Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2008 04:12 - Интервю във "Вестникът" - 12 септември 2008
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 1670 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 12.09.2008 08:30


Трябваше да сме станали нормална държава, но ни управляват ненормални хора!

Александър Божков

 

image
Опозиционна коалиция или всяка партия сама за себе си на предстоящите парламентарни избори? 
Това е въпрос тактически, а не стратегически. 
И е работа на лидерите на партиите да се разберат. 
Няма никакво значение, ако резултатът е добър. 
Всяка пътека, по която ще се стигне до едно нормално управление, е добра. 
Важното е да се стигне. 
Аз не съм специалист по предизборните кампании, не съм коалиционен стратег, така че не мога да давам съвети. 
Да си решат този въпрос както искат - важното е да бъде успешно.

 

 

Управляващата коалиция не споделя цели

и приоритети, а дели пари

 

- Г-н Божков, как оценявате последните икономически намерения на правителството след срещата на тримата лидери?

- Намеренията им не са много ясни. Очевидно е, че на политическо ниво на тази среща те не можаха да намерят общ език, останаха много нерешени въпроси. И както всичко в тази коалиция, така и сега прехвърлиха топката на политико-експертна група. Тя всъщност трябва да подготви проекто-решенията на Министерския съвет, който да ги приеме след това и сетне всичко да влезе в Народното събрание. И понеже не става въпрос за политически решения, а за разпределение на пари между трите партии, целта на тази политико-експертна група е да направи такова разпределение, от което всички да са доволни. И ако има след това нещо за разместване, то на ниво Министерски съвет ще си го разместят. Така се работи, когато има да се делят пари. А другояче - когато има общи цели и когато тези цели са облечени в приоритети. Няма ли приоритети - парите се делят, подготвя се проекто-сметка и тя се одобрява. "На мен толкова, на теб толкова, на ти и на теб, ама аз искам още малко." Или: "Не ми давайте за това, ами ми дайте за друго". Правят се някакви леки размествания и накрая работната група ще внесе готова сметка, където ще бъдат описани парите и по колко от тях за какво ще отиде.

- Смятате ли, че това, което управляващите обявяват като разходи в излишъка, все пак ще стигне в някаква полезна за хората дейност?

