Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2007 04:41 - Да си министър не е професия
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 1944 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Интервю на Таня Джоева c Александър Божков за правителствените рокади и смяната на политиката, за това как се губи общественото доверие, за караниците в тройната коалиция и за провала на десните лидери

 

 

 

Господин Божков, трябва ли да има промени в правителството в средата на мандата?

 

- Честно казано, нуждаем се от ново правителство. Но да бъдем реалисти. При това внушително парламентарно мнозинство е съмнително, че ще има ново правителство. Затова пък основен ремонт на кабинета няма да е вреден за България. Още повече, ако смените на министри успеят да се съчетаят с формулирането на политика. Истинският проблем е, че няма политика. Правителството беше целеустремено, докато трябваше да изпълнява списъка със задачи за влизане в ЕС и отмяташе червените и жълтите зони. От Нова година насам лъсна цялата безидейност, различията във вижданията на министрите, дори от една и съща партия, както и неспособността на премиера да защити една цялостна политика.

 

Заплашва ли един основен ремонт стабилността на управляващата коалиция?

 

- Коалицията е достатъчно стабилна, защото нито една от трите партии в нея няма интерес да я разваля. Толкова голямо мнозинство, в което не се виждат наченки на разцепление, ще намери повече неща, които да го събират, отколкото неща, които да го разделят. Управляващите разполагат с отличната възможност да правят каквото искат и няма да е лошо да направят нещо полезно.

 

Мегаскандалът, който избухна преди изборите за евродепутати, не е ли признак за наченки на разцепление?

 

- Скандали все повече ще има. Интересите са разнопосочни, а парите, които се движат в държавата - много. Когато властта няма спойка и цялостна визия, всеки си разиграва коня, както му е удобно, някъде двама министри или две партии имат апетити за едни и същи пари и започват да се карат...

Всички министри – като оставим настрана частните им и корпоративни интереси, имат една тема, която повтарят като мантра – парите не стигат! Един иска повече за образование, друг за здраве, трети за армията, четвърти за полицията, пети за пенсиите и така нататък. Всеки разчита да разреши проблемите си с помощта на митичните европейски пари.

Но скандалите не бива да се бъркат с липсата на политика. Най-отчетливият знак за отсъствието на политика е отсъствието на отчетност за похарчените за последните две години пари и какво се е променило в резултат на изхарченото. Само при анализ на резултатите може да стане ясно какви структурни и персонални промени са необходими. Това би било нормален ремонт на правителството – в резултат от обективни данни за работата на министерствата. А сега ще сменяме министри, защото един го обвинявали в корупция, а другите за какво? Ако ги сменят на квотен принцип, БСП трябва да се раздели с трима, НДСВ – с двама, ДПС – с един, вероятно...

 

Трябва ли при съмнения за корупция министърът да се оттегли?

 

- Румен Овчаров трябва да си отиде по една елементарна причина – оттук нататък ще носи само негативи на своята пратия. Не коментирам дали е добър или лош министър. Когато се натрупа толкова много обществено недоверие към един министър – независимо основателно или не, той пречи и на правителството, и на партията си. Такива хора трябва да разбират сами кога да се оттеглят. В края на краищата да си министър не е професия. 

 

Как може да си добър министър и да се натрупа обществено недоверие?

 

- Журналистите знаете най-добре. Само през медиите се срива обществено доверие. Както е известно, банка, политик и муха се убиват с вестник.

 

Резултатите от изборите за евродепутати могат ли да доведат до предсрочни парламентарни избори?.

 

- Резултатите от евровота не сочат към предсрочни избори.

Но развитието на демокрацията в България води към предсрочни избори, евентуално. “Заразата” на демокрацията е изключително силна. Хора, които десетилетия не са излизали в медиите, сега говорят против партийния другар и пяна им излиза от устата, докато го правят. Да не говорим, че шефът на следствието дава интервюта, прокурорите говорят преди да е изтекъл срока на проверките. Всички се научиха да приказват. Когато в една тройна коалиция са уплетени толкова много интереси, рано или късно скандалите ще станат неудържими. 

Не съм пророк, за да кажа дали правителството може да изкара целия си мандат, карайки се. Или партиите от коалицията ще се разделят. Но единственият начин да се предизвикат предсрочни избори е да се изпокарат непоправимо. Друг конституционен ред няма. Нека си спомним времето от края на 1996 и началото на 1997 г., когато хората излязоха на улицата. С цялото ми уважение и прякото ми участие в протестите покойният Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата, когато гласовете в парламента паднаха под 120. В Народното събрание ги брояхме всеки ден. В деня, в който преброихме 119, мандатът беше върнат. България е парламентарна демокрация. Натискът от протестите може да разколебае депутати от мнозинството. Караниците в коалицията могат да докарат нещата до разпад. Но без загуба на мнозинствотото, управляващите ще изкарат мандата си докрай.

