Селското стопанство – изоставеното дете на българската политика

Александър Божков

Мариета Цветковска

Център за икономическо развитие

в-к ДНЕВНИК, 14.7.2008

 

Както се казва в онзи стар виц, в момента, в който китайците разберат, че досега са яли само гарнитурата, ще настъпи световен глад. Китайците, а също така и индийците, които събрани заедно представляват една трета от цялото човечество, напоследък си поискаха основното ядене. Паралелно с това цените на горивата минаха тавана, а това пряко рефлектира върху себестойността на земеделската продукция в целия свят. Накратко казано, стана много печелившо да произвеждаш селскостопанска продукция и храни от нея.

В България селското стопанство отдавна вече не е основен поминък на населението. Към момента делът на сектора в брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност си е пак на същото равнище както през миналата година -  съответно 3.8 и 4.7 на сто. Никой не може да очаква чудо за една година. Никой не иска чудо, разбира се.

Вместо чудо, можем обаче да поискаме да разберем каква е политиката на българското правителство в селското стопанство. При тази световна конюнктура нечия глава би трябвало да се е размърдала и да се е опитала да очертае какво да направи държавата, така че българските производители на земеделски продукти и храни да получат възможност да произвеждат повече, да продават повече, да изнасят повече и да печелят повече.

Не сме чули някой да се е размърдал. И към днешна дата липсва ясна държавна стратегия, липсват приоритети; затова и целият сектор все по-бързо се маргинализира. Иначе сме пълноправни членове на Европейския съюз. А в този съюз сериозно се работи по въпроса. Има обновена политика на ЕС по отношение на земеделието, има приоритети, заложени в тази политика, набляга се на необходимостта от по-строго прилагане на европейското законодателство и се изисква максимална координация в дейността на всички национални и общоевропейски институции.

 Всичко това поставя с още по-голяма острота въпроса за мястото на българското земеделие. Ако се замислим сериозно, ще установим, че една модерна стратегия и програма за развитие на земеделието и храните у нас, включва няколко доста тривиални неща:

• Подобряване на технологиите
• Оптимизиране на производството
• Разширяване на пазара на земеделска продукция
• Създаване на истински сдружения на производителите
• По-добра организация при прибиране и съхраняване на реколтата
• Постигане на оптимални цени
• Координирани действия за ползване на еврофондовете.

 

Всичко това трябва да се извърши на фона на обективно развиващите се тенденции, които ще играят все по-важна роля оттук нататък, ако не бъдат променени:

·                  Не нараства делът на сектора в икономиката на България. Без оптимизиране на производството, повишаване на производителността и увеличаване количеството и качеството на произвежданата продукция, земеделието ще си остане с неизползван производствен потенциал и незадоволителен дял в икономиката.

·                    Увеличава се броят на регистрираните земеделски производители (за да могат да вземат пари от кредитните линии на ДФ „Земеделие” и европейските структурни фондове), но видимо намалява броят на реално заетите в сектора. Причините за недостига на кадри в земеделието са в непривлекателните условия, слабата механизация и недобрата организация на стопанствата.

·                  През последните 1-2 години започна процес на инвестиране в земеделието, някои фондове за земя не само закупуват и окрупняват земята, но и инвестират директно в производството; нарастват инвестициите в нови селскостопански машини; чужди инвеститори заявяват интерес към разработване на пустеещи земи, разчитайки на опита си в организирането на ефективно земеделско производство. Същевременно всички те срещат огромни административни трудности на местно и централно ниво и не получават никаква институционална подкрепа.

·                  Повишаването на цените на хранителните продукти във връзка с недостига им в световен мащаб и разширяващото се производство на биогорива вероятно ще привлекат повече инвестиции в земеделието, както и ще позволят увеличаване на обработваните площи и намаляване на необработваната земя, но само ако държавата създаде привлекателни условия за такива инвестиции.

Какво става междувременно?