- Имаме няколко посоки, в които ще текат парите. Тройната коалиция ги нарича "два пакета - социален и инвестиционен". Това, което се нарича "социален пакет" е все още с доста неясни очертания. Разбрахме, че щели да отпаднат безплатните почивки на 5000 пенсионери. Но там са оформени няколко групи, които без съмнение ще бъдат финансирани - това са увеличени коледни добавки на пенсионерите, парите за първия учебен ден на учениците и още някакви други еднократни плащания за добавки на хората, на които не са увеличени пенсиите. Т.е. това са еднократни плащания към някакви хора, които към момента се недоволни от правителството с цел да получат някакви пари и да станат по-доволни. Нищо социално няма тук, защото всъщност това е една антисоциална добавка. Казваш на някакъв човек: "Аз няма да ти увелича пенсията, защото догодина няма да съм на власт. Но тази година ще ти дам малко пари, гласувай за мен, та белким съм пак на власт. И тогава догодина може пак да ти дам малко пари. Както ме виждаш, давам ги по малко, но ако съм на власт все ще ти давам по малко". Ако трябваше да има социални мерки, то те трябваше да бъдат насочени към стабилизиране на пенсионния фонд, към създаване на траен, устойчив растеж на пенсиите, от една страна. Т.е. наливане на по-голямата част от излишъка - и не само на този, а на всички излишъци оттук нататък или на всякакви пари, които остават като резервни - в Сребърния фонд, за да може той да заработи бързо и веднага да започне да оперира на капиталов принцип. Което означава, че една прозрачно назначена, дори бих казал международна управа на този фонд, да върти тези пари с цел печалба, да докарва сериозна печалба и тя да влиза в пенсиите на хората. Това е смисълът на Сребърния фонд. Друга социална посока, която правителството изобщо не забелязва и че трябва да насочи парите към нея, е тази за трайно решаване на социални проблеми. Виждаме непрекъснато колко е тежко положението в старческите домове, в домовете за сираци т.н. Ако натам се насочат пари към ново обзавеждане, към ремонти - това е инвестиция към нормализиране на живота на тези хора. Да не говорим за училищата, за организацията на материалната им база. А изобщо не искам да отварям дума за огромните нужди на здравеопазването, за модерна апаратура и т.н. Въпреки че там специално има един проблем, включително и с европейските пари за здравеопазването. Тази година няма да има такива по една много проста причина - не е приета здравната стратегия и оттук не е известно кои болници остават и кои се закриват. Така че дори от излишъка не могат да се дават пари на болници, защото дадеш например на една болница да се ремонтира, пък то се оказва, че тя се закрива. Тъй че там поради безхаберието на министерството на здравеопазването към момента не е възможно да се дават никакви европейски пари и става като че ли безсмислено да се дават пари и от излишъка, с изключение на тези болнични заведения, които без съмнение винаги ще ги има. Аз знам един случай, в момента дори се опитвам да помогна с нещо - това е новият ускорител за елементарни частици за лъчелечение на раковата болница в София, който е крещящо нужен. Стотици пациенти чакат всеки ден пред съществуващия ускорител, който може да поеме 30-40 пациенти, а на ден те са 100-150. И всеки ден се разваля. Има въпиюща нужда от нов. Той струва 32 млн. лв. заедно със строителството на нова сграда към него, доставката, монтажа и пускането в действие. Болницата има готов проект. Само дето не е ясно, защо парите от излишъка не отиват там?! Ето ви социална функция - държавата купува скъпо струващо медицинско оборудване, което ще помогне на хиляди болни от рак. Другият пакет, "инвестиционният", е много по-интересен.

 

Готви се “Инвестиционен пакет”

за фирмите на Васил Божков

и Георги Гергов

 

- Какво се крие зад формулировката “инвестиционен пакет”?

