Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2007 13:32 - Все още актуална статия от 2002 година
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 4578 Коментари: 7 Гласове:
0



Написах тази статия за списание РАЗУМ през 2002 година. Съвсем случайно попаднах на нея и започнах да я чета отгоре-отгоре. Изведнъж забелязах, че днес, пет години по-късно, тя е останала съвсем актуална.

Тъжният ми извод е, че всички пишат, а никой не чете....

Да видим дали поне тук някой ще я прочете и коментира!


ДУХЪТ ГДЕТО ЛИПСВА ...

Проблеми и решения пред християндемократите от СДС

 

Александър Божков

 

 

“Духът е, който дава живот.

Духът гдето липсва, животът

е един мамлив образ ....

Нека прочие обърнем гръб на изкуствения,

вънкашния демократизъм.”

Стоян Михайловски

“Как западат и се провалят държавите”, 1924 г.

 

 

Дванадесет години след възстановяването на многопартийната система в България, единственото, с което можем да се похвалим в тази област, са многобройните партии, които населяват политическото ни пространство. Иначе всички партии, като се започне от парламентарно представените, като се мине през тези, които са успявали за един-два мандата да се класират в Народното събрание, или тези, които се раждаха в кулоарите на парламента от различни отцепници и като добавим стотиците партии, които никога не са доближавали заветните четири процента на избори, всички тези партии имат две отличителни черти – имат помпозни имена и нямат трайни и задълбочени идеологически платформи.

Дори и двете най-големи формации през годините на прехода – СДС и БСП – съществуват и се развиват повече от десет години, без да могат ясно и недвусмислено да изложат, а след това и последователно да защитават в практиката някакви свои фундаментални принципи.

За БСП това е обяснимо. Тя е пряк наследник на комунистическата партия, трябваше спешно да се откаже от комунистическата идеология, а нейните членове и деятели бавно и мъчително достигат до ценностите на съвременната европейска социалдемокрация. Всъщност и самата европейска социалдемокрация има проблем с формулирането на ценностите си. Затова тя е издигнала за свое знаме опортюнизма и е готова да навлезе в категорично десни територии, да прокламира и да управлява с чужди идеи, да развива теории за “третия път” и други подобни миш-маши, с единствена цел – спечелването на гласове и победа на избори. Най-изтъкнатите представители на съвременната левица в Европа – Блеър, Шрьодер и Жюспен – показаха, всеки по свой начин, че могат да бъдат успешни управници, само ако се разделят със социалистическите си идеи и заложат на такива фундаменти в политиката като частната собственост, конкуренцията, оттеглянето на държавата от икономиката, индивидуалните човешки права и, показателно, пълно дистанциране от естествените им комунистически партньори в лявото пространство.

В тази ситуация наистина са напълно обясними идеологическите гърчове на нашенските довчерашни комунисти, които трябва ежедневно да отстъпват от позиции, които са били трайно насадени в главите им, и да декларират пред света принадлежност към идеи и принципи, от които им се повръща по условен рефлекс. Затова БСП вече дванадесет години не може да произведе платформа, която дори да може да се чете.

При СДС причините са съвсем различни, но безпомощността е точно толкова налице, колкото и при БСП. Историческата истина е, че СДС възникна едновременно на две нива:

                    на партийно-организационно ниво, като коалиция от екологични, социалдемократически, земеделски, правозащитни и други движения и партии с всякаква ориентация, при  силно присъствие на дисиденти – бивши комунисти, в странно съдружие с жертви на комунизма от лагерите и млади свободомислещи интелектуалци;

                    на електорално ниво, като всенародно движение на антикомунистическа основа, в което от самото начало витаеха неорганизирано, но и съвсем отчетливо, типичните идеи на десницата.

Първият сблъсък на тези две нива беше при подписването на конституцията и последвалите през 1991 парламентарни избори. Още тогава електоратът категорично показа, че не подкрепя “седесета с тирета” и застана зад СДС на Филип Димитров. Въпреки трагичното развитие на управлението СДС през 1992 година, никой не намери сили да приключи с компрометирания коалиционен модел на СДС и двете нива останаха.

С развитието на политическия живот в началото на 90те години тази двойнствена конструкция на СДС започна да пречи на неговото развитие, коалиционният характер на ръководството на национално ниво се преобръщаше в личностна надпревара и безогледна битка за власт в местния координационен съвет, който по никакъв начин не наподобяваше партийно многообразие, а беше място за изтикване напред на този или онзи като представители на партии-фантоми, нямащи никаква електорална основа в съответното населено място.

