Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2008 13:00 - За трудните европейски пари ... и за лесните български такива
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2727 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 17.04.2008 13:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

сп. ПОЛИТИКИ 4/08

 

Европейските пари се получават трудно. Това е ясно за всички. Причината за това е, че европейският данъкоплатец иска гаранции за законосъобразното, целесъобразното, ефективното и ефикасно изразходване на събраните от него данъци. За целта е създадена строга организация. Доста бюрократична, както всичко, което е произведено в Брюксел. Нека да хвърлим поглед на една от оперативните програми у нас, например „Развитие на човешките ресурси”. Структурата на управленито на парите по тази програма е аналогична на другите шест.

Програмата има Управляващ орган, междинни звена и бенефициенти. За да се гарантира правилното движение на парите, е създаден Сертифициращ орган, а това движение периодично се проверява от Одитиращ орган. Дали, обаче, парите се насочват точно за европейските приоритети на нашата програма, се следи от Орган за оценка на съответствието. Над всички тези структури се разполага Комитет за наблюдение, състоящ се от представители на всички засегнати от оперативната програма институции и организации.

След това, в програмата подробно са разписани системите за финансово управление, одит и контрол, както и процедурите за тях, включващи: предварителен контрол, избягване на двойно финансиране, вътрешен одит, управление на риска, управление на нередностите.

Когато се отпуснат парите и се започне работа по проектите, влиза в действие системата за мониторинг, а накрая има и оценка на изпълнението на всеки проект, всъщност оценката е предварителна, текуща и последваща.

Опитайте се, обаче, да намерите дори следа от подобна организация на движението на парите в разходната част на българския държавен бюджет, на българските ведомствени бюджети, на българските общински бюджети. Или, по-добре не се опитвайте, само ще си загубите времето. Отлично знаем всички, че българският данъкоплатец не е удостоен с подобно уважение от държавните органи. Това се вижда още при подготовката и структурирането на бюджетите. На всички нива това става някъде по бюрата на специализираните чиновници, съгласува се между същите тези чиновници, средствата се разпределят по ресори между същите тези чиновници, оформят се от същите тези чиновници и се предлагат на ръководните органи на всички нива в практически готов вид.

Следват опити за разместване на някаква част от тези средства от един получател на друг. Тези упражнения са успешни или не в зависимост от влиянието и уменията на съответния ресорен ръководител и хората около него. При всяко положение, обаче, разместванията не могат да променят радикално паричните потоци, предназначени за различните получатели.

После Народното събрание гласува държавния бюджет, а първичните и вторичните разпределители на бюджетни средства започвата да харчат гласуваните пари. Някои успяват да ги усвоят в рамките на бюджетната година, други не успяват и, в края на годината, ако са достатъчно ловки, наместват неоползотворените пари там, където могат; останалото се връща. После идва първи януари на следващата година и упражнението започва отначало по същия начин.

Освен беззъбите доклади на Сметната палата, няма никакъв друг знак защо и как са били похарчени парите на българския данъкоплатец. Всъщност, всеки разпоредител с бюджетни средства по всяко време може да покаже с отчетни документи, че всеки разход е законосъобразен и правилно осчетоводен. Това поне е научено до перфектност. (Може би с изключение на някоя малка община, където просто не достигат квалифицирани финансисти, или някое секретно ведомство, където никой държавен контролен орган не може да проникне.)

От законосъобразното разходване на парите, обаче, не следва по никакъв начин извод дали тези средства са допринесли за изпълнение на целите, за които са били предназначени, какъв е прогресът в съответната област. Още по-малко е известно дали похарчените за определения период средства са част от някаква по-дългосрочна програма или стратегия, дали са елемент от някаква последователна политика.

Да погледнем сега на този въпрос откъм обратната страна. Всяко управление обявява своите приоритети, с надеждата към края на мандата си да може да отчете, че е постигнало нещо значимо. Когато се прави управленска програма, нормално е да се очаква, че тя не е набор от визионерски идеи, а е списък на неща, които всяко ведомство и правителството като цяло, смятат да свършат, или поне да започнат да вършат в рамките на мандата си. За да се свърши каквото и да било, то трябва да се обезпечи финансово, на първо място, а освен това, няма да е лошо да се направи опит за изчисляване на финансовият ефект, който би се получил, ако се изпълни даден приоритет или елемент от програмата. Следователно, всяка управленска програма трябва да има и своите поне ориентировъчни финансови разчети.

Доколко такова поведение е нетипично за българското правителство, можем да заключим от един пресен пример. В края на 2007 година Народното събрание прие бюджета на държавата за 2008, която е всъщност последната цяла година от управлението на сегашния мандат. Месец и половина по-късно, управляващите започнаха да обсъждат актуализация на управленската си програма, но и дума не стана за промяна на бюджетните средства, както са били вече разпределени. Още месец и половина по-късно, съвсем напоследък, премиерът започна консултации за дълбоки структурни и персонални промени в правителството, които щели да осигурят провеждането на нова политика.

Видно е, че никой не прави нищо наистина сериозно в тези месеци. Не е възможно първо до направиш бюджет, после, без всякаква връзка с този бюджет, да правиш актуализация на програмата си, а най-накрая да търсиш хора и да създаваш или изменяш структури, за да изпълняват евентуално тази програма.

Нека се върнем сега обратно към европейските пари. За да стигнем до тяхното евентуално похарчване,  първо държавата ни написа седемгодишен Национален план за развитие. После, на основата на този план, разработи Национална стратегическа референтна рамка, в която определи приоритетите на нашия план за развитие, които съвпадат с европейските приоритети. Рамката послужи точно като рамка на седемте Оперативни програми, в които подробно бяха описани приоритетите в седемте области и целите, които ще се постигнат в тези области, ако се усвоят европейските пари. И чак след това, евентуалните получатели на тези пари бяха поканени да изготвят проекти, с които да кандидатстват. После се задейства онзи сложен механизъм, който описах в началото.

Разбрахте ли разликата?




Гласувай:
0



1. palpurina - Истината е някъде по средата
18.04.2008 10:45
Не мога да приема че е нормално създаването на такива бюрократични структури при усвояването на парите на ЕС. Ако и за българските пари се направят такива звена смятайте, че (с ограничения капацитет на чиновниците) няма да се случва нищо и излишъците ще бъдат огромни. Тази бюрокрация може да бъде преодоляна само от надъхани "бенефициенти" като НПО и общини.
Така че трябва да бъде намерен баланс както за БГ, така и за ЕС парите. Трябва...........
цитирай
2. drona - програмиране
19.04.2008 15:22
покрай европейските пари вече администарцията би трябвало да има капацитет да прави програмиране и на бюджета, обаче

На първо място е необходимо да се формулират стратегическите цели и индикаторите за постигнатия резултат ....

До сега не съм видяла политическа сила, която да формилира поне целите ....да не говорим за индикаторите (800 дена на Царя не се броят).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885949
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832