 

Вашият съвет – трябва ли мегаминистерството на Румен Овчаров да се раздели на две?

 

- В много европейски държави енергетиката, транспорта и икономиката са заедно. Българската история от Освобождението до днес познава кабинети с по пет министри и с по 40 министри. Въпрос на структура. По-важното е, че в момента в министерството на енергетиката и икономиката, икономиката отсъства. Всички знаят какво трябва да се прави, но конкретни програми, които да подобряват състоянието на бизнеса, няма. Така че разделянето няма значение, важното е да има някой, който да отговаря за икономиката на тази държава. 

 

Кое е най-слабото място в политиката на правителството?

 

- Ще прозвучи странно, защото никой не говори за това. Най-слабото място е реформата в публичните финанси. Имитира се модерно бюджетиране. Не е виновно министерството на финансите. Виновни са отделните министерства, които отказват да преминат към проектноо и програмно бюджетиране. Искат първо парите да им се дадат накуп и след това те да измислят за какво да ги харчат. Докато не се извърши реформата в разходната част на бюджета, не може да има промяна на политиката. Политика означава едно министерство да подготви тази година осем-десет проекта за следващата година, да ги облече във финансови средства, в конкретни показатели и резултати и да кандидатства пред министерството на финансите за парите по тези поекти.

Европейските пари за следващите седем години са десет пъти по-малко в сравнение с разходната част на българския бюджет. Но европейските пари могат да научат администрацията да работи по проекти. Няма европейски пари без качествен проект, без гаранция за мониторинг и резултати. Накрая парите не се получават, ако проектът не е завършил успешно. Тези, които се занимават с европейските пари, ще се откроят от тези, които харчат залудо и никой не знае каква е ефективността от тяхното използване. Постепенно проектният принцип в българския бюджет ще започне да прихваща. Но за да стане това, трябва силна атака за реформа в публичните финанси от страна на премиера, от министъра на финансите и от тримата председатели на партиите в коалицията.

Другата реформа, която стои забутана в ъгъла, е електронното правителство. Проучвания показват, че без гигантски усилия в рамките на следващите две години България може да въведе функциониращо електронно правителство. Причината да няма такова, не е Николай Василев и неговото министерство, а тоталният бойкот от останалите министерства и чиновниците от средно и високо ниво, които не искат да им се отнеме възможността да решават субективно проблемите. Основното качество на електронното правителство е прозрачността, второто е бързината на действието и третото е, че е ориентирано към гражданина. Администрацията винаги е консервативна и за да се променя върху нея трябва да има политически натиск. От собствен опит зная, че ако поискаш от собствената ти администрация да ти предложи план за радикални промени, тя ти предлага много подробен доклад за това защо тези промени не могат да станат.

 

Можете ли да се ангажирате с прогноза на какви промени ще се реши премиерът Станишев – радикални или козметични?

 

- Ще има малки промени. Прекалено сложна е плетката на правителството на всички нива. Схемата 8:5:3 е слязла до дирекции, областни управи, изнесени звена на централната власт. Всяко разбутване ще доведе до лавинообразни промени. Няма капацитет след като веднъж са напасвали хората по партии на определени места, да започнат да ги разместват и отново да си гарантират същия план на разпределение на длъжностите, особено там, където минават някакви пари.

Сериозен проблем ще възникне и около идеята за разделяно на политическите и министерските дължности, която се чува откъм БСП. В СДС сме я играли тази история през 1999-2000 г.. Това е тотална глупост. Партията съществува, за да прилага определени политики. Нормално е хората на ръководни места в партиите да заемат и министерски постове. Смяна на министър означава трус в самите партии. Добре, в БСП е един министър, а в НДСВ и ДПС? Емел Етем например къде се намира в сферата на близост до Доган? Ако трябва да се смени Емел Етем, как ще се разлюлеят кръговете на Доган?

 

Вие се разделихте с вицепремиерското и министерското място в края на 1999 г., при радикалния правителствен ремонт на Иван Костов, който смени половината от членовете на кабинета. Този ремонт доказателство ли е, че трусовете в партията впоследствие са неизбежни?

 

- Нещата винаги трябва да се разглеждат в техния контекст. Промяната през 1999 г. беше предизвикана от отказа на Иван Костов да играе екипно. Той стигна до заключението, че може сам да управлява държавата и че други силни фигури в правителството не са му нужни, защото могат да имат идеи, различни от неговите. Второто му правителство беше изключително слабо, защото се състоеше от послушни хора, които гледаха Иван Костов в очите и чакаха да им каже какво да правят. Затова темпото на реформите спадна, загуби се доверието и се загубиха така трагично изборите. Може да е имало основания за смяна на някои министри, но смяната не беше базирана на успешната работа, а на това да се извадят силните фигури в СДС и да остане една силна фигура – Иван Костов.