Защото електоратът междувременно си беше единен и седесарски. Липсата на пряка връзка между многобройните привърженици на СДС и малобройните функционери на партиите в СДС доведе до отчуждаване на елита от избирателите и до голяма степен предопредели катастрофалната загуба на изборите през 1994 година.

В периода до 1994 година СДС не успя да се определи като истински дясна формация. Лидерите му не можаха да намерят сили в себе си да признаят, че партийките им са кухи и безпомощни без обединяващата формула на Съюза и без компактния електорат на същия този Съюз.

Затова съвсем логично се стигна до мъчителното решение за разпускане на коалицията и изграждане на партията СДС след 1995, което беше придружено със също толкова мъчителното намиране на идеологическа физиономия, разделяне с много левичарски идеи и рефлекси и формулиране на нова платформа и програма. Доскорошните партии ОХДЦ и ХДС услужливо предоставиха на СДС както християндемократическото си име, така и членството в международните християндемократически и консервативни структури и съюзи. С това СДС като че ли намери своята идеология, своето място в семейството на народните партии и, най-важно, своето категорично местоположение в дясноцентристкото пространство на оформящата се българска политическа палитра.

Това беше, обаче, само на повърхността. Въпреки многократните опити на ръководството на СДС да разпише подробно и най-вече да превърне в работеща една християндемократическа платформа (Програмата “България 2001” от 1997, Националната конференция през 1998 и Хартата на ценностите от 2000 година), членската маса и електоратът на СДС не припознаха в дълбочина като свои, свежданите им отгоре идеи и принципи. Християндемократическият начин на мислене не се превърна в ръководна сила при взимането на решения например на фракциите на общинските съветници от СДС, често липсваше при определянето на платформите на кандидатите за кметове през 1999 година, трудно можеше да бъде разпознат при действията на общинските и областните съвети на СДС, а най-вече християндемократическите принципи не се виждаха ясно и отчетливо в решенията и действията на правителството на Иван Костов, особено във втория му състав.

За това разминаване между заглавието и съдържанието, между теорията и практиката на партията СДС има доста причини. Ако се опитаме да изброим поне някои от  тези причини, ще можем вероятно да намерим и решенията, и пътя на СДС към истинската модерна християндемокрация.

 

Причина първа:

Платформата на СДС не беше изградена върху християнските принципи и ценности

 

Още от 1990 година, та чак до 2001, в програмните документи на СДС витаеше нещо като “общодемократичен дух”, припознаваха се като свои основните ценности на демокрацията изобщо, на пазарното стопанство изобщо, на правовата държава изобщо. Липсваше, и това стана особено ясно в последните години, християнската основа на декларираната политика. Тук не става дума за някакъв клерикализъм, а за извеждането на християнските ценности, на доброто, на справедливостта, на солидарността, на съчуствието, на страха от извършване на грях, от Божието наказание, в ранг на основополагащи критерии за всяко практическо действие. Атеистичното възпитание, на което сме жертва, ни е превърнало в съмняващи се във всичко, дори и да се насилваме да ходим редовно на църква. Тоталното изоставане на самата източноправославна църква от съвременния живот пък не позволи и на свещениците да заемат своето място в новото пропагандиране и налагане на християнските принципи след промените от 1989 година, за да може църковният храм да се превърне в средище на обществения живот. Учителското съсловие днес е подтиснато, бедно и безидейно, затова и децата ни не се учат в училище да различават доброто от злото и да се боят от греха. На всичко отгоре в периода 1997 – 2001 година, докато СДС управляваше, структурите му и ръководните му органи на много места бяха превзети от амбициозни и безскрупулни бивши комсомолски и дори комунистически активисти, за които християндемократическата идеология на СДС беше само досаден параван, зад който отвреме навреме се налагаше да крият чисто властовите и комерческите си амбиции.

