Дневник, 7 април 2008

 

Ако си припомним тази популярна народна приказка, можем да обявим днешните управляващи за големи майстори. Дълго и бавно изработват те люлката, в която трябва да се люлее българският народ, не е ясно докъде са я докарали и дали изобщо ще я завършат.

На 1 април едни зевзеци от Дарик радио съобщиха, че България щяла да бойкотира Олимпиадата в Пекин. Сред многобройните възмутени обаждания на спортисти и обикновени слушатели по въпроса, едно беше точно в целта. Слушателят успокои всички със заключението, че това правителство, докато вземе решение какво да прави, Олимипиадата ще мине.

Всеки може да разкаже епични истории за „бързата работа” на Станишевото правителство и парламентарното мнозинство. Аз ще се огранича само до някои най-фрапиращи.

Конституционният съд. Точно преди една година и десет дни, на 24 март 2007 г., почина Мария Павлова – конституционен съдия от квотата на Народното събрание. Оттогава този най-върховен орган на държавата си функционира в намален състав и никой в парламента не се притеснява от това. 

Комисията за финансов надзор. Членовете на тази твърде важна институция се избират от Народното събрание. И то е направило своя избор на 12 март 2003 г., т.е. преди малко повече от 5 години. Днес, към 1 април 2008 г., четирима от седемте членове на комисията са с изтекъл мандат, а двама от тях дори започнаха втората си следмандатна година преди месец. Така фактически са обезглавени и застрахователният, и осигурителният надзор. 

Актуализираната програма на правителството. На 10 февруари 2008 г., на разширено заседание в Хисаря, тройната коалиция обсъди проект за актуализация на програмата на кабинета до края на мандата. Днес, два месеца по-късно, актуализираната програма все още се мъдри като проект в Интернет страницата на правителството и не е внасяна за одобрение, нито от Министерския съвет, нито от Народното събрание. Когато някой ден бъде одобрена, вероятно ще може да бъде използувана единствено като предизборна платформа на коалицията.

Концесията за златната мина в Челопеч. Цели две години продължи позиционната война между министъра Джевдет Чакъров и канадците от „Дънди”. Изведнъж, точно преди един месец, беше обявено публично постигането на споразумение, при това с участието на депутатите Петър Кънев (БСП), Милен Велчев (НДСВ) и Йордан Цонев (ДПС). Ще оставим настрана необичайното присъствие на трима представители на законодателната власт в преговорите между едно търговско дружество и едно министерство. По-важното в случая е, че бяха поети важни ангажименти за съдържанието на новия концесионен договор, в който се предвижда освен увеличаване на концесионната такса, държавата да получава 25 % от добиваното злато, приходите от което да влизат в т.н. „Сребърен фонд”. Към днешна дата, месец след постигането на споразумението, няма изготвен никакъв нов концесионен договор, няма решение на кабинета, няма нищо, защото, примерно, го няма ...

Сребърния фонд. Тук можем да цитираме интервю на министър Масларова отпреди една година: „При съставянето на Коалиционното споразумение бе постигнато съгласие за работа по създаването на Сребърния фонд, с което бе демонстрирана ясна политическа воля. По-късно това залегна и в Правителствената програма. Но по-важното е, че това съвпада и с очакванията на обществото. По време на особено интензивния обществен дебат по пенсионната реформа през последните две години обществото ясно и категорично заяви, че е необходимо незабавно да се създаде такъв фонд. В резултат на тези проучвания сме в процес на изготвяне на концепция и законопроект за създаването на Сребърен фонд..” Към днешна дата, както знаем, няма никакво движение по приемането на закона и създаването на Сребърния фонд.

Телефон 112. В глава 19 от онези преговорни глави по присъединяването на България към Европейския съюз, които за някои са просто нещо от миналото,  беше записано, че страната ни поема ангажимент при влизането ни в Съюза да е създала функционираща система за спешно повикване в цялата страна. После се оказа, че министър Етем-Тошкова планира въвеждането на единния телефон до края на 2007 година. После се установи, че е въведен вече този телефон, но само експериментално и само за София. Тъкмо министърката взе да обещава, че може и да стане готово всичко до края на 2008 година, то пък се оказа, не само че този срок също е безвъзвратно непостижим, но и Европейската комисия ни дала под съд, защото с безкрайното мотаене по въпроса заплашваме живота и здравето на европейските граждани.

АЕЦ „Белене”. Правителството взе решение за построяване на новата атомна централа на 8 април 2005 година. Минаха почти две години от тази дата и  в края на 2006 г. беше избран изпълнител на проекта. После мина още една година и през януари 2008 най-после беше подписан договор с този изпълнител. Сега се очаква към средата на 2008 година да се определи стратегическият инвеститор. А междувременно се оказва, че няма работни проекти за самата централа и не е ясно кога ще ги има. Което праща построяването на централата някъде в хипотетичното бъдеще, когато изобщо не е ясно дали ще ни е нужна.

