в-к ТРУД 10.12.2007

Решението на правителството да похарчи спешно излишните милиард и нещо лева предизвика бурни коментарии навсякъде. Във всички разгорещени монолози, спорове и караници по тази тема преобладаваха емоциите. Това е неизбежно, а също така и полезно. Още по-полезно ще бъде, обаче, да се опитаме трезво и внимателно да анализираме това уникално за най-новата ни история събитие. Нека да видим какво пише в постановлението и какво следва от него.

Първото заключение, което можем да направим, е че катастрофата от 1996 продължава да тегне като предупредителен дамоклев меч върху българските държавници и особено върху Министерството на финансите.

Страхът да не изпаднем в състояние на бюджетен дефицит

ограничава ищаха за харчене през годината и натиска данъчните да събират повече. Но пък се е стигнало до другата крайност, да останат твърде много непохарчени пари в началото на декември. Това всъщност е ставало и досега, но не е било така публично обявявано. Защото не сме били членове на Европейския съюз и не сме кандидатствали за влизане в еврозоната. Ето ви още едно добро последствие от европейското членство.

Второто заключение, което става очевидно след постановлението от четвъртък, е че държавата вече не може да се оправдава непрекъснато, че няма пари.

Пари видимо има, дори в излишък.

Само че ведомствата не могат да си планират разходите правилно и обосновано. Затова сега ще се наложи да проявяват невероятни процедурни и финансови умения, за да оползотворят милиони за няколко дни. Хак им е, но да не се опитват догодина да обясняват на учители, лекари, социални домове и други закъсали за пари, че похарчването на няколко пършиви милиона за народополезни дела щяло да докара хиперинфлация. Сега един милиард и половина, похарчени за един месец, нямало да докарат хиперинфлация!?!

Третото заключение, не толкова очевидно при първо четене на постановлението е, че

Станишев и Орешарски хвърлиха горещия картоф в ръцете на най-лакомите министри.

 Премиерът и финансовият министър излязоха от ситуацията целите в бяло. Има пари, обявяваме го публично, искаме от парламента разрешение да ги харчим, получаваме такова разрешение, след което в приложението към член 1 на постановлението съобщаваме на уважаемата публика кой министър колко пари е зинал да налапа. И, освен това, за какво конкретно твърди, че му трябват.

Ако бях опозиционен депутат или журналист от централна медия, не бих пропуснал да си закача над бюрото приложението към член 1 от постановлението на Министерския съвет. След точно един месец, тъкмо като отминат празниците, веднага след Атанасовден, от него мога да започна да си вадя

интересни и много актуални въпросчета.

Например:

·         Уважаема госпожо Етем, колко от 175те милиона похарчихте през декември  „за осигуряване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти в съответствие с Директива на Съвета на Европа 2006-67- ЕС от 24 юли 2006г., глава Енергетика”, на основание на кои проведени търгове, кои са доставчиците на тези горива и колко точно горива на какви цени закупихте? 

·         Уважаеми господин Чакъров, бихте ли представили списък на обектите за „изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и канализационни колектори, изграждане на канализационни мрежи в населените места, за изграждане на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения от местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението, реконструкция, модернизация и изграждане на депа за битови отпадъци”, както и конкурсните документации, на основание на които са избрани изпълнителите, конкретните суми, които сте изплатили през декември от 100те милиона, предвидени по постановлението, по обекти и по изпълнители, както и документацията за приетите извършени работи по тези обекти през декември?

·         Уважаеми господин Близнаков, бихте ли представили отчет за „доставка на специални автомобили, екипировка и оборудване за Българската армия”, извършени през декември, откъде ги купихте, по силата на кои договори и колко от 110те милиона, заделени за Вашето министерство, отидоха за тези доставки?

