Два пакета в джоба на недоразвитите

Александър Божков

 

 

„Два са основните пакети, които ще бъдат финансирани със средства от излишъка – социален и инвестиционен. С тях ще се гарантира социалната защита и подобряване живота на пенсионерите, предоставянето на енергийни помощи и др. Ще бъдат осигурен допълнителен финансов ресурс за секторите здравеопазване, образование и сигурност. Средствата в инвестиционния пакет ще бъдат основно за модернизиране на пътната инфраструктура. Приоритетно ще се финансира цялостното изграждане на автомагистрала „Тракия”, с което управляващата коалиция осигурява необходимите средства за реализирането на проекта.”

Из официално съобщение на пресцентъра на Министерския съвет от 5 септември 2008 година

 

В една въртяна до втръсване реклама по радиото някакъв младеж се хвали: „Госпожице, имам два пакета в джоба!”, а госпожицата доволно го подканя: „Веднага влизай в гардероба!”. По примера на „Нескафе” и българското правителство тръгна да обяснява по всички електронни и печатни медии как било разделило излишъка от бюджетните приходи на два пакета и сега, с тия два пакета в джоба, щяло да реши всички наболели проблеми на обществото ни. Надеждата на тройната коалиция очевидно е, че българският народ, в ролята на наивната госпожица, ще покани догодина и трите партии отново да ни управляват, щом имат два пакета в джоба.

Нека, обаче, да се опитаме да разгадаем какво се крие зад двата пакета. Дали са два, дали са пакети?

Оставяме настрана факта, че официалното съобщение всъщност ни уведомява, че там, в резиденция „Лозенец”, не е постигнато и към момента

няма никакво съгласие за какво точно ще се харчи излишъкът.

Напротив, създадена е работна група от представители на трите партии, която трябва да постигне съгласие за перата, към които ще бъдат насочени парите от излишъка, както и за точните суми. 


         
Сигурни сме, че работната група ще намери компромисно решение, защото тройната коалиция не може да си позволи да се изпокара по-малко от година преди изборите.

Затова нека се концентрираме върху философията на харченето на излишъка, по която трите партии изглежда са постигнали съгласие. Прословутите два пакета – социален и инвестиционен.

Нека първо да разгледаме „по-лесния” пакет. Като че ли всички са съгласни някаква сериозна част от парите да отидат за бързото изграждане на липсващия участък от магистрала „Тракия” между Стара Загора и Карнобат. Нека, обаче, да влезем в детайлите, където, според поговорката, е скрит дяволът. В началото на август беше обявен  търгът за лот 3 от магистрала "Тракия" от Нова Загора до Ямбол, като дължината на отсечката е 35.697 км. Тръжни предложения за тази отсечка се приемат до 2 октомври. В края на август Национална агенция "Пътна инфраструктура" обяви търг за още един участък от магистрала "Тракия". Това е лот 2 Стара Загора - Нова Загора. Дължината на участъка е 31.8 км. Офертите се приемат до 13 октомври. И за двата участъка е предвиден строителен период от 24 месеца. Ако Народното събрание одобри инвестиционния пакет от излишъка до края на септември, то през октомри и ноември могат да бъдат избрани изпълнителите на двата участъка. Бюджетните пари, обаче, трябва да се похарчат до края на настоящата година. Което значи просто, че

избраните изпълнители ще получат още тази година авансово всичките пари

за бъдещия си 24месечен труд. Това е мечтана ситуация за всеки строител. Дали е всеки? Да си припомним още един факт от последните седмици, услужливо съобщен на медиите от Иван Бойков, председател на Строителната камара. Според него, на условията на търговете за двата лота отговарят само две български групировки – "Холдинг Пътища" с "Мостстрой" от една страна, и "Пътища – Пловдив" и "Трейс Груп", от друга.