 

Решение първо:

Преодоляването на този проблем е лесно на думи, но изключително трудно за прилагане на практика. И все пак е единственото възможно. Не трябва да има никакъв компромис и притеснение при декларирането на християнските принципи като основополагащи за политиката на СДС.Те трябва да бъдат в сърцевината на новата платформа и програма на партията. Тезата, че така ще бъдат отблъснати мюсюлманите е нелепа, защото тук става дума не за църковни догми, а за универсални правила и морал на съвременния цивилизован свят. Притесненията, че една такава платформа и програма ще звучи чуждо и архаично за атеистичното ухо на българина, също трябва да бъдат преодолени, защото само връщането към политиката, основана на принципи и морал, може да осъществи онзи завой в правилната посока, от който има нужда целият ни политически живот, цялото ни общество. Същевременно, за да бъдат убедителни посланията,  за лидери в СДС на всички нива трябва да се издигат само високоуважавани хора, които изповядват християнските морални принципи и норми и не правят компромиси с тях.

 

 

Причина втора:

СДС не припозна предприемачите като свой естествен електорат.

 

Всъщност, първо нямаше предприемачи. Българският модел на социализма не допускаше частна собственост в производството, търговията и  услугите, така че у нас липсваше и малко ядро от частници, около които да се развие новата средна класа. Блокирането на малката приватизация, която, вместо да завърши през 1992 година, успя да започне едва към 1997, не позволи да се създадат бързо и устойчиво, на основата на частната собственост, малки и средни фирми с ясна физиономия. В началото на 90те просперираха търговците, получили по благоволение на чиновниците или на ръководителите на държавните предприятия възможност да ползуват срещу символичен или без никакъв наем държавни и общински активи или направо присвоени държавни пари с цел бърза печалба. Тези нови “предприемачи” в основната си част идваха от старата комунистическа стопанска номенклатура или от структурите на Държавна сигурност. По тази причина седесарите гледаха на тях като на врагове и за по-лесно обобщиха образа на новия частник като ченге и комунист, след което очевидно не виждаха мястото на предприемача в СДС.

Реституцията не можа да изиграе политическата роля, която и се отреждаше. Градската собственост беше връщана бавно и мъчително, а хората, на които тя беше възстановена, предпочетоха да рентиерстват, а наематели отново им станаха предприемачите от комунистически произход. Връщането на селскостопанската земя в реални граници на наследници, които отдавна бяха напуснали селото и бяха се превърнали необратимо в граждани, при това провлачило се цяло десетилетие, предопредели краха на идеята, че ще може бързо да се създаде фермерско съсловие от собственици или средни и големи арендатори. Чак днес виждаме някакъв резултат, но той е пак преимуществено арендаторски, а не собственически.

СДС направи интуитивно опит да съчетае разгърнатата през периода 1997 – 1999 приватизация с привличането на новите собственици в редиците на партията. Резултатът беше половинчат. Голяма част от предприятията все пак отидоха в ръцете на старата комунистическа номенклатура, а много от така наречените “сини РМДта” всъщност се оказаха сини само до придобиването на собствеността.

В България, за разлика от други, главно централноевропейски страни, не се завърнаха наследниците на големите индустриалци и търговци, не възстановиха статуса на старата буржоазия и не се превърнаха в стожер на дясното мислене и поведение.

Днес, обаче, цялата индустриална собственост, всички предприятия за търговия и услуги са в частни ръце. С преминаването на финансовия капитал (банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове) почти изцяло в ръцете на авторитетни западни собственици, започна да се създава ред на пазара на кредити и ипотеки и от мутренската и мафиотската мътилка започнаха да изплуват малки, средни и дори големи предприемачи с нормално минало и възможности за нормално бъдеще.

 

Решение второ:

Политическата линия, платформа и програма на СДС трябва да се оформи около подкрепата на предприемачеството, лоялната конкуренция, държавната подкрепа на износа, ненамесата на чиновника в пазарните механизми, либерализацията на предприемаческата среда. Политическите лидери на СДС на централно ниво и по места трябва да търсят непрекъснато участието на предприемачите при формулирането на икономическите платформи. Предприемачите трябва да могат не само да четат програмата на СДС, но да виждат в нея своите мисли и идеи. Тогава СДС ще започне да става истинска народна партия, с реален фундамент в средното съсловие.

 

Причина трета:

СДС допусна значителна доза социалистически популизъм в своите тези и дори в практическите си действия, по отношение на пенсионерите, социално слабите и циганите в няколко последователни изборни кампании.