Магистрала „Тракия”. Договорът за построяването на аутобана с португалско-българския консорциум е подписан на 29 март 2005 година от предишното правителство. След изборите преди три години започна предоговаряне на условията с новото правителство. Това продължи до 2007 година, когато най-после се подписа анекс към договора. До днес договорът не е влязъл в сила, а министърът Гагаузов обяви наскоро, че ако до 14 май консорциумът не осигури финансиране и не започне работа, строителството на магистралата щяло да се финансира от държавния бюджет. Честито!

Стратегия за здравната реформа. От началото на мандата си, настоящото правителство обещава да предложи за обсъждане и приемане здравна стратегия. До момента министърът Гайдарски не е успял да представи някъкъв смислен документ, който да бъде приет и утвърден от управляващото мнозинство. В проекта за актуализирана програма на правителството са записани принципи на здравната политика, които тепърва, в рамките на оставащата една година от мандата, ще трябва да бъдат обличани в нормативна рамка и финанови планове. Очевидно е желанието на мнозинството да остави тези непосилни за него  реформи на следващия кабинет.

Всъщност безпомощността по здравната реформа като че ли дава точния отговор на въпроса за „майсторлъка” на тройната коалиция, за нейната бавна и непродуктивна работа. Когато се съберат на едно място липсата на смелост и липсата на идеи, люлката на бебето така и ще си остане ненаправена.

Както ще си остане ненаправена реформата в МВР, щом ще я ръководи Румен Петков. 

 

То има ли какво да се коментира? Летаргията е обзела безвъзвратно всички чиновници, от които зависи развитието ни. Но как ще има развитие, като самите те не търпят такова. Напротив, чиновниците търпят тотално обратно развитие, в посока 20-25 години назад, когато по времето на комунизма те лъжеха, че работят, пък тях ги лъжеха, че им плащат. И сега е същото - даже и хората са същите, но малко по остарели... Всички млади хора работят в частния сектор, или най-много в някое НПО, и се опитват да правят нещо в техния затворен свят... до толкова, до колкото са им дали да работят `отвън`. Не може да се коментира мързела, не може да се коментира корупцията, не може да се коментира безочливото и нахално защитаване на собствени партийни интереси, без да има каквато и да е свършена работа за добруването на страната ни.
Добре де, крадете, взимайте, няма проблем... ама вземете се замислете поне малко и за повишаването на качеството на живот на хората. Тогава дори ще си крадете по-сопокойно.....

И аз си мислех, че имам проблем. Като съм спечелила проект по ФАР пред Министерстовото на икономиката преди 2 години, парите от Брюксел са ми преведени преди година и половина, но аз не мога да ги ползувам без разрешението на Агенция ФАР ( която трябва да ми одобри търга, проведен на 14.09.2007). След като на чиновниците бяха нужни 10 месеца (вместо 40 дни) за да одобрят тръжната процедура, аз се справих с търга за 15 дни. Оттогава - ни вест, ни кост от Агенцията (а резултатите от търга също трябва да бъдат одобрени). Иначе аз подавам отчети всеки месец. Нулеви.
Та така си мислех, че става нещо необичайно, даже го написах до няколко телевизии и вестници. Но то си било в рамките на обичайното значи.
Щом правителството не го е грижа за стратегическите национални проекти, какво остана за моя нещастен проект за 50 000 евро.

За изпълнението на програма ФАР също коментарите са излишни. Аз също, а и много мои колеги, сме изпълявали проекти по ФАР и всички сме се сблъсквали с едни и същи проблеми - закъснели плащания, бавене на всички дейности, оргромна, грамадна, непосилна бумажтина и бюрокрация. И накрая проект, който е за 10 месеца се изпълнява за 24, и забележете - за всичко са виновни изпълнителите на проектите и забележете! НИЕ трябва да пишем обяснения защо се бавят дейностите и НИЕ да МОЛИМ за удължаване на проекта. Ама без да увеличаваме бюджетите... (тук ако имаше смайли щях да стрелям)...И това нещо продължава с години, без да се предприемат каквито и да е мерки...

Аз предприех следната мярка - описах положението с моя проект до вяколко вестника и телевизии. Вече ми се обадиха от предаването "Сеизмограф" да ме поканят да участвам в дискусия. Казах, че бих спорила с който и да е представител на Агенцията или Министерството. Мисля да не спирам дотук. Ще се опитам да издиря всички бенефициенти по схемата и да им предложа да предприемем действия колективно. Докато си мълчим и търпим ще ни правят на маймуни.