        

Васил Божков от една страна и Георги Гергов от друга страна. Наблюдавайте внимателно резултатите от търговете и ще разберете кой колко пари ще получи авансово за евентуална работа догодина. Никак не е случайно, че по „инвестиционния пакет” сред трите партии от коалицията няма никакви разногласия. Затова ви казах, че той е по-лесният. Да ви цитирам пак съобщението на пресцентъра на Министерския съвет: „Лидерите на БСП, НДСВ и ДПС бяха категорични, че това правителство ще спази принципа си разпределението да бъде извършено прозрачно, балансирано и социално ангажирано.”

В този инвестиционен пакет ще бъдат заделени и някакви пари, доста по-малко от тези за „Тракия”, за, макар и по-скромно, авансово плащане или за покриване на досегашни недоплащания по други инфраструктурни проекти, за други

строители, които ще спонсорират изборната кампания догодина.

Всъщност нямаме реален инвестиционен пакет, защото българското правителство никога не е заявявало поредност на приоритетите си в инфраструктурата, за да бъде насочена някаква значима част от излишъка по нормален път в посока на тези приоритети.

Нали знаете, уважаеми читатели, каква е разликата между една развиваща се държава и една развита държава? Развитата държава има одобрени приоритети. А ние явно сме още сред развиващите се.

Просто сме недоразвити.

 

Доказателство, че последното твърдение е вярно, в най-голяма степен е „социалният пакет”. Тук първо е ясно, че изобщо не може да се говори за пакет. В заявките от миналата седмица намираме събрани заедно еднократни коледни добавки към пенсиите и захранване на „сребърния” фонд, закупуване на съвременно болнично оборудване и раздаване на допълнителни пари на бедните за дърва и въглища, средства за модернизация на училищата и безплатен морски курорт на 5 000 пенсионери.

Това не може да бъде пакет. Тук няма единна мисъл, нито някакви приоритети.

Обединяваща би могла да бъде думата „социален”, но дори и в рамките на трите партии от коалицията има различия относно това кое е социално и кое е долнопробен предизборен популизъм. Когато преди последните избори правителството на Симеон Сакскобургготски харчеше парите за фонтанчета и чешмички, царските хора все пак се опитваха да оставят нещо материално и трайно. Станишев и Масларова днес предлагат стотици милиони да отидат за директни еднократни помощи на пенсионерите под различни форми, само за тази година, само преди тези избори, без да могат да гарантират по никакъв начин, че догодина, дори и да спечелят изборите, ще могат да превърнат тези еднократни доплащания в постоянни и законово обвързани.

Социално оправдано е да използуваш пари от излишъка, за да купиш нов ускорител за лъчелечението в националната онкологична болница, защото старият е постоянно претоварен от пациенти и се разваля през ден. Хиляди раково болни ще могат да ползуват, без да доплащат, тази животоспасителна здравноосигурителна пътека в продължение на години. Нищо социално няма в това да изпратиш активистите в културно-масовата работа на присъдружната си пенсионерска организация за една седмица в четиризвезден хотел на морето през октомври и да платиш за „олинклузива” им на някой твой спонсор от туристическия бранш.

В края на краищата, излишъкът ще бъде похарчен. Мнозинството в парамента ще даде зелена светлина на поредните милиард и половина, потеглили в посока към нечии приятелски джобове или направо към нищото. А избирателят? Кога ще покаже той, че е заслужил да живее в развита държава?

След края на следващите избори и обявяването на резултатите им (стига да няма сериозни нередности) със сигурност ще знаем дали избирателят заслужава да живее в развита държава.

на тристранната грабителска хидра подобно на октопод смуче в своите обръчи от фирми всеки възможен ресурс на още достатъчно бедната ни държавица. Ние, избирателите, им позволяваме да правят такива злоупотреби, не скачаме, за да кажем стига! По тази причина си заслужаваме съдбата, няма какво повече да мърморим. Морално право да недоволстват имат само тия, които при протест биха излезли без да се двоумят пред Парламента и биха останали там до падане на разбойническото правителство...

izbiratelitiat, ako tova sam az- znai 4e niama da glasuvam!

ina4e hubava statia