в реалната икономика и в социалната сфера.

СДС ще следва политика на координирани и взаимосвързани мерки, така че да се преодолее и предотврати дискриминацията срещу хора, които са с неравностойно социално положение, която  най-често засяга пазара на труда , социалната сигурност и социалните грижи. Вниманието ще се концентрира върху реалното преминаване от медицински към социален модел на грижи, както и върху преодоляването на липсата на координация между тези които осигуряват услуги и публичната администрация.

СДС поставя особен акцент върху социалното включване със специален фокус върху хората с физически и психически увреждания. Необходимо е да се  насочат  усилия за:

·                подобряване на условията на живот в домовете за хората с физически и психически увреждания;

·                преминаване от медицински към социален модел на грижи за хората с физически и психически увреждания;

·                преминаване от институционални грижи към социални услуги за хората с физически и психически увреждания.

За СДС социалното подпомагане е важен елемент от солидарността в обществото. Необходимо е да се стимулират предприемчивостта и въвеждането на пазарните механизми в социалната сфера, например в области като предоставяне на социални услуги за възрастни, деца, уязвими социални групи и др., както и да се увеличи разнообразието на използваните социалноосигурителни и пенсионноосигурителни инструменти и на подходите за предоставяне на социални услуги, помощи и подкрепа. Новата социална политика на СДС задължително ще насърчава конкуренцията между подходите, формите и моделите на социалнополитическа практика в България (например институционализирано или неинституционализирано предоставяне на социални услуги, създаване на условия за предоставяне на социални услуги от частни структури наред с държавните и др. подобни).   

СДС ще провежда на специална политика по заетостта и ще предприеме конкретни мерки за преодоляването на  тревожните устойчиви тенденции:

·                на най-ниска заетост сред възрастовите групи на младите хора (15-24г.) и тази над 65г.

·                на ниска заетост сред лицата с основно и по-ниско образование (трайно под 20%)

·                на по-ниска заетост сред жените в сравнение с мъжете.

·                на регионални диспропорции в социалното и  икономическо развитие, както и по отношение състоянието на пазара на труда.

·                на устойчив висок дял на продължително безработните

·                на висока безработица сред младежите до 29г

СДС предлага съвременна политика по доходите. Конкретните мерки за увеличаване на реалните доходи трябва да включват както насърчаване на заетостта чрез създаване на по-добри условия за разкриването на нови работни места, насърчаване и подкрепа на предприемачеството и реинтегриране на някои рискови групи в пазара на труда. Необходими са  и специални мерки, които осигуряват възможност за повишаване на доходите на най- бедните и застрашените от бедност социални групи. Такива мерки могат да бъдат разработени и ориентирани в няколко направления:

·                стимулиране на българско семейство и повишаване на доходите на домакинството/семейството (например въвеждане на семейното подоходно облагане като финансов инструмент за провеждане на по-ефикасна социална политика; въвеждане на по-гъвкави форми на ползване на платения отпуск по майчинство и др.) 

·                въвеждане на гъвкави форми на заплащане в съответствие с реалностите на българския пазар на труда, в т.ч. насърщаващо регламентиране на гъвкавата /временна/сезонна заетост, непълния работен ден и др.

·                повишаване на доходите от заетост, пенсии и др. основни плащания (въвеждане на система за мониторинг и оценка на бедността; приемане на официален праг на бедността; специални мерки за хората в неравностойно социално положение и най-вече пенсионерите, самотните родители и хората с увреждания).

 

ЗДРАВНА ПОЛИТИКА

Няма мащабна реформа, която да бъде възможна без силна политическа воля. СДС беше единствената политическа сила, които пое риска да реализира тотална трансформация на здравния модел и се опита да пречупи негативните здравно – демографски тенденции.

След направеното от нас, две последователни правителства, без да анализират показателите за здравето на нацията и резултатите от направените промени, без стратегическо планиране се концентрираха само върху параметрите и характеристиките на здравната система и започна "реформа на реформата" . По този начин немалко взети  и приети от обществото политически решения за здравеопазването, утвърдени чрез поредица от закони, бяха блокирани. Структурните промени, които се нуждаеха от довършване, бяха спрени. Пример в това отношение е отмяната на всички текстове в Закона за лечебните заведения, които регламентираха приватизацията в извънболничния и болничния сектор, в резултата на което в здравеопазването не успя да се промени структурата на собствеността. Това от своя страна блокира: подобряването на условията за лечение в болниците, пазарните механизми, конкуренцията и въвеждането на програми за подобряване на качеството. Запазената форма на  собственост върху лечебните заведения, както и липсата институционален капацитет и контрол, позволи на управлението и персонала в тях да генерира дефицити, присвоявайки печалбите и национализирайки загубите, което деморализира системата, влоши престижа на лекарската професия, отблъсна пациентите и рязко влоши резултатите от реформата. Устойчивото стратегически планирано развитие на системата беше спряно.