 

Поради отсъствието на сериозна принципна и идеологическа основа на предизборните програми и послания на СДС през целия период на прехода, посланията към неактивните групи от населението бяха разработвани конюктурно, най-често с цел да се “наддава” в конкуренция с политическия противник. Обещаваха се увеличени заплати, пенсии и помощи, нови работни места и други подобни от името на държавата при пълното съзнание, че държавата няма такива възможности. Едва след 1997 година, но дори и тогава само частично, започна истинската реформа в пенсионното дело, в социалните грижи, в здравеопазването и в сферата на заетостта. Правителството на Иван Костов прие новото законодателство в тези области, създаде фундамента за едно нормално решаване на тези огромни социални проблеми на прехода, но не намери нужните механизми да стимулира работодателите, частния сектор и обществото да поемат изпълнението на тези дейности и да позволят държавата да се оттегли относително бързо и да престане да бъде пряко отговорна за хляба на хората, които не са държавни служители, за да престанат хората да очакват от държавата да ги нахрани, да ги облече и да се грижи за тях, когато са болни или възрастни.

Отново поради идеологическа несигурност и липса на ясни принципни позиции през всичките тези години СДС не можа да се отърве от чисто социалистическото желание да бъде активната страна при всяка дейност в държавата, не се съгласяваше да даде пълноценни възможности на организациите на работодателите, на синдикатите, на съсловните или местните сдружения да разтоварят правителството от несвойствени за него функции и отговорности. В много случаи основателно, но в още толкова напълно неоснователно, тези организации, които също търсеха и още търсят своята физиономия по време на прехода, бяха разглеждани като вражески, като комунистически креатури, създадени и функциониращи само за да пречат на демократичното развитие и на управлението на СДС. Така много от новите структури на бизнеса, на предприемачите, на работодателите, регионални и съсловни организации бяха отхвърляни априори от лидерите на СДС и не можаха да се превърнат в партньори на претендиращата да е християндемократическа партия, при това такива партньори, които да поемат реални функции в обществото и да разтоварят държавата и политиците. СДС не направи нищо и в посоката на положителния опит на много европейски народни партии и не инициира създаването на сателитни на партията организации на предприемачите, на работодателите, на различните професии и съсловия, които да обединят симпатизантите на партията по друг признак, без да се налага те да стават партийни членове.

 

Решение трето:

В новата си програма СДС трябва ясно и категорично да разпише какво е ангажимент и задължение на държавата и какво не е. Особено подробно трябва да се разпишат ангажиментите, произхождащи от принципите на субсидиарността и солидарността, за да бъде ясно на избирателите от кого трябва да търсят подкрепа за насъщните си нужди.

 Същевременно ръководството на СДС трябва да започне и да развие активен диалог с организациите на бизнеса, професионалните и съсловните организации и неправителствения сектор, за да могат те да заявят готовността си да поемат своите отговорности пред обществото, а политическата партия, съответно бъдещото правителство, да поеме ангажименти да им предостави необходимата правова и административна основа за това.  

 

 

Причина четвърта:

СДС не постави цялостната реформа на образованието на полагащото и се челно място в програмите и политиката си.

 

Две са изходните позиции, поради които образованието трябва да бъде най-важната част от цялостната платформа на СДС, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.  В продължение на десетилетия училището беше в основата на цялото промиване на мозъците на поколения българи, които бяха лишени от възможността да различават доброто от злото, да вярват в Божествената същност на човека, да изучават и практикуват естествените морални норми на европейското християнство в онази крехка възраст, която оставя следа завинаги. След 1989 година образователната ни система бавно и лъкатушейки напусна коловоза на социалистическото училище; затова пък днес образованието ни е всъщност безидейно и в него отсъства темата за морала, за Бога, за доброто и злото. Пропуснати са десет години, един цял учебен цикъл, още едно поколение е преминало от първи до последен клас без да придобие познание и разбиране за ценностите. Това е първата причина, поради която спешно и с цялата си тежест въпросът за образованието трябва да заеме централно място в платформата на СДС. Защото именно младите трябваше да бъдат и за известно време бяха основната опора на СДС в обществото. Защото именно дистанцирането на младите хора от СДС трябва да бъде най-сериозният сигнал за партийното ръководство, че нещо много не е наред с посланията.

Втората причина е далеч по-прагматична и земна, но не е по-малко важна. Двадесет и първи век е векът на икономиката на знанието. Богати и проспериращи в този век ще бъдат тези народи и държави, чиито деца от ранна възраст плуват свободно в морето на информационните технологии, владеят съвременните комуникационни средства, част са от глобалната мрежа. Само икономиката на знанието ще позволи българските фирми да произвеждат продукти с висока добавена стойност, конкурентноспособни на свеовния пазар, а това ще гарантира висок жизнен стандарт и принадлежност към цивилизования свят. България, поради забавянето досега, е вече в опасната зона и при липса на достатъчно държавническа решителност може да остане от тъмната страна на “дигиталното разделение” на света.

