Дневник, 21.04.08

 

Година и четири месеца след присъединяването на България към Европейския съюз, осем години след началото на процеса на присъединяване, единадесет години след преодоляването на хиперинфлацията и икономическата катастрофа, осемнадесет години след падането на Берлинската стена, България продължава да бъде най-бедната и най-изостаналата страна в Европа. От десети ноември 1989 до днес бяха преминати много препятствия, имаше отстъпления и после догонвания, трудностите и мъките за българските граждани  бяха огромни.

Затова е доста обидно, че след като постигнахме общата цел и се вписахме сред европейците,

не можем да помръднем забележимо напред.

Има растеж, има чужди инвестиции, намалява безработицата, пораздвижва се индустрията, а пак сме твърдо на последно място.

Повтарям тези общоизвестни истини сега, в дните когато премиерът Станишев се опитва да сформира втори кабинет, защото ми се иска дебатът за бъдещото управление на България да излезе от коловоза на тривиалното и скандалното – запазва ли се 8:5:3, ще остане ли НДСВ вътре, кой ще поеме това или онова министерство, кои служби от кое министерство ще се извадят и други подобни интересни само за сутрешните клюкарски блокове на телевизиите неща. Иска ми се дебатът за управлението на България да очертае

първо как, после кога, и най-накрая кой

ще премести България бързо напред в класацията на европейските държави по доходи, по ред и сигурност на гражданите, по конкурентноспособност на икономиката, по привлекателност на условията за живот.

През последните месеци стана ясно, че сегашният екип на правителството не може да отговори на въпроса „Как?”. Добре е, разбира се, че поне осъзна това. Затова се събраха през февруари в Хисаря и се опитаха да обсъдят защо нещата не вървят. Обсъдиха ги, но очевидно не можаха да намерят решения за това как да потръгнат най-проблемните области. Не бяха очертани конкретни действия нито в здравеопазването, нито в земеделието, нито в образованието, нито в правосъдието, нито в пенсионната реформа, нито в конкурентноспособността, нито в реда и сигурността.

В този контекст се обезмисли и въпросът „Кога?”. Защото до края на мандата на това Народно събрание остава точно една година. Дори и да бяха намерили отговор на въпроса „Как?”,

няма да имат време

да постигнат първи осезаеми за редовия избирател положителни резултати от някакви нови политики, така че да могат евентуално да ги продължат в един втори мандат. Следователно министрите от трите партии в коалицията не могат да бъдат мотивирани да предприемат през следващите месеци радикални реформи, защото всяка започната, но незавършена подобна работа, води до отлив на избиратели и загуба на изборите.

В този момент, провокиран от мъчителната раздяла с един от министрите си, Станишев реши да използува случая да отговори на въпроса „Кой?”.  Ясно е, че точно сега на този въпрос не може да се получи адекватен отговор. Нещо като в стария виц, в който единият пита: „Колко?”, а другият отговаря: „Шест!”. „Какво шест?” „А какво колко?”.

За съжаление Сергей Станишев е тъкмо в такава ситуация. Съобщи, че ще сменя министри, ще размества структури, при това бързо, на практика веднага. Може би подобни рокади ще решат някои важни и спешни въпроси вътре в БСП. Може би ще удовлетворят нови апетити в ДПС. Може би ще се изпълнят дисциплинарните намерения на царя. Но няма как, със структурни и персонални промени на кабинета в рамките на тройната коалиция, през последната година на мандата,  Сергей Станишев да даде отговор на онзи въпрос, който всъщност вълнува българския избирател, въпросът

„Кога и как ще мръднем забележимо напред?”

Изумявам се понякога от отказа на водещи български политици да се обръщат назад и да черпят опит от събитията и хората преди тях. От Жан Виденов, през Иван Костов, та и до Симеон Сакскобургготски, всички се опитваха през последната година на мандата си да заменят нуждата от нова политика с назначаване на нови министри и прекръстване на ведомства. Сега същото се готви да направи Сергей Станишев.

Не е възможно наистина да вървим бързо напред като нация и като държава, ако всяко правителство разсъждава и действа едномандатно – първите три години се занимава с решаване на краткосрочни и спешни задачи, а на четвъртата полага единствено панически усилия да вдигне рейтинга си и се самозаблуждава, че ще бъде преизбрано. Време е най-после някой да се опита да управлява държавата отвъдмандатно.

Сергей Станишев има този исторически шанс. Пред България не стоят някакви ужасни и спешни проблеми за решаване. Няма глад, няма катастрофа, няма хиперинфлация. Има растеж (бавен), има заетост (нискозаплатена), има инвестиции (прилични, макар и не точно там, където са нужни).

Дошло е време за дългосрочен градеж.

А той може да започне само начисто, след едни парламентарни избори, в които всеки политически субект да предложи на българския избирател своите отговори на въпросите „Как?”, „Кога?” и „Кой?”. Този, който получи доверие и мандат, да проведе истински обществен дебат за уточняване на отговорите и разписване на една дългосрочна програма за устойчиво развитие на страната, която да обхваща поне два-три мандата напред и да започне веднага да я изпълнява.

Другото, драги ми Станишев, е само удължаване на агонията.

да не е дето татко му е неуспял комуняга, а той пък Гей Сергей, заради когото са уволнили Коритаров, че прочел информация от пресата в ефир??? Ей, всички един дол дренки. Добре, че е народа да си изплакнем очите отвреме навреме. Че ще ослепеем.
Ми не можах да си чуя песента по Музика за душата, все нещо се случва.

Кой ще бъде следващия премиер? Дочува се, че човекът на Бойко Борисов бил Валентин Златев... Дали този човек е способен, дали иска да направи България съвременна? Нещо все на голф игрища го е ударил.

Ако Иван Костов не се беше заслепил от егото си и желанието да бъде най-великия,спокойно можеше да изкара няколко мандата и сега дори да не знаем,че съществува БСП и някой си Станишев,камо ли да се чудим какъв и правилен ли ще е избора му.

Вече съм в зоната на старостта,но ако се официализира властта на мутрите,ща не ща трябва да се простя с мисълта,че тленните ми останки ще са на родна земял

Нима вие вярвате, че Станишев има шансове да промени нещо? Аз не вярвам! Тая надежди някои хора от правителството на Костов да се върнат и да оправят нещата - пак в техен ущърб, но пък от полза на България. Но който и да се заеме с тази задача ще му бъде много, много трудно! Мутрите са навсякъде!

Достигането до дебат няма да реши проблемите. Има други ключови области за чиито решаване трябва да се отделят ресурси и то на основата на проектния принцип, за да се овладеят и да се модернизират. Стига вече политиканстване. Това отдавна не е на мода. Иначе поздравления- има какво да се прочете от публикациите Ви!

За напредък са нужни:

- визия

има прости принципи

- посока
- прозрачност
- последователност
- напредък с малки стъпки
- желание да оставиш нещо на много хора

има и прост въпрос

- да сте ги съзирали напоследък