Днес основните проблеми на здравната система са:

·                      реставрират се познатите начини на управление от миналото;

·                      правителството абдикира от конституционните си задължения за гарантиране здравето на нацията;

·                      структурата е свръхцентрализирана и неефективна, а администрацията - бюрократизирана;

·                      системата не е достатъчно финансирана, заложени са дефицити;

·                      паричните потоци при финансираност на лечебни и здравни заведения се администрират;

·                      съществува монопол на Националната Здравноосигурителна Каса (НЗОК);

·                      липсва реално договаряне между субектите в системата;

·                      липсва стратегия за развитие в сектора и се спират частните инвестиции;

·                      няма политика за развитие на човешкия ресурс в здравеопазването;

·                      създадени са предпоставки за фалити на лечебни заведения и/или НЗОК, поради нежелание да се вземат непопулярни политически решения;

·                      има корупция и нерегламентирани плащания;

·                      спряна е структурната реформа и приватизацията;

·                      липсват инвестиции в лечебните заведения;

·                      има недостиг и неравномерно разпределение на новите високи технологии и лекарства;

·                      според пациентите равнището на медицинското обслужване е незадоволително;

·                      институциите проявяват ниска степен на отговорност спрямо гражданите;

·                      незначителни са стимулите за изпълнителите на медицинска дейност по отношение на изискванията за качество.

Здравеопазването в България е в шок, може би с последваща клинична смърт и се нуждае от широк политически и граждански консилиум, за да бъде спасено.  Тази област на човешкия живот се нуждае от значими инвестиции, за да бъдем конкурентно способни на европейския пазар. След изпълнение на програмите за структурни реформи, идва ред на инициативите, свързани с развитието на човешките ресурси и укрепването на социалния капитал.

Според СДС, както самото здравеопазване, така и неговото реформиране и развитие, е предназначено за отделния човек, неговото семейство и цялата нация. Реформираната система  ще  осигури достъпност, справедливост, равнопоставеност, своевременност, достатъчност и високо качество на здравните грижи, морал и етика в отношенията.

Политиката на СДС за промяна е насочена изцяло към човека и неговите здравни и социални потребности – за да получи помощ тогава когато има нужда, в максимално добри условия при гарантирано финансиране. Здравеопазването е сложна система в която стотици хиляди здравни професионалисти произвеждат голям брой разнообразни услуги за промоция на здравето, профилактика на болестите, диагностика, лечение и рехабилитация, чрез които се формира крайният резултат– подобряване на здравето.

СДС си поставя като главна цел в тази област подобряването на здравето на индивида, семейството, общността и цялото общество. Нашите приоритети в развитието на здравеопазването са:

·                Преустановяване на негативните тенденции и създаване на условия за подобряване здравето на нацията;

·                Подобряване качеството на живот;

·                Развитие и усъвършенстване на здравната система, като се отчитат българските история, култура, традиции, реалности, цели, интереси и ценности;

·                Социална ориентация на промените;

·                Развитие на създадените нови икономически отношения в здравеопазването и на стимулите за високо качество;

·                Пазарни механизми, договорно начало и съгласуване на интересите при разпределението и управлението на ресурсите в здравеопазването ;

·                Подпомагане развитието на частната инициатива и конкуренцията в здравеопазването;

·                Промяна и усъвършенстване на здравноосигурителна система;    

·                Прекратяване на корупционните практики – чрез система от законови, контролни и икономически мерки;

·                Прекратяване на нерегламентираните плащания.

СДС поставя на нова основа развитието на икономическите отношения в здравеопазването:

·                Конкурентност и пазарни условия;

·                Демонополизация  на системата за здравно осигуряване чрез въвеждане на пазарни модели и конкуренция между здравноосигурителните дружества и НЗОК;

·                Контрол върху разходите и дейността;

·                Създаване на благоприятни условия за инвестиции;

·                Участие и отговорност на всички в процеса на промяна и устойчиво развитие на сектора.