Тази година се очертава много добра реколта. Като минимум се очаква реколта от 4-4.5 млн. т пшеница и 0.7 млн. т ечемик, което е двойно повече от миналата година. Очаква се страната да възстанови позициите си на нетен износител на земеделска продукция. Не се очаква, обаче, сериозен спад на цените при тази добра реколта. И по-големите разходи, и нарасналото световно търсене, ще задържат цените на продукцията високи.

Расте инвеститорският интерес към придобиване на земеделска земя. Средната цена на придобитата земеделска земя вече надхвърля 300 лв. на декар при 240 лв./дка през 2007 година.В следващите две години се очертава допълнително повишаване на цените на земеделската земя с поне още 20 на сто. Причината за този интерес се крие в ниските цени; растящата необходимост от концентрация на производството и комасация на терените; огромният потенциал за увеличаване производителността и ефективността на земеделието, а оттам – и неговата рентабилност (норма на печалба); значителното субсидиране, предоставяно по линия на ЕС.

Промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз  набират скорост. Основната предлагана промяна се изразява в намаляване на преките субсидии (особено за големите фермери) и увеличаване финансирането на проекти за развитието на селските райони, както и общо съкращаване на бюджета на ОСП. Основните моменти могат да бъдат сведени до следното: премахване зависимостта на субсидиите от количеството произведена продукция; нарастващо прехвърляне на средства от преки субсидии към проекти за развитие на селските райони; отмяна на практиката да се предоставят средства като компенсация за заделяне на 10 на сто от обработваемата земя като угар с цел възстановяване на производителността. Предвижда се ограничаване и на парите за интервенция на пазара поради високите цени на храните и обезсмислянето на тази мярка.  

През 2008 г. около 73.5 хил. земеделски стопани са подали декларации за получаване на директни плащания. Заявените от тях обработваеми площи са с 2 млн. дка повече от миналата година и достигат 35 млн. дка. По предварителни разчети за тази година стопаните трябва да получат близо 600 млн. лв. директни субсидии, като 480 млн. са от ЕС, а останалите – национални доплащания. На стопаните, обработващи земя в планински райони с над 700 м надморска височина, се предоставят допълнителни плащания в размер от 4 до 9 евро на декар. Стопаните, които поддържат биологичното разнообразие или отглеждат органични земеделски култури, могат да получат до 90 евро на декар в продължение на 5 години.

Увеличиха се възможностите за излизането на българските производители на европейския пазар. Вдигната беше забраната за износ на свинско месо, Европейската комисия взе решение да улесни търговията с плодове и зеленчуци като премахне ненужните стандарти и опрости правилата за достъп до пазара.

Дълго време се смяташе, че земеделските стопани и малките общини не са добре подготвени за участие в програмата за развитие на селските райони. Сега става ясно, че Разплащателната агенция е тази, която не е подготвена да се справи с интереса на бенефициентите. Поради липса на достатъчно административен капацитет не могат да бъдат обработени постъпилите над 1000 проекта по откритите през април две мерки – за модернизация на фермите и за стопанства на млади фермери. На този етап няма яснота с колко ще се забави откриването на другите мерки и по какъв график ще протече то.

 

Такава е шарената картина в българското селско стопанство. Тук, повече от всякъде другаде у нас, бизнесът полага огромни усилия, а държавата отсъства. Кога ще се промени нещо?

 

 

 

че продължавате да стимулирате "народа" към размисъл и информираност.
Останалото трябва да свършат културните институции и самите хора.

Г-н Божков,за мен Вие сте най-добрия икономически анализатор в страната,което се доказва и от този коментар.Но,моля ви,когато коментирате проблемите на селското стопанство се опитайте да върнете лентата назад и да анализирате грешките,направени от Вашето правителство,което подцени този сектор от икономиката ни.Мисля си,че по този начин ще помогнете на настоящите безидейни управляващи да се ориентират по-бързо и не само да не повтарят грешките,но и да не сътворяват по-големи глупости в този,тъй важен за страната ни отрасъл.