 

Решение четвърто: 

Реформата на образователната система трябва да заеме централно място в платформата и програмата на СДС. Това централно място трябва да включва и двата аспекта – съдържанието на учебните програми, което да върне на новите поколения българи почтеноста и морала, и материалната обезпеченост на училищата, в които учениците да са снабдени с най-модерни технически средства.

 

 

Причина пета:

СДС не разви в достатъчна степен принципа на субсидиарността при децентрализацията на властта и местното самоуправление

 

В СДС никога не е била защитавана истинска принципна позиция относно правомощията на местната власт и предоставянето на възможности за пълноценно решаване на местните проблеми без намеса на централната власт. Поведението на СДС по този въпрос винаги е било конюктурно, предопределяно от по-голямото или по-малкото му участие в местната власт или в правителството. В периода 1997 – 1999 бяха пропуснати много възможности за сериозна реформа в тази област, тъй като дясното правителство и дясното мнозинство в парламента не горяха от желание да предоставят повече властови и финансови ресурси на кметовете и общинските съвети, доминирани от левицата. Вместо това бяха създадени 28те нови области с ресурсно обезпечени и политически мотивирани областни управи, които да засилят представителството на централната синя власт на местно ниво като контрапункт на червените кметове. Тази нова структура се оказа удачна за всяка нова власт и днес виждаме, че царската партия използува същия механизъм, само че срещу кметовете от ОДС. Съвсем сигурно е, че и едно евентуално правителство на БСП с радост ще запази този мощен инструмент на централизацията.

Желанието за намеса в самоуправлението, противно на принципа на субсидиарността, се прояви и в промените в избирателния закон и закона за местното самоуправление, приети през 1999 година, преди местните избори. Тук е достатъчно да споменем като пример текстът, който лиши жителите на малките села от възможност да избират кмета си.

Политиката на СДС в сферата на децентрализацията и местното самоуправление е може би най-драстичния пример на разминаване с хриситяндемократическите принципи. Непоследователността и подценяването на този въпрос доведе до неблагоприятните резултати на местните избори и в последствие до доминирането на БСП и ДПС в една от най-влиятелните неправителствени структури – Националното сдружение на общините.

 

Решение пето:

Субсидиарността трябва да се превърне в основополагащ принцип при разработването на новата програма на СДС относно децентрализацията и местното самоуправление. Местната власт винаги ще бъде шарена, резултатите от местните избори винаги ще бъдат трудно предсказуеми. Затова от политиката на СДС трябва да изчезне конюктурният подход към местната власт. Почтеността и моралът трябва да бъдат в основата на този подход. Както хората, така и местните управници от всякакви цветове на политическата палитра, трябва да бъдат уверени, че народната партия СДС заявява и отстоява принципни позиции в интерес на хората, а не в интерес на управляващите. Законовата и административната основа на местното самоуправление трябва да станат такива, че да позволяват, както взимане на ресурсно обезпечени решения на място, така и пълен контрол и прозрачност при изпълнението на задълженията на местните власти от страна на избирателите и обществото.

 

Бележка на автора:

Тази статия не е и не може да бъде изчерпателна по отношение миналото и бъдещето на СДС.  Никой не може еднолично да обхване всички аспекти на зараждането и развитието на една толкова важна и необходима за страната ни политическа сила.

Това което се опитах да направя тук е да формулирам някои важни според мен недостатъци в политиката на СДС през последните 12 години, основаващи се на отсъствието на принципен хриситияндемократически подход. Сигурен съм в едно. Точно тези изброени недостатъци съществуват и съм вътрешно сигурен, че решаването на проблемите е в посоката, която съм се опитал да опиша. Вярвам, че са важни, затова ги споделям с ерудираната публика на списание “Разум”.

 

                                                            Александър Божков

                                                                                  2002 г.