Всичко това може да бъде постигнато чрез прилагане на пазарни принципи в областта на лечебната помощ и в здравното осигуряване и преди всичко чрез развитие на частния сектор в здравеопазването. От една страна, това ще стане чрез нормативното осигуряване на условия за стимулиране на частни инвестиции в извънболничната и болничната помощ, включително и на  чуждестранните инвеститори. От друга страна, ще  стартира процеса на приватизацията на лечебни заведения, с цел подобряване на наличната инфраструктура и получаване на ново качество. Приватизацията ще се проведе в два етапа:

·                Приватизация на лечебните заведения в извънболничната помощ.

·                Приватизация и преструктуриране на неефективните лечебни заведения за болнична помощ при гарантиране достъпа на пациентите до болнични услуги чрез системета на спешна помощ за своевременен медицински транспорт.

Инвестиционната дейност в публичното здравеопазване ще се основава на разработване и защита на проекти, като ще се обърне особено внимание на възможностите за смесени инвестиции /публично-частни/ .Финансирането на общественото здравеопазване ще се извършва на програмен принцип.

Като национални приоритети СДС извежда майчиното и детско здравеопазване, спешната медицинска помощ, социално–значимите заболявания.

СДС приема като задължителна демонополизацията  на системата за здравно осигуряване.

Тази цялостна промяна  на българското здравеопазване има няколко опорни точки:

·                промени в законодателството, чрез което ще  създадем нормативната основа за последователното и устойчиво развитие на здравеопазването в полза на човека;

·                развитие на икономически отношения, които осигуряват: премахване на държавния монополизъм, привличане на частни инвеститори и изграждането на "публично-частна" здравна система;

·                радикална промяна на собствеността с цел получаване на ново качество на здравната услуга – в полза на пациента;

·                спазване правата на пациента и гарантирани права на свободен избор чрез информирано решение ;

·                балансиране и защита на интересите на пациент, лекар и собственик;

·                създаване и развитие на механизми на контрол върху системата така и за гарантиране правата на пациента;

·                създаване на механизми гарантиращи ефективното партньорство между - държавната власт, местното самоуправление и неправителствените организации;

·                укрепване  и развитие на информационната среда и комуникационната политика в областта на здравеопазването;

В резултат на здравната политика на СДС, ще постигнем:

·          ограничаване на негативните тенденции в демографския и здравния статус на населението, укрепване и опазване здравето на хората през целия им живот;

·          понижаване на заболеваемостта и намаляване на смъртността;

·          достъпно и качествено здравеопазване като едно от основните права на човека;

·          здравеопазване, в центъра на което стоят нуждите и интересите на отделния човек;

·          качествена и навременна помощ  в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията;

·          ориентирани към крайни резултати програми и инвестиции за развитие на общественото здравеопазване и лечебната помощ;

·          интегрирана система за здравна помощ, ориентирана към семействата и общностите и поддържана от гъвкава и бързо реагираща болнична система;

·          финансова стабилизация на системата за здравеопазване, гарантиране на достъп и ползване на здравни услуги в лечебните заведение и премахване на нерегламентираните плащания.

ПОЛИТИКА ПО ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

Съюзът на демократичните сили възприема физическото възпитание и спорта като съществено измерение от културата, образованието, възпитанието, хармоничното развитие и здравето на всеки човек в продължение на целия му живот.

Тезата на СДС е, че едно от съществените условия за действително упражняване на човешките права е свободата на всеки индивид да развива и съхранява собствения си здравен, физически, интелектуален и нравствен потенциал чрез физическо възпитание и спорт.

Физическото възпитание и спорта способстват за повишаване на физическата дееспособност, за овладяването на основни двигателни умения, изграждат навици за здравословен начин на живот и системни занимания със спорт и възпитават личности способни успешно да използват усвоените знания, умения и навици за решаването на житейските си и професионални цели. Те разгръщат творческия потенциал на личността, благоприятстват постигането на индивидуален и обществен просперитет и подобряват качеството на живот. Чрез тях се осигурява хармоничното  развитие на личността и преодоляване недостатъците на съвременния начин на живот.

Спортът внушава  зачитане на морални, етични и законови устои на демократичните общности, той възпитава  и е мощен източник на народен интегритет  и национална гордост. Той е мощен фактор за икономическото развитие на всяка страна и създава работни места в различни нейни сектори (здравеопазване, образование, туризъм, престижни спортни състезания и др.)

Заниманията със спорт и естественото общуване с природата обогатяват и внушават уважение към земните ресурси и тяхното съхраняване.