·         Уважаеми господа съпредседатели на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” (Гагаузов, Мутафчиев, Орешарски), бихте ли дали подробен отчет кои стари неразплатени пътностроителни работи и новоизпълнени пътни строежи (през удобния за пътно строителство месец декември)  струват 275 милиона лева и от кои точно пари щяхте да ги разплатите на изпълнителите, ако не беше натрупан такъв голям излишък в бюджета?

Подобни въпроси ще могат да бъдат зададени на всички получатели на коледни подаръци от излишъка, подробно описани в приложението към член 1 на постановлението от четвъртък. Аз избрах само най-фрапиращо едрите суми и най-очевидно трудните за извършване в рамките на месеца плащания. Сигурно депутатите от опозицията и журналистите, които следят други конкретни теми, като например БДЖ или Столична община, или пък новата Агенция по горите, ще могат да задават още по интересни и трудни за отговор въпроси.

Не мога да пропусна, обаче, да не задам тук, сега и веднага, един мой въпрос по една точка от същото приложение. Ще цитирам съвсем точно текста на правителството. Моля да го прочетете внимателно:

Т. 29 – „трансфер към Национален фонд към Министерство на финансите за осигуряване на средства за префинансиране на проекти, предмет на финансиране по оперативните програми съфинансирани със средства от Европейския съюз; за осигуряване на необходимото авансово плащане по проекти по оперативни програми съфинансирани със средства от Европейския съюз в областта на регионалното развитие, околната среда, развитие на селските райони и транспорта; за осигуряване на средства, включително непредвидени и допълнителни такива, за успешно усвояване на средствата от Европейския съюз” .

За тази точка 29 са предвидени 191 600 000 (словом сто деветдесет и един милиона и шестотин хиляди) лева. Ако приемем най-грубо, че местните разходи представляват 20 на сто от европейските пари, то значи, ако го нямаше този излишък, проекти от европейските фондове за 1 000 000 000 (словом един милиард) лева, т.е. 500 милиона евро, нямаше никакъв шанс да бъдат одобрени и изпълнени. Още повече, ако тези 191 600 000 лева бяха предоставени на кандидатите за пари от европейските фондове по време на цялото второ шестмесечие на 2007, колко повече готови и вече финансирани европейски проекти щеше да има у нас? Тъпо и отвратително е, че тези пари ги е имало в джоба на правителството толкова месеци, а не са се потрудили да ги извадят навреме.

Все пак, да поздравим премиера Станишев и финансовия министър Орешарски за опита за прозрачност. Можеха да го вземат този милиард и да го вкарат в създадената от Симеон и Милен по аналогичен повод компания „ПИП” („Публични инвестиционни проекти”), където всякаква публичност щеше да бъде погребана завинаги.

Нито Станишев, още по-малко Орешарски....
Няма да обяснявам защо.
Цинизма им, ми идва в повече след този т.н. преход, или каквото е там.
Опита за прозрачност - Мислиш ли че имаха алтернатива за това?

Има един проект по ФАР "Консултантска грантова схема", който трябваше отдавна да е приключил. Бенефициенти твърдят, че парите, които им се полагат по проекта са изчезнали и сега им казват, че вместо през ноември ще ги получат през май 2008 г.
Корнелия Нинова обаче е жива и здрава. А другия проект "Конкурентноспособност-2" така и не тръгва. Защо ли? Саво прокуратурата може да отговори. Но тя с такива неща не се занимава.

Тези 1200млн.лв. са всъщност парите,които ЕС отпуска да усвоим през тази първа година от нашето членство.Така на практика страната не се превърна в донор, както си мислехме.Но тъй като много се забавиха одобряването на отделните програми,затова според мен кабинета бе решил да ги изхарчи тези от по-рано.Но им попречи учителската стачка.Но ако Орешарски и Серги меслеха по стратегически, спокойно можеха да вдигнат заплатите на всички служители в публичния сектор, но не веднъж годишно, а да речем два пъти с по 15%, както навремето го правеше Костов.

спекулата води след себе си инфлацията и обратно - а спекула има - и инфлация има - тоест необходими са технически приспособления тип танк за изравняване на уравнението