Започва да се случва това, от което най-много се притеснявах.

Дойде 1 януари 2007 г., приеха ни в Европейския съюз без предпазни клаузи, правителството и парламентарното мнозинство на тройната коалиция изпълниха историческата си задача. И там си останаха. Не можаха да формулират следващия набор от задачи, на пръв поглед не толкова исторически, но точно толкова важни за джоба на всеки българин колкото членството в Европа.

Когато не можеш (или не искаш) да формулираш целите и задачите си, седиш на кръстопътя и не можеш да решиш в коя посока да тръгнеш. Тичал си, бързал си, преборил си се с всякакви препятствия, за да стигнеш дотук, а сега си поседнал под дебелата сянка на мнозинството, излегнал си се върху меката трева на властта, похапваш и попийваш с европейските пари. Хем не ти се става да продължиш, хем тъй или иначе не си наясно кой път е добре да хванеш.

В резултат на тази пауза за дълга почивка обаче започват да се случват недобри неща:

Очертава се постепенно забавяне на икономическия растеж.

След рекордната стойност, с която влезе в 2007 г., индексът на бизнес климата почти не нарасна през първото тримесечие.

Растежът на икономиката започна да се дължи в по-голяма степен на растежа на заетостта, отколкото на производителността.

Тенденцията за по-бърз растеж на вноса спрямо износа се възстанови в началото на годината, след като бе пречупена през 2006 г.

За първите два месеца на 2007 г. дефицитът по текущата сметка нарасна на 3.4 на сто от годишния БВП. Едва 40 на сто от този дефицит се покрива от приток на преки чуждестранни инвестиции. Очаква се дефицитът по текущата сметка за 2007 г. да достигне 18 на сто от БВП.

Въпреки лавинообразния растеж на частния външен дълг финансовата стабилност засега не е застрашена. В дългосрочен план обаче тя зависи от запазване притока на чужди инвестиции и повишаване конкурентоспособността на икономиката чрез ускоряване на структурните реформи, либерализиране на бизнес средата, приватизация, оздравяване на образователната система и др., като в тези сфери в момента се отчита застой.

Тенденцията за намаляване на безработицата продължава, но с по-бавна скорост. По-бързо расте заетостта на икономически активното население.

Няма напредък в реформата и повишаване качеството и ефективността на здравната система.

След еуфорията на БФБ-София в началото на годината и непрекъснатите рекорди на индексите през март настъпи логична корекция. По-широкият индекс BG40 възстанови и дори надмина стойностите си отпреди спада, докато SOFIX още не може да достигне рекордните нива.

В отраслов аспект поради натрупаната инерция продължава ускореното нарастване на добавената стойност в промишлеността, но все по-обезпокоителни са влошаването на състоянието на жп транспорта и по-ниските темпове на растеж в туризма спрямо същия период на миналата година.

Какво има да се прави и защо не се прави?

Нужни са мащабни и доста изтощителни действия. Нека да се опитаме да изброим някои от тях.

Приватизацията на промишлените и търговските предприятия, както и на тези от сектора на монополните услуги трябва най-после да завърши. Да се премахнат всякакви забранителни списъци, да се преструктурират и да се раздържавят всички останали активи на държавата в търговските дружества. Време е някой да намери смелост да постанови края на Агенцията за приватизация.

Да се децентрализират и да се предадат в разпореждане на местните власти редица държавни дейности, чието съществуване днес е обосновано единствено от инстинктивното желание да се запази контрол на министерско ниво върху бюджетите, обществените поръчки, назначенията и следващото от тях политическо влияние върху избирателите.

Да се започне най-после същинска реформа на публичните финанси и в рамките на една, най-много две бюджетни години бюджетните средства за всички ведомства да се отпускат и след това да се отчитат само на проектна основа. Тогава безсмислените спорове за това колко процента от брутния вътрешен продукт на кое министерство се полагат ще престанат да губят времето на министрите и депутатите, а ще става ясно колко лева за кой проект отиват и какъв резултат се постига срещу всеки лев.

Да се изтупа прахта от проекта за електронното правителство и да му се даде приоритет, така че да се завършат и въведат в действие мрежите "Администрация - служители" и "Администрация - администрация" през 2008 г., а "Администрация - граждани" и "Администрация - бизнес" - през 2010 г.

Да се създаде най-после единен публичен регистър на регулативните режими и процедурите по тях и заедно с това програма и график за оптимизирането им. Такава програма трябва задължително да се изпълнява с браншови организации и НПО. За най-важните режими могат да се проведат конкурси за екипи, които да направят анализи, изучаване на примери от практиката и на тази основа предложения за промени и облекчаване. Тук ще дойде и времето, и мястото на осъществяване на публично-частни партньорства - прехвърляне на функции по администриране на повечето режими към браншовите организации.

Да се създаде система от стимули и нормативни задължения, която да регламентира и стимулира връзките наука - изследвания - бизнес, за да може да се финансира с успех създаването на нови интелектуални продукти, които да вдигнат добавената стойност и международното търсене на българските стоки и услуги.

Да се концентрират усилията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт преди всичко върху създаването на нормална среда за бизнес, което значи просто да се гарантира от закона и прилагащите го органи изпълнението на договорите.

Да се промени коренно системата на образование и обучение, така че работещите да имат възможност непрекъснато да придобиват съвременни знания по специалността си, а учениците и студентите да учат това, което ще им трябва в живота, а не това, което са научили някога преподавателите им.

Нали разбирате колко трудни за изпълнение са тези няколко задачи. Първо, разбутват се твърде много интереси. Второ, губят се властови инструменти. Трето, настройват се големи групи избиратели срещу властта.

А освен това няма крайна дата, няма график, наложен отвън, няма и къде повече да ни приемат. Няма да могат да се похвалят политиците с пролени сълзи при някакво символично вдигане на знаме или подписване на договор. Ще трябва да се отчитат и обясняват всеки ден пред избирателите си, за да не ги изритат от властта.

Не е като да лежиш на сянка, нали?