Преди няколко месеца написахме с един колега статия, в която призовавахме българското правителство да не се държи като ощипано, а да започне незабавно преговори с руснаците за доставките и транзита на природен газ, за да може да договори дългосрочно възможно най-изгодните бъдещи условия. И днес поддържам тази теза и смятам, че сегашният ни договор с “Газпром” да получаваме субсидиран газ не е толкова изгоден, колкото изглежда, а упоритото придържане към неговите клаузи до 2010 година може да ни вкара в сериозна беля. Защото:

·              Най-големите потребители на природен газ са в черната металургия, химическата промишленост и производителите на минерални суровини, а домакинствата, търговията и обществените организации ползуват едва около 5-6 на сто от размера на крайното енергийно потребление. От субсидирания бартерен газ печелят не повече от 8 на сто от населението като крайни потребители и тази част от индустрията на България – торови заводи и металургични предприятия – която използва ниската цена на газа, за да реализира повече печалби за търговските си дружества (обикновено регистрирани извън България).

·          Договорите ни за доставки на руски газ са първокласни международни търговски договори, на принципа “take or pay”. България трябва да получава или плаща за около 6 милиарда кубически метра газ годишно, но купува само половината. Натрупаните неустойки за неполучения газ са за около 4 милиарда долара. Русия не си ги е поискала досега. България хем настоява да се спазва договора за бартера по транзита, хем не иска да изпълнява договора за доставка на количествата.

·           Дългосрочното бартерно споразумение не се основава на пазарен принцип, следователно за да го има този бартер трябва политическа подкрепа. Това прави “изгодния” днешен договор изцяло подвластен на продължаването на “братската дружба”, каквото и да значи това след приемането ни в НАТО.

·           След 1 януари 2007, сегашният договор за газа ще противоречи на Енергийната харта и директивите за търговия с природен газ на Европейския съюз. Значи от 2007 до 2010 година България ще бъде по свой избор не съвсем европейска държава, а ще трябва да подбира политическите си тези така, че да не разсърди Русия.

·              Докато руснаците ни дават субсидиран газ, не може и да си мислим за други доставчици. Субсидираният руски газ привидно винаги ще е по-евтин, но политическата му цена – зависимостта – винаги ще е по-висока.

Дали е чул нашите аргументи или не, дали ги споделя или не, Румен Овчаров започна преговори с руснаците за нов договор за доставка и транзит на природен газ. Дочуваме от изпуснати от него или от някой анонимен газпромски чиновник думи, че преговорите ту вървят, ту се затягат. Напоследък уж били напреднали, при това дотолкова, че Овчаров щял да докладва на Станишев, Доган и Симеон в тристранния коалиционен съвет какво е постигнал и щял да иска одобрение да продължи или може би да подпише.

Какво ще подпише, обаче?

Тези преговори може да изглеждат формално като междуфирмени преговори на “Газпром” с “Булгаргаз”. Но всъщност това са политически преговори между Русия и България. При това вече не на България от прехода, а на България от Европейския съюз. Затова условията на новия договор не могат да се затворят нито в сейфовете на “Булгаргаз”, нито в Министерството на икономиката и енергетиката, нито дори в любимата на коалиционния съвет резиденция “Лозенец”. Тук няма място за тайни преговори и договаряния. Преди полагането на каквито и да било подписи по бъдещия договор (преди дори подписа на юрисконсулта на “Булгаргаз”) трябва да се обяви публично какви са ангажиментите на двете страни. Например:

·     Като изчезне евтиният бартер, той ще бъде заменен с директни плащания от “Газпром” за транзита. Тези плащания, обаче, трябва да бъдат ясни и дългосрочни, което да позволи да се инвестира в разширяване на мрежата и увеличаване на доставките за Сърбия, Македония, Гърция и Турция.

·   Трябва да имаме ясно и дългосрочно споразумение за транзита, с което да можем да се изправим срещу конкуренцията на “Синия поток” и на Турско-гръцкия интерконектор.

·        Изкуственото задържане на сегашните ниски цени ще доведе в последствие до шоково поскъпване и инфлационен натиск в икономиката. С новия договор трябва да се избегне подобна възможност. Той трябва да предвижда постепенно променяне на крайната цена на потребителите така, че преди 2010 да се постигнат чисто пазарни отношения.

·        Новият договор и новите пазарни цени трябва непременно да бъдат обвързани с либерализация на пазара у нас и въвеждане на пазарно ценообразуване на природния газ за крайните потребители. Това ще създаде конкуренция и евентуално развитие на газопреносната инфраструктура, което ще даде възможност най-накрая да стане истинската битова газификация.

·        Подписването на новия договор трябва да може да доведе до успешна приватизация на БУЛГАРГАЗ, защото за първи път в историята си българското дружество ще може да функционира като истински търговски субект.

Със сигурност едно публично обсъждане на проекта за нов договор ще даде на Румен Овчаров много допълнителна сила и нови аргументи в защита на българския интерес при тези преговори. Така ще се разсеят и всякакви съмнения, че нашият министър защитава някакви чужди политически или пък местни корпоративни интереси.

Отговорността, разбира се, пак ще си бъде на изпълнителната власт. Както  фанфарите, така и псувните ще бъдат на гърба на бедния Овчаров. Но при всичките ми несъгласия с него, все пак помня, че той беше министър на енергетиката, когато Виденов извърши вероятно единствения смел и правилен държавнически ход в краткия си мандат – не подари газопроводите ни на Рем Вяхирев.

Александър Божков

Там също преди да предоговорят цените се появиха "коментари", че е в изгода на Украйна предоговарянето и хоп от 55 долара става 90 след това 110 а сега 130. Веднъж смениш ли системата - плащаш. Потребителите, някои ще вземат комисионни.