- В момента има единодушие на трите политически сили, че приоритет номер 1 е магистрала "Тракия". Което е вярно - крайно време е да се направи тя. Изобщо не искам сега да се връщам назад към това защо я няма все още, кой е виновен, че я няма. И че всъщност най-малко две от трите партии в тази коалиция забатачиха работата по нея още в миналото правителство. Стана ясно, че за магистрала "Тракия" ще се дават пари от бюджета. Не е ясно защо обаче за нея трябва да се дават пари от излишъка - бюджетът би трябвало да е предвидил пари за тази цел. Но да погледнем конкретния случай. Всички от коалицията са единодушни, че от излишъка трябва да се отделят няколко стотин милиона за магистралата. Обявени са конкурсите за двата лота - Стара Загора - Нова Загора и Нова Загора - Ямбол. А според условията, поставени от българското правителство или от новата Национална агенция "Пътна инфраструктура" фирмите, които отговарят на условията за участие в конкурса, са две групи. Едната е принадлежаща на Васил Божков, другата - на Георги Гергов. Само те покриват условията. Т.е. всички са единодушни, че трябва спешно да се дадат авансово едни пари на Божков и Гергов, за да могат те да си ги имат и евентуално догодина да си ги харчат. Но не забравяйте, че излишъкът трябва да се похарчи тази година! А пък конкурсите за тези два лота ще бъдат одобрени някъде през октомври-ноември - тогава ще бъдат избрани победителите. Спешно ще им се дадат парите, които те през декември не могат да усвояват, защото ще е студено с валежи от дъжд и сняг. Те обаче ще получат тези пари, ще си ги сложат в банковите сметки, ще си ги ползват за каквото си поискат и догодина напролет с тези пари евентуално ще почнат да правят лотовете. Излиза че ние даваме на заем на две големи български групировки, които си имат достатъчно пари, нови пари от излишъка, за нещо, за което би трябвало да им се дават пари от следващия бюджет. Повече не знам за "инвестиционния пакет", защото нищо друго не се говори. Със сигурност ще има и други инфраструктурни проекти. Ще бъде много интересно разследващи журналисти да видят кои са тези други инфраструктурни проекти, които ще бъдат захранвани от излишъка, кой ги изпълнява и да се разбере директна или индиректна е връзката между изпълнителите на тези проекти и евентуалните спонсори на предизборната кампания на трите партии през следващата година. Защото от огромната нужда от пари за инфраструктура е важно да се разбере как ще бъдат избрани няколко проекта. Така и до ден днешен не знаем какво стана миналата година с парите от излишъка. Имаше отчет в комисията по бюджет и финанси в парламента от Пламен Орешарски и там беше казано кое при кого е отишло. Но какъв е бил резултатът и какво се е получило от даването на тези пари? Т.е. да се каже: "Дадохме тези пари на тази фирма, в резултат на това тя построи 5 километра от село еди-кое си до село еди-кое си". Или: "Дадохме пари на еди-коя си фирма и тя с тях построи нова болнична сграда в еди-кой си град". Такъв отчет би трябвало да има, а не списък на проектите, по които са разходвани парите. В това отношение абсолютен лидер, разбира се, е Емел Етем. Нормално е някой ден разберем колко всъщност струва телефон 112, не колко пари са похарчени за него. Да има една независима одиторска преценка. И когато Емел Етем някога си, неизвестно кога, каже: "Телефон 112 вече работи в цялата страна!", тогава да извикат един одитор и да каже: "Я, като гледаш тука този телефон 112, направи сметка колко пари би струвало построяването му". И той да сметне и да каже: "Струва еди-колко си милиона". Пък да видим тогава колко пари са изсипани в министерството на извънредните ситуации и да се види къде е отишла разликата. Такъв беше миналата година "инвестиционният пакет". Много пари отидоха в телефон 112, а към момента все още го няма и не знам точно какво става с него. Така че, ако тази година отидат от "инвестиционния пакет" пари за него, хубаво е да знаем какво точно се получава като краен резултат.

 

Партийните каси са празни.

Зад името на партията се крият хора,

които стават много богати.

 

- Логично е хората да се питат - не е ли очевидно, че част от тези пари отиват в партийните каси? Защото иначе не може да се обясни безхаберието на държавата и съответно на разследващите й органи относно разхищенията.

- Имам по-различно мнение. Според мен всички партийни каси са много празни. Нито една българска партия като партия няма пари. Зад името на партията се крият хора, които стават богати. Всъщност където и да отидете - дори и при партията, която без съмнение е най-организирана, най-сериозна, най-добре финансирана: ДПС - можете да бъдете сигурни, че парите на партията ДПС не са много. Така че "партийни каси" е евфемизъм за нещо друго. За хора, които бидейки свързани с определена партия, събират много пари. Разбира се, една малка част дават на партията си, за да може тя да продължава да им дава на тях много пари. След това чрез партията изсмукват пари от българската икономика и от българския бюджет за лично обогатяване.

- На какво се дължи тяхната ненаказуемост?

- Защото дават. Защото това са умни хора, които могат да взимат много. Другите са по-глупави, не могат да взимат много и винаги имат нужда от пари. А тези хора винаги са готови да бръкнат и да ти дадат и затова трябва да им се дава, за да имат в джоба. Но те много повече взимат, отколкото дават. Така че стават все по-богати, същевременно приблизително една неголяма част от това, което са припечелили, връщат обратно за подкрепа на своята партия.

- Това ли е формулата за провала на българския преход?