Тагове:   още,


Гласувай:
0



1. viki02 - Не съм аз най-точния човек, който трябваше да прочете това,
15.05.2007 14:09
но не само го прочетох, ще го препрочитам. Много петна има, според мен, в причината за такова развитие на нещата? Странни. Ако говорим за усещане, усещам, че някой се опитва да провали България. Без да навлизам в дълбоки анализи на теми, които не са ми познати отблизо, ще бъда и конкретна с ФАКТИ, на които съм свидетел.
Като всеки българин, може би, и аз изпитвах надежда при появата на СДС, защото не понасях "затворническия режим" на нашите "комунисти". Отидох в СДС, защото имах нужда от помощ, спасявах си кожата...имаше замесени комунисти. След няколко месеца журналистът, с когото общувах (от СДС) ми каза, че отива да се покрие ....някъде......"защото от ..... са навлезли в СДС, за да го разрушат отвътре"! И се покри. По-късно не съм го търсила. Обаче има и по-сигурен факт. Единият от двамата юристи на СДС - прекрасен човек - ми каза, мен са ме били, били, не ме е страх, ще остана с теб докрай!! Точно това стана, пребиха го по време на митингите през юни, мисля 1991 година беше. И.....докато беше в болница го уволниха от СДС. СДС го пребиха, СДС го уволниха. Той беше истински СДС-ар. Постепенно бяха изхвърлени всички същински застъпници на демокрацията! Те наистина бяха опасни за БСП. И останаха хората, част от тях, които са (по мнение на хора, които са вътре в нещата) скритите резерви на комунистите, които никой не познава и в критични ситуации могат да се представят за каквито си поискат, даже за ДЕМОКРАТИ. Е, Костов и Петър Стоянов няма да ги коментирам. Костов от пръв поглед го определих, още съм на същото мнение. В този човек няма нищо човешко. ТОй знаеше, че изтребва социално слабите, че умират, и го направи, защото не му трябвали хора, а територии! Майната му на този. Искал да знае защо не го харесваме, да ме пита, ще му кажа. Щото е гад. Не може да убиваш и да те обичат, Костов! И медиците не искаше да освобождава, защото не бил знаел дали са винавни, ами да е разбрал, но след като ги освободи, защото са българи, а той е застанал да управлява не затвора, а България ( напълно незаслужено! глупави българи!).
А накъде отиде ДЕМОКРАЦИЯТА след тези факти, на които бях свидетел, Вие ми кажете, господин Божков!
И когато ходих на митинга, защото убиха детето в Южния парк, бяха решили , че протестирам срещу Костов. Аз дори не знаех, че той има нещо общо, благодаря за информацията! Все Костов ми се петляви, а не мога да го понасям. И хора от неговото обкръжение...у нас, в чужбина, Варна, навсякъде. Заради неговата политика да убива социално слаби трябваше сега да съм мъртва с детето си. Да речем, че Господ ме е спасил по чудо, за да помня Костов, и да говоря при възможност. Знам, че е опасен, това го знам добре. Майната му.
Сега гледайте да ми спрете коментара.
цитирай
2. teodor - Каква е политическата ни система ?
15.05.2007 15:13
Уважаеми г-н Божков,
Веднаж вече ви зададох един въпрос, на който не получих отговор, но въпреки това продържавам да следя вашия блог.
Вашите и на почти всички политически коментатори разсъждения за политическата система са несъстоятелни поради това, че се опитвате да вкарате българската политическа действителност (съзнателно или не) в схемите на нормално функциониращи демократични общества, където партиите имат свой облик, традиции, почти постоянни (или предвидими) позиции по основните обществено-политически и икономически проблеми.
В България, за съжаление, не е така. Класификацията ляво-център-либерално-дясно не действа, което бе многократно доказано от практиката. Причините сигурно са много, но според мен една от основните е, че българската политическа система не са основава на програми, традиции и доверие, а е дълбоко ерозирана от своя кланово-партизански характер. Няма значение за коя част от т.н. политически спектър става дума – целта на партиите е единствено и само келепирът.
Демократичен изход от това състояние няма. Евентуалните действия за подобряването му, без претенции за изчерпателност са: (1) Огромен натиск от страна на ЕС поне за частично (приемливо) очовечаване на българските управляващи, (2) Безкомпромисни изисквания, отново от ЕС, за необходимите радикални промени в нормативната уредба и по-специално в избирателната система
Теодор Гераков
цитирай
3. анонимен - Вярно е, точно е и за съжаление е тъжно!
17.05.2007 17:50
За разлика от двете мнения по-горе аз ще те похваля за този политически анализ, Сашо! Не бях го чел през 2002 год. и точно затова правя констатацията, че е тъжно - все пак сега е 2007, а тези пет причини така са си и останали без съответните пет решения. Дори вече не са пет, а доста повече - някои от допълненията сме ги изкоментирали с теб, други не сме, но като цяло бих добавил може би най-важното: - Загубихме доверието на свестните хора в България!. За другите със загубено доверие не ми е жал - такива като първата тук коментаторка, която е била на митинга за "малкия Пепи" (Бог да го прости детенцето), както и на втория тук коментатор, който пък чака сега ЕС да ни освобождава (нас все някой някога трябва от нещо да ни спасява!).
Иначе се радвам, че това досега е прочетено от 118 човека (бкл. моята скромност) - все е нещо - почти като музика за душата.
Бъди здрав!!!
Косьо Генчев
цитирай
4. анонимен - Духът гдето липсва . . .
19.05.2007 16:42
Имам слабост към четене на пространни и задълбочени анализи - освен, че научавам много полезни неща, изживявам и нещо като превъзходство над плебса зает само с грижа за насъщния. Ама като споменах хляба, сетих се как през 97-ма ме бяха пратили за масло и припаднах сред задушаващата блъсканица на опашката. Лоши спомени! Добре, че след това хората се осъзнаха, насметоха комунистите и министър-председател стана Иван Костов (който май ще се окаже един фалшив християндемократ). Да де, ама в ония условия - всички ги помним - той успя да:
1. осъществи гъвкавата приватизация на почти фалирали предприятия, превърнали се единствено в тежест за бюджета.
2. да спре нечовешката инфлация
3. да започне оздравителни реформи в здравеопазването
4. да покаже на нискочели мафиоти - маши на ДС, БКП и всякаква друга отврат, къде им е мястото
5. да заяви желание България да се присъедини към НАТО и ЕС
6. да стабилизира доходите на хората.
И всичко това той направи ПОЧТИ САМ, теглейки волски каруцата. Имаше замах, много смелост и показа на практика какво означава да си великолепен икономист.
Тези, на които той дръпна килимчето изпод краката, нарекоха правителството му корумпирано, умножиха лъжата по сто хиляди и като резултат г-н авторе, можете да се насладите на писание #1 по-горе, което е симптоматично.
Но знаете ли, защо успя генералската сган? Веднъж Костов (на когото черните кръгове под очите станаха тъмно-лилави през ония няколко години) каза: "Аз вярвах ..." - имаше предвид хората около себе си. И много от тях се възползваха от това и предадоха - него и нас: вече ги знаем - Бонев, Бакърджиев, Тагарински, ......... Божков ... Та заради тях манипулацията успя!!!
Това, което реално постигна Иван Костов (вече не бих казала правителството на Костов) ще влезе в историята ... останалото е суета. Суета и подлост.
И мен ако щете ме оставете невидима. То и без това тия дето имат очи и уши са трудно откриваеми.
Михаела