СДС е за нова държавна политика за физическото възпитание и спорта в условията на стабилна демокрация, с  ефективна и предсказуема пазарно действаща икономика. Тази нова политика трябва да гарантира и да осигури:

·                на младите хора възможността да получат качествено обучение по физическо възпитание и възможност да придобият основни двигателни умения, да постигат целите си в различни социални общности и условия;

·                на всички български граждани  възможност да практикуват спорт и да участват  във физическа дейност за развитие  и възстановяване на физическата си дееспособност в сигурна и здравословна обстановка;

·                на всеки гражданин, който проявяван желание и  способност да достига значими спортни постижения и обществено признание за съвършенство.

За СДС постигането на тези цели преминава през:

·                коренна промяна във финансирането, организацията и управлението на учебния процес по физическо възпитание и спорт в българските училища;

·                качествено подобряване на условията за развитие на детско-юношеския спорт, училищния спорт и  спорта за всички - основа на пирамидата на спорта;

·                издигане на ново равнище на българския университетски спорт и стимулиране на студентските спортни клубове;

·                осигуряване на условия за провеждането на съвременен учебно-тренировъчен процес, достойно участие в престижни състезания и ефективно и бързо възстановяване   на елитните български спортисти от националните и олимпийски отбори; 

·                качествено подобряване на научното, научно-приложното и информационно осигуряване на физическото възпитание и спорта с активното участие на НСА и другите университети, научноизследователските институти и научно-приложните лаборатории, модернизираните центрове за възстановяване и националната допинг лаборатория.

·                подобряване на  възможностите за спорт по местоживеене, за практикуването на социалния туризъм в българските планини и  развитие на туристическите дружества и БТС;

·                подготовка на българските граждани за действия в екстремални ситуации, както и при бедствия и аварии;

·                осигуряване на необходимите условия за занимания с различни видове спорт на хората в неравностойно положение;

Приоритетите на СДС са:

·                качествено подобряване на модела за финансиране и инвестиране във физическото възпитание и спорта от страна на различните правни субекти –  бизнес, общини и държава;

·                стимулиране на инвестициите  в спорта от страна на частния сектор;

·                увеличаване ролята на местното самоуправление за физическото възпитание и спорт по избор и по местоживеене;

·                определянето на целеви субсидии в държавния и в общинските бюджети за спорт и отдаването на концесия на държавни и общински спортните бази;

·                пълно изясняване на статута и собствеността на спортните обекти;

·                финансово стимулиране на българския учител, преподавател, треньор   според показаните резултати и  стимулиране на непрекъснато повишаване на професионалната им квалификация;

·                оптимизиране на броя на спортните училища в национален мащаб и  качествено подобряване на условията за работа в тях;

·                издигане ролята на общественото начало в спорта, чрез  подобряване на взаимодействието между публичния и частния сектор, между спортните клубове, федерации, асоциации, национални спортни организации и БОК като партньори на държавните и общински структури;

·                осигуряването на пълна прозрачност и постоянен контрол при разпределението, усвояването и инвестирането на паричните средства от Държавния бюджет, Държавния спортен тотализатор и всички други финансови източници от органите на местното управление или частния бизнес;

За реализацията на своите приоритети краткосрочната и дългосрочна политика на СДС предвижда:

·                подготовка и приемане на съвременна и синхронизирана нормативна база (закони,постановления, правилници, наредби и др.)  в  съответствие с поставените цели и приоритети;

·                въвеждане на стимули за частния сектор за инвестиции във физическото възпитание и спорта и интеграция с висшето и с професионалното спортно образование (предлагат стипендии за изявени студенти спортисти,  осигуряват професионалното обучение и реализация на кадрите  и т.н);

·                увеличаване ролята на местното самоуправление, чрез законодателни  мерки, целящи действителната самостоятелност на общински бюджети, за да се осигуряват финансово и организационно проектите и програмите за младежта и спорта;

·                стъпаловидно да се увеличават бюджетните отчисления за спорта така, че  към 2015 г. да се постигне типичния за практиката на напредналите европейски страни размер (1 % от ВБП, като този процент не включва паричните отчисления за физическото възпитание и спорта в образователната система), за да се гарантира поемане от страна на държавата на изоставените в последните години на прехода, нейни финансови задължения за развитие на физическото възпитание и спорта;

·                законови и други нормативни действия за да се гарантира развитие и поддръжка на училищната спортна база и привеждането й към европейските стандарти;

·                да се ускори създаването на пълен публичен национален регистър на спортните обекти с изяснена форма на собственост и респективно права и задължения по стопанисването им (национални, общински, частни, смесени  и др.);