- Не, българският преход не е провален. Категорично съм против това твърдение. Българският преход завърши блестящо. България постигна това, за което не беше и мечтала - в рамките на 17-18 години стана член на Европейския съюз и на НАТО. След което, разбира се, трябва да функционира като нормална държава. Всъщност провалът е във функционирането на България като нормална държава! Завършихме прехода, след което не можахме да се задвижим като нормална държава. И причината е - може да звучи тривиално и просто - че от момента, в който трябваше да сме станали нормална държава, ни управляват ненормални хора! Хора, които не разбират нормалността на държавата. България има нужда от друг тип правителство, от друг тип управление, от друг манталитет и философия на управлението. Такова, каквото е свързано с европейския начин на мислене, с европейския начин на живот. А нито една от трите партии в управляващата коалиция няма такъв манталитет. Не случайно тази,  която горе-долу се доближава до това мислене, НДСВ, винаги е стресирана от това, което е принудена да прави, винаги нещо се бунтува вътре. Но за нея изгодата от далаверата в края на краищата се оказва по-важна от нормалността на държавата.

 

Ние трябва да се научим да живеем в един друг свят

 

- Как ще могат да се прескочат както хората, захранващи партиите, така и сегашните управляващи?

- На трудните въпроси няма прости отговори. Необходима е много комплексна работа. От една страна, трябва да видим физиономиите на тези потенциални управляващи, които ще управляват България по европейски. Те да бъдат достатъчно силни и авторитетни, за да ги харесат хората и да гласуват за тях. От втора страна, да стане ясно на хората какво означава да се управлява по друг начин. Следователно тези личности, които ще управляват страната, трябва да бъдат достатъчно ясни в посланията си, така че хората да ги разберат и да повярват в тях. И освен това самите те - което е най-важното - да разбират какво имат да правят и да го правят безкомпромисно. Както казал онзи професор на студентите: "Три пъти ви го обяснявам, аз го разбрах най-накрая, вие още не сте". Така и те трябва да го обясняват, докато самите те го разберат. Защото това, което има да се прави е - ние трябва да се научим да живеем в един друг свят. В който казаната дума е хвърлен камък. В който да лъжеш е лошо, да крадеш е още по-лошо. Когато някой заявява желание да участва във властта и заявява какво ще прави, след това го прави, а не обяснява защо не може да го направи. Един свят, в който политиците съществуват заради славата, която ще получат от поколенията за хубавите неща, които са свършили, а не за пълненето на банковите си сметки. Това е доста трудно да бъде разбрано от голямата част от българските политици. Те не могат да схванат този европейски начин на съществуване.

- Защото живеят по неговия антипод.

- Да, и защото виждат, че можеш да печелиш в другия свят, противоположен на европейския. Аз винаги давам елементарен пример. В него става дума за служители и то на ниско ниво, но той може да се екстраполира нагоре до министър-председателя и президента. Вие бихте ли се съгласили да работите на три смени, на 500 километра от вкъщи, навън на улицата, в студ и пек и да получавате 400 лева заплата? Всеки ще ви отговори с "Не!" Защо тогава има такава опашка да станеш митничар? Нали това работят митничарите? Стоят там, отварят камионите, гледат, удрят печати, проверяват. Навън дърво и камък се пукат или от студ, или от горещина. Те работят на три смени. И всички искат да станат митничари. Защо, за да се борят срещу контрабандата ли? И ако тръгнем нагоре - защо хората искат да стават общински съветници, депутати, министри? Колко от тези, които искат да стават депутати и министри отиват и казват: "Аз си зарязвам бизнеса, аз си зарязвам спокойствието, аз си зарязвам просперитета на семейството си за следващите няколко или много години, защото няма да мога да печеля много. Но в името на бъдещето, на благото на нацията, на хората, които ми вярват, аз отивам там, работя по 24 часа. За да тикам тази държава напред и за да могат един ден българските граждани да кажат: "Ей този, когато беше министър, виж колко по-високи станаха пенсиите!" Или: "Виж колко чужди инвеститори влязоха в държавата!" Или: "Виж как оправиха пътищата!" И с някакви буквички да се запише в историята неговото име и човекът от това да бъде щастлив. Колко са българските политици, за които това е тяхната цел?

