През последните няколко дни всички се упражняват да коментират доклада на Европейската комисия за България. Политици от управляващата коалиция, политици от опозицията, общественици, журналисти ... Всеки има мнение и всяко мнение е дълбоко емоционално. Преборваме ли се с корупцията, колко поръчкови убийства са разкрити, колко висши магистрати са уволнени, колко държавни чиновници са дадени на съд – около това се въртят коментарите и в зависимост от позицията на коментатора се оказва, че ту са много уволнените прокурори, ту са малко, ту са разкрити не знам колко канала за наркотици и пране на пари, ту никой не е осъден за това. От това следва и коренно различния тон на впечатленията от доклада.

Всъщност може с голяма степен на сигурност да се твърди, че повечето от пламенните коментатори на доклада изобщо не са го чели. Прочели са вестникарските резюмета, чули са изявленията на някой съпартиец или обратно, на политически противник, и вече са готови със становище за това обича ли ни Комисията или не, захаросала ли е доклада или е наблегнала на критиките ...

А докладът е само 28 страници. Нямаше да е зле гръмогласните коментатори да бяха се напънали да го прочетат. Щяха да видят, че това е просто един отчет на свършеното и несвършеното за последните шест месеца. Обещали сме да направим нещо, за да функционира държавата ни като европейска и Комисията отчита дали е готово.

Нищо повече.

И тогава не са необходими никакви емоции, никакви заклинания, никакви спорове дали 5 или 8 са осъдените за пране на пари. Защото критиките на Комисията са конкретни и безстрастни. Например:

·     Не е ясно още дали ще работи системата за администриране и контрол на плащанията в земеделието, защото сме се забавили при създаването на връзката между регистъра на фермите и кадастъра на парцелите. Така поради мудната работа на българската администрация и отсъствието на политически натиск от съответните министри има опасност селяните ни да останат без финансова подкрепа.

·     Не сме си следили състоянието на авиопревозвачите. Затова от декември 2006 ни наложиха предпазна клауза. Това означава, че от 1 януари 2007 г. а) българските превозвачи не се ползват със статута на превозвачи от Общността и продължават да оперират със статута на превозвачи от трети страни и б) удостоверения за безопасност, издадени от българските власти, не се възползват от преимуществата на взаимното признаване в рамките на ЕС. От Нова година насам нещо сме понаправили, но не сме си свършили работата докрай.

·     Закъсняваме с мерките срещу класическата чума по свинете. Затова е предвиден преглед на тези мерки чак през септември 2007 г. Дотогава няма да изнасяме свинско. А пък мандрите и кланиците ни са в такова състояние, че след като ни прегледаха, само ограничен брой производители имат право да изпращат продуктите си в други държави-членки.

Тези три примера извън правосъдието и вътрешните работи са много показателни. Къде има тук любов, омраза, емоции? Просто не сме си свършили обещаната работа и ни го припомнят и ни казват, че заради нашия немукаятлък няма да сме пълноценни европейци в земеделието, хранителните стоки и авиацията.

В любимата на всички тема за правосъдието, корупцията и престъпността отново не намираме никакво място за емоции и субективизъм. Нека ви цитирам едно ключово абзацче от доклада:

“Българското правителство се ангажира със съдебна реформа и с прочистване на системата от корупция и организирана престъпност. Във всички сфери българските власти демонстрират добри намерения и решителност. Те са подготвили необходимите проектозакони, планове за действие и програми. И все пак истинската проверка е ежедневното непоколебимо изпълнение на тези действия на място. Все още е налице очевидна слабост при превръщането на добрите намерения в резултати.”

И после следват доказателствата към това твърдение. Доказателства, които са напълно обективни и не подлежат на тълкуване в една или друга посока. Защото, колкото и да се бием в гърдите колко много работят депутатите, министрите, администрацията, магистратите, знаем отлично, че:

• Не е приет новия Закон за съдебната власт.
• Не е влязъл в сила Гражданския процесуален кодекс.
• Не е създаден постоянно действащ Висш съдебен съвет
• Не е създаден независим съдебен инспекторат.
• Не е въведено във всички звена на прокуратурата случайното разпределение на делата.
• Не може да се установи дали действа актуализираният план за борба с организираната престъпност, защото липсва методика за измерване на резултатите и надеждна статистика.
• Не може да заработи Комисията за установяване на незаконно придобито имущество, защото все още няма постоянен адрес и 114 от общо 294-те работни места в предвидения персонал са вакантни.

Както се вижда съвсем ясно от един такъв безстрастен прочит на доклада на Европейската комисия, ние просто не сме напреднали достатъчно за тези шест месеца в превръщането на нашата държава в европейска. Някъде сме посвършили нещо, например промените на Конституцията, съдиите вече се назначават с конкурс,  групата за мониторинг на новия НПК работи добре, нещо става и в митниците...

Само че, когато ни мъчеха миналата година съмненията дали ще ни приемат от 1 януари 2007, бяхме склонни да поемаме всякакви ангажименти и да обещаваме бързо да оправим всичко несвършено през предишните години. Повярваха ни и ни пуснаха в Съюза на доверие. Шест месеца по-късно Комисията само ни напомня какво сме обещали и ни дава още един шанс бързо да се оправим. Защото трети път никой не вярва на лъжливото овчарче. 

Затова да престанем да разсъждаваме дали е добър или лош докладът на Комисията, а просто да вземем да го прочетем и да видим кой не си е свършил работата.