 

Радикалната промяна тогава сложи началото на разпада на десницата. Резултатите от евроизборите какво показват – стигнахте ли дъното?

 

- Има няколко външни белези, които ще покажат какво се случва. Притеснявам се от вероятността да се създадат контактни групи от сегашни лидери на второ ниво, които да започнат процеси на механични обединения между СДС, ДСБ и ССД. Което със сигурност ще означава, че продължаваме да копаем.

 

Какво да трябва да се направи според вас за възраждането на десницата?

 

- Промяната ще е дълга и мъчителна. На базата на СДС като партията, от която всички са произлезли, трябва да се създаде нова партия с истински десни политици начело и с ясна програма. До голяма степен трябва да се промени и профилът на електората.

ДСБ и ССД не могат да съществуват без лидерите си. Техният саморазпад е естествен и нормален. СДС обаче не е лидерска партия и е единствената хранителна среда, в която може да възникне нова партия. Ако обаче нещата в СДС тръгнат към съхраняване на статуквото, ако след напускането на Петър Стоянов хора от втория ешалон решат, че е дошъл техния час да поемат партията, е по-добре СДС да се саморазпусне. Или да умре по естествен път и да се прави нещо ново. Но в СДС има потенциал и възможности за превръщането й в нормална европейска дясна партия.

 

А как да се промени профилът на избирателя?

 

- Има т. нар. семейни или исторически седесари, които от самото начало са в СДС. Или в ДСБ и ССД. Това са хора, които органически не харесват левицата и търсят десницата. При фундаментална промяна на лицата и на политиката на СДС, част от този електорат може би ще се оттегли. Отсъствието на смелост да се правят сериозни промени в политиката се дължи и на страха да не се загуби този най-твърд електорат. Същевременно има електорат, който беше загубен. Малка част от него гласуват за ГЕРБ или за НДСВ. По-голямата са разочаровани и не гласуват. През 90-те те вярваха в инициативността и във възможността сам да изковеш щастието си. Сега те нямат политическо представителство.

 

ГЕРБ дават сериозни заявки да представляват десните избиратели?

 

- Отказвам да коментирам ГЕРБ, докато някой не ми обясни за какво точно се бори. Знаем против какво се бори.

 

Лидерите на европейската десница обаче припознаха партията на Бойко Борисов за дясна формация. 

 

- Лидерите на ЕНП разбират от числа и от брой депутати в Европарламента. След като либералите в Европейския парламент приеха Доган за либерал, десните могат да приемат Бойко Борисов за десен. Какво прави ГЕРБ в България е вторичен проблем за ЕНП.

 

Вие бяхте един от хората в СДС, които наложиха Петър Стоянов за лидер на партията. Съжалявате ли за подкрепата си?

 

- Приветствам начина, по който Петър Стоянов се оттегли. Показа, че е почтен човек, който е нормално да има политически амбиции, но може да разбере кога амбициите му са били провалени.

Петър Стоянов правилно виждаше какво трябва да се направи в СДС и затова навремето активно го подкрепихме. Той направи огромни усилия. Петър Стоянов обаче не можа да развие капацитет на организационен партиен функционер. Петте години в президентския кабинет вероятно му изиграха лоша шега. Той беше свикнал да каже нещо и да смята, че оттам нататък то се изпълнява, защото го е казал. А се изискваше ежедневна къртовска работа, делегиране на функции, колективна работа, развитие на потенциал у околните.

 

Лидерите на десницата не положиха усилия да отгледат политически наследници. Къде десницата ще намери нов лидер?

 

- Природата не търпи празно пространство. Разгледайте листите на кандидатите за евродепутати и на СДС, и на ДСБ. Има качествени хора, които в кампанията за първи път се сблъскаха с избиратели, но си дадоха труда да обиколят страната, да се научат да разговарят, да им влезе политиката под кожата. При подбора бяха търсени млади хора с високо образование, култура и скрита харизма, чиито потенциал трябва да бъде развит.

Но не трябва да си поставяме максималистични цели. Утопия е да мислим, че до местните избори десницата ще възкръсне. Местните избори ще бъдат полезни за паралелния процес на обединяване, който ще върви в малките населени места – там, където десните ще бъдат принудени да се обединяват зад една кандидатура, противостояща на левицата. Това ще им даде възможност да работят заедно и да не си делят дребни интереси.

 



Тагове:   професия,   министър,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885815
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832