цитирай
5. albosh - Драга Михаела,
21.05.2007 11:56
Стана ми малко тъжно от твоето писание. Не знам как точно си разбрала, че Иван Костов ПОЧТИ САМ е извършил тези титанични промени в живота ни. Понеже отговарях (и до ден днешен отговарям на безумни обвинения) за приватизацията, за спирането на инфлацията, за преговорите с МВФ, Световната банка, с Европейския съюз, в първите три години на управлението на СДС, мога да кажа с увереност, че всичко това вървеше успешно до смените в правителството, а после направо спря.
Никога няма да се изкуша да разкажа кой точно движеше и кой точно пречеше на промените по време на нашето правителство. Смятам го за неетично и неморално, когато сме били екип.
За сметка на Иван си остава неговата стратегия - да си привои успехите и да натовари другите с грешките. Видя се колко разрушителна се оказа тя и за СДС, и за него лично.
цитирай
6. viki02 - Неетично и неморално било...
07.06.2007 17:30
да бъдат прикривани какво е тогава? Виждам, че не отговаряте на предизвикателства......едва ли това спасява нещо или някого. МОже да се подкрепяте колкото искате и да отговаряте само на когото ви е по-лесно, така е и безсмислено. Тъпчете си на едно място. Щом се губи целта се губят и заслугите преди това, защото пристигаш на друго място. Малко устрем в повече и ще останете в правилната посока. ЛЕсното не е и правилното.
цитирай
7. viki11 - Колкото до Михаела,
07.06.2007 18:45
има си хора, които просто си плачат за манипулация. Но отговаряйте и на други.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885694
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832