- И колко са?

- А, има все пак доста!

- И от средите на управляващите?

- И от средите на всички! Аз не съм идеалист и съм сигурен, че и в средите на опозицията не са твърде много тези, които така си представят своята работа. Така че и сред управляващите познавам хора, които наистина си мислят че помагат на държавата си. Но тях ги изтикват по-настрани, не им позволяват да взимат решения. Те са малцинство и затова им е трудно. По-важно е такива хора в опозицията да бъдат мнозинство, за да може на другите да им е трудно.

 

Ако ГЕРБ, СДС и ДСБ

искат да бъдат опозиция,

те са добра опозиция.

Ако искат да бъдат управляващи,

време е да знаем какво ще правят

 

- Стигнахме до опозицията. Тръгва форматът ЕНП. Как оценявате първите му стъпки?

- Като опозиционни стъпки са добри. Аз нямам сериозни критики към опозиционното поведение. Ако искат да бъдат опозиция, те са добра опозиция. Ако искат да бъдат управляващи, време е вече, след като ще уволняваме правителството, да знаем ние какво ще правят. Така че и есенната конференция на СДС наближава и е важна, и останалите партии във формата е време да започнат да обясняват какво точно ще направят. И то не на принципа: "Това, което управляващите сега правят е лошо, ние ще го направим по-добре". А: "Държавата трябва да се управлява по различен начин!" Ето един пример за нещо, което на пръв поглед изглежда изключително счетоводно и далечно от живота на хората, но е въпрос на огромна политическа воля. Това е програмното бюджетиране. Хората не го разбират и ако аз изляза и кажа: "Гласувайте за мен, защото ще въведа програмно бюджетиране!", за мен ще гласуват може би около 50 души. Но когато стане ясно, че програмно бюджетиране означава българските пари да се харчат при същите условия, при които се харчат европейските, е нещо друго. За всеки лев от разходната част на бюджета да се кандидатства с проект - било то от община, от министерство или от агенция, или от областна управа. Кандидатът да казва: "Аз сега искам тези пари, защото ще направя този път оттук дотук". И да има наблюдаващ, да има мониторинг, да има предварителен контрол, последващ контрол, контрол по изпълнението. И чак накрая да кажат: "Да, изпълнихте си проекта, ще получите още пари". Или: "Не сте си изпълнили проекта, а сега върнете парите!" Това е програмно бюджетиране. И тогава не може да се реже тортата: "Ето ти на теб едно парче, на теб едно парче, и на теб също". Ами всяко министерство, ведомство, община кандидатства с проектите, пред хората е ясно какво възнамерява да прави през този мандат. Има проекти, които не са едногодишни, и бюджетът не е едногодишен, а си има бюджетна програма за целия 4-годишен мандат, която съответства на управленската програма на правителството и на програмите на партиите от правителството. И тогава всички знаят - една партия идва и казва: "Ние сега ще направим магистрала "Черно море" в рамките на този мандат. Гласувайте за нас - и от Варна, и от Бургас, и от Несебър, и от Обзор - защото ние за този мандат ще ви направим магистрала". И като ги изберат, министерството на регионалното развитие и националната агенция за пътна инфраструктура си кандидатстват в бюджета за тези пари, заявяват за колко време ще построят обекта, построяват го за толкова време, за тези пари и в края на мандата всички пътуваме от Варна до Бургас по новата магистрала. Затова е програмното бюджетиране.

- Но след повтаряния с години порочен кръг обещано - неизпълнено хората не са склонни вече да приемат и най-разумните, най-реално изпълнимите обещания и поети ангажименти.

- Затова казвам, че ние сме в абсолютно нова ситуация. Вече не сме в преход. Разликата между една развиваща се и една развита държава е в това, че развитата има ясни приоритети, развиващата се - няма. Ние, като ще бъдем развита държава, там ще бъдат изброени и приоритетите, като ще бъде ясно и подреждането на приоритетите, и подреждането на парите. България не е свикнала да разсъждава по този начин - в периода на прехода, в онези най-трудни години всичко беше приоритет, защото трябваше да се оправят бакиите от миналото - било то от комунизма или от Виденов. И все имаше нещо да се оправя. След това имахме влизане в ЕС и всичко беше пак приоритет, там трудно се избираха приоритети. Сега вече това масирано настъпление към нормалността е завършено. Сега ни трябва в рамките на нормалността да си кажем това, което ми каза австрийският министър на икономиката, докато аз бях министър навремето. Бяхме седнали да вечеряме и си говорим. И аз му изброявам какво правим. А той: "Не можете да правите всичко! Това не е бягане на сто метра, а е маратонско. Избирайте си приоритетите!" Отговарям му: "Всичко ни е приоритет!" Дойде време да изпълняваме заръките на австрийския министър. И сега следващото българско правителство трябва да каже: "В рамките на 4 години ние не можем да оправим и земеделието, и здравеопазването, и образованието, и армията, и полицията. Най важното е (примерно) в рамките на мандата ни да се оправи съдебната система или полицията, прокуратурата и следствието, най-накрая и съда. На второ място ни е образованието. На трето ни е пенсионната система, защото пенсионерите станаха много. Ето ни ги приоритетите. Подреждаме си ги по номера и парите в целия мандат разпределяме на базата на тези приоритети. И оттам нататък всички знаете, че парите от бюджета и от ЕС отиват за тях. Ако ние продължаваме да пилеем парите в хиляда посоки, никой никога няма да е доволен. Трябва да се концентрират усилията в едно малко, стегнато правителство,  в решаването на задачите една по една, а не в опит да се решават безброй задачи наведнъж, което е непосилно за всяко правителство.

- Как такава концепция ще получи чуваемост? Ако единият проблем е формулировката, то другият е тъкмо чуваемостта.

- Такава концепция се чува много по-лесно. Когато говориш просто, всеки те разбира. Когато програмата ти е ясна и когато както на професора, така и на теб ти е ясно - ще го разберат и студентите.

- Оптимист ли сте, ще го разберат ли трите опозиционни партии?

- Ако не го разберат, значи не могат да се оправят и не заслужават да получат гласовете на българския народ. Първо те трябва да го разберат. Първо професорът трябва да го разбере, после студентите.

 

Интервю на Цоня Събчева

 



Тагове:   интервю,


Гласувай:
0



1. flyco - "магистрала Тракия" ли?
12.09.2008 10:03
За всяко бг-правителство досега, а няма индикации, че занапред нещо ще се промени, е било важно да има отворени инвестиционни проекти, защото у нас най-лесно се печели от изпълнението им. Колкото са по-големи, толкова повече се печели. Иначе схемата по усвояването при строежа на курник и на АЕЦ е една и съща, но сумите са несравними. Най-важното е, че не става въпрос за кражба. Идеята на този текст не е нова, нито е моя, да ме прости автора. Та неговото виждане за изход от ситуацията беше долу-горе такова: Нещата у нас ще се оправят когато започне да се разчита на печалба от крайния продукт, а не от изпълнението на проекти. От тази гледна точка няма нищо странно в спрените еврофондове...
цитирай
2. анонимен - Управляват ни?
12.09.2008 17:33
Драги господин Божков!Споделям основни възгледи изразени в статиите Ви, но ме смущава клишето УПРАВЛЯВАТ НИ.Това е все едно да Ви управлява управителя, счетоводителя, адвоката, портиера и бодигарда Ви.Зад това клише прозират тъмните дебри на тоталитарното, а ние определено не сме част от него.Не ни СЛУЖАТ министрите - това е проблема.Управляват ни!!!
В.Д.Марков
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2672025
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832