Хладнокръвно за топлото

 Наблюдавам напоследък как дебатите на тема софийската топлофикация между Сергей Станишев и Петър Димитров от една страна и Бойко Борисов от другата страна стават все по-емоционални и изпълнени с предизборна политическа страст. Успоредно с това ръководството на самото дружество започна процедура на плашене и изнудване на клиентите си с надеждата да си събере несъбираните с години борчове. Избраната от борда на директорите тактика разчита на разпалването на омраза и нетърпимост между редовните и нередовните платци. Шефът на „Булгаргаз” пък заплака, че ако топлофикациите не му изплатят някакви 80 милиона дългове, родният газов гигант щял да фалира. Някъде в този калабалък дадоха ход на делото срещу Валентин Димитров, та гражданите да се подсетят, че има един конкретен човек, подлежащ на всеобщо презрение и попържане. 



Телевизиите всеки ден показват сърцераздирателни репортажи за майки с бебета, останали без топла вода, или за честни пенсионери, които героически отделят от последния си залък, за да плащат редовно сметките си, а гадовете от топлофикацията въпреки това им спират парното заради нередовните комшии. Вестниците поместват карикатури по темата, а интернет форумите са пълни с всякакви нецензурирани изрази в контекста на всеобщата топлофикационна емоция.

 

Като че ли не става дума за котли, тръби и радиатори, а за националните идеали и честта на пагона. Подобна беше историята и със затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, когато една стара съветска фабрика за ток беше издигната до ранга на национална светиня. (Заслужава си отделно изследване защо става така, че все енергийните въпроси и далаверите около тях се обличат в маскировъчни дрехи от чувства и страсти, но за това друг път.)

Когато една технико-икономическа тема започне да става толкова емоционално наситена, значи

 

дошло е време да се вземат хладнокръвни и радикални решения.

 

Такъв подход, обаче, изисква първо да се изброят и подредят само фактите и реалностите, а страстите да останат извън зоната на вземането на решения. Трудно ми е да си представя, че точно сега, половин до една година преди изборите, основните конкуренти в политическата борба ГЕРБ и БСП биха се съгласили да извадят от предизборната си реторика толкова удобната за нагнетяване на емоции топлофикационна тема.

От друга страна, в София топлофикация има не от времето на Овчаров и Бойко, а от повече от половин век. За тези точно 56 години от началото на изграждането на топлопреносната мрежа и 51 години от отделянето на топлофикацията в самостоятелно предприятие, в столицата ни се е натрупал достатъчно голям професионален и експертен потенциал. Въпрос на добро желание е да се съберат едни знаещи хора, които да обсъдят безпристрастно проблемите и след това да предложат технически и икономически решения, които да развържат политическите и емоционалните възли около отоплението на софиянци.    

Нека сега, уважаеми читателю, да направим един опит да разсъждаваме трезво по въпроса със столичната топлофикация. Нека първо изброим

 

някои неоспорими факти:

 

1.    „Топлофикация София” АД е акционерно дружество с 58% участие на Столична община и 42% участие на Министерството на икономиката и енергетиката. Това разпределение не се основава на някаква икономическа, политическа или финансова логика. То е резултат единствено на практическия фалит на общинското дружество през 2001 година, когато се наложи държавата да замени дълг срещу собственост в размер на 42 на сто от акциите и по този начин отписа тогавашните несъбираеми взимания на „Булгаргаз” и други държавни кредитори. Преди това пък, до 1993 година, предприятието СЕК-София си е съвсем държавно. Правя тази историческа справка, за да докажа, че споровете кой носи отговорност, държавата или общината, са безмислени. Софийската топлофикация е публичен монопол, който обслужва целогодишно задължително и безалтернативно една пета от населението на България. Очевидно грижа от такъв мащаб може да бъде само на държавното ръководство. 



Кмет, общински съветници и други местни политически и административни органи могат само да упражняват някакви делегирани оперативни правомощия, но стратегическите решения и отговорността принадлежат на държавата.

2.    Цялата топлопреносна мрежа на територията на София е изградена в периода от 1952 до 1988 година. В по-ново време, след 2002 година, се прави само рехабилитация и подмяна на тръбопроводи с привлечени капитали на стойност около 114 милиона евро. С тези пари, основно заем от Световната банка, са подменени 74 километра тръбопроводи и 4500 абонатни станции. Със собствени средства дружеството е подменило всичко на всичко ... 3,5 километра тръби. Тази кратка справка показва, че по-голямата част от материалните активи на дружеството са безнадеждно остарели и амортизирани, а практиката през годините е показала тоталната невъзможност за модернизация и дори подръжка, без наливане на значителни външни пари. Казано накратко, топлофикацията в този си вид не може да се самоиздържа.

3.    Всички вътрешносградни отоплителни инсталации, изградени в периода от 1952 до 1989 година, а и няколко години по инерция след това, са проектирани и изпълнени по класическите схеми „Тихелман” и „лъчева”, които захранват сградите като един абонат и не позволяват отделяне, пускане, спиране, регулиране и измерване на потребяваната топлина в индивидуалния апартамент, офис или друга обособена площ. Не съществува техническа възможност за преустройство на тези инсталации така, че отделните абонати да се обособяват. Затова и опитите чрез т.н. „топлинно счетоводство” да се изчислява някакво условно разпределение на потребяваната топлина в рамките на сградата са неубедителни и създават конфликти.

4.    Цялата софийска топлофикация е едно дружество с единен счетоводен баланс. Себестойността и, оттам, цената на една килокалория топлина е еднаква за всички абонати и се формира, като всички разходи на дружеството се разделят на сумата от измерените във всички абонатни станции „продадени” килокалории и така, просто казано, се получава единичната себестойност на килокалорията топлина. Това значи всъщност, че „Топлофикация София” АД няма никаква мотивация да търси значимо и радикално намаляване на собствените си разходи. Единствената грижа на ръководството на предприятието е да формира убедително основание за исканата цена пред държавния регулатор, който със сигурност няма капацитет да проследи ефективността на всичките разходи, направени от огромното столично дружество.

5.    Собственост на дружеството са две топлоелектрически централи, ТЕЦ „София” и ТЕЦ ”София-изток”, с общ капацитет за електропороизводство 280 мегавата, които произвеждат годишно над един милион мегаватчаса електроенергия. Никога, по никакъв повод, в безкрайните разправии за парното в София, не се коментира тази дейност на дружеството, на кого и на какви цени продава то произведената електроенергия, как се отделят разходите за нейното производство, колко е себестойността на електроенергията и каква е конкретната печалба от продадения ток. Защото всеки инженер знае, че горещата вода за парното е всъщност кондензатът от парата, която преди това е въртяла турбините на електроцентралата.

Спирам дотук с фактите, поради ограниченията на вестникарската страница. Като се съберат безпристрастните топлотехнически и икономически специалисти някой ