В някой от следващите дни се очаква правителството на Република България най-после да вземе решение какво ще стане с изграждането на Магистрала “Тракия”. Заслужава да се напомни, че предишното правителство веднъж взе такова решение и това беше в края на 2004 година, т.е. преди малко повече от две години. Оттогава до днес никой от сегашните управляващи, начело с министър-председателя Станишев, не е намерил професионалната компетентност или политическата смелост да разсече гордиевия възел. А по магистралата се разхождат обвинения и подозрения, вместо автомобили.

Вярно е, че процедурите на министъра Церовски, подкрепяни от премиера Сакскобургготски, при отдаването на концесията на португалско-българския консорциум, бяха сериозно и аргументирано атакувани. Вярно е, също така, че разглеждани от тогавашната гледна точка, и процедурите, и финансовата схема на концесията изглеждаха лоши и неефективни. Вярно е, обаче, и че съдът недвусмислено се произнесе, че концесионирането в този вид не е противозаконно. 

В тази трудна ситуация сегашният Министерски съвет възприе най-неадекватното поведение – замота работата дотам, че днес няма действащ договор с концесионера, но няма и алтернативно решение, ако договорът бъде развален. Освен това, каквото и да реши тия дни кабинетът, завършването на тази най-важна за инфраструктурата на страната ни магистрала се отлага за някакво определено или неопределено бъдеще.

Във времето някак се забравиха и размиха фактите. Нека да припомним какво има да се прави:

-          конструиране на нови отсечки от Стара Загора до Карнобат (116 км)

-       подобряване и ремонт на съществуващи части от магистралата (244 км)

-          конструиране на по-голямата част от софийския северен кръг (път с дължина 29 км) и нов мост през  железопътната линия

-   разширяване и възстановяване на съществуващия софийски северен кръг (7 км)

-          препроектиране и повторно изграждане на всички пътни връзки (24)

-          конструиране на тол-пунктове на съединителните места и в края на основните секции, операционни центрове (3), зимни поддържащи центрове (10)

-          инсталиране на тол-система

-    конструиране на комуникационна мрежа и оптическа кабелна инфраструктура (360 км).

Освен това трябва някой най-после да реши какви тол-такси ще се плащат и кой ще плаща, какво ще стане с винетките, ще има ли цялостен алтернативен маршрут Калотина – Бургас за тези, които не искат да плащат, за да карат по магистралата, кой и колко ще плаща за текущата поддръжка на пътя и сервитуда около него, кой ще разрешава изграждането на бензиностанции и други крайпътни обекти покрай магистралата и кой ще събира наемите от тях, има ли останали неодържавени парцели по трасето на магистралата и кой ще приключи тая сага.

Хайде сега да забравим малко емоциите и неприязънта към концесионерите и да се опитаме да помислим в посока напред, а не назад. Изброените по-горе дейности струват пари и отнемат време.

Това, което би трябвало да отсече и реши българският министър-председател до няколко дни е:

Как най-бързо и на приемлива цена да имаме най-после магистрала от Калотина до Бургас?

За да вземе адекватно решение, Министерският съвет трябва да бъде наясно със отговорите на следните въпроси:

1. Какво точно са предоговорили министърът Гагаузов и българо-португалските концесионери към днешна дата и какви са към днешна дата модифицираните параметри на скандалния договор и скандален ли е все още той по отношение на парите и сроковете, както и по отношение на прословутите компенсации за недостигане на натовареност на трафика?

2.  Колко реално струват днешните, извършвани с кредити от Европейската инвестиционна банка, строителни работи в участъците около Стара Загора и пред Бургас и как се съизмерват те с предложените от българо-португалския концесионер цени на километър?

3.       Колко загуби ще понесе държавата и колко време ще се отложи завършването на магистралата при стартиране на нова концесионна процедура?

4.   Колко ще струва поддръжката и ремонта на съществуващите участъци от магистралата до поемането им от евентуален нов концесионер?

5.    Има ли собствен финансов ресурс българската държава да изгради магистралата и има ли възможност за бързо договаряне на привлекателни нисколихвени кредити от международни финансови институции?

6.     Възможно ли е за изграждането на магистралата да се използуват средства от европейските фондове и колко време ще е необходимо за осигуряване на такива средства, при това с какво по обем съфинансиране от българския бюджет?

От особена важност е при обявяването на решението си днешният Министерски съвет да не повтаря поведението на колегите си от предишния кабинет от декември 2004 година. Публичното обявяване на отговорите на горните въпроси само по себе си ще бъде най-доброто обяснение на каквото и да е решение на правителството.

Безпристрастността на числата може да бъде най-силният аргумент, който да накара обществото да преглътне утвърждаването на сегашния концесионер като изпълнител и най-после да види в обозримото бъдеще действаща цяла модерна магистрала.

Безпристрастността на числата може да бъде най-силният аргумент, който да накара обществото да потърпи и да приеме наложителното забавяне на строежа, ако се налага смяна на концесионера.

Безпристрастността на числата може да бъде най-силния аргумент, който да накара обществото да приеме нуждата да се бръкне директно в държавния бюджет и да се построи магистралата бързо с парите на данъкоплатците.

Безпристрастността на числата най-после ще прогони емоцията от магистралата, за да тръгнат по нея не обвинения и подозрения, а автомобили.

без да коментирам съдържанието, чудя се автора не усеща ли неудобство да пише!
Точно Вие ?!

.... и тогава "Господи..." би могъл да допринесе с нещичко вместо да пъшка и да въздиша на Вие.
Евала Ал всичко е казано много точно.
Липсват ЦИФРИТЕ.
И един много тъп въпрос ако държавата определя таксите за преминаване кой трябва да гарантира трафика.

Аз предпочитам да пише - той е от малцината, които имат какво да кажат...

За разлика от въздишащите eman-овци.

Аман от намеци - Филчев доста си поизпоти хлопащата тиква, но нищичко не доказа, нали?

Поздравления за автора - за упоритостта, с която набива факти, логика и анализи в неподатливите чутури! (независимо, че не сме на един политически акъл... хаха)

Според мен най правилното решение е държавата да поеме и реализира строежа на магистралите и пътищата в БЪЛГАРИЯ. Във всички коментари се пише еди какво си, еди що си, но не се споменава нищо за логистиката на тези строежи. Климата се променя и пътната настилка трябва да издържа на 50-60 градуса С. Вие знаете какви материали/лапили/ трябва да се вложат, за да не се разруши настилката при преминаването на тежкотоварни МПС. Техниката може да се вземе и под наем в зависимост каква е. Трябва да се работи на три смени. Контролът трябва да е чужд/примерно немски/. Бензиностанциите трябва да са държавни на модулен принцип и да предлагат всички видове гориво без изключение и то на цени 5-10% по евтини, но важащи само за ползващите магистралите. Заведенията и сервизите към бензиностанциите може да се дават на концесия. Смятам, че за 5-6 години може да се построят 2-3 магистрали при правилна и действаща логистика от страна на държавата. При този излишък на бюджета и неговото запазване може да се осигури и реформата в здравеопазването и пенсионното дело. Нищо не се губи всичко се трансформира и при правилна преценка може да се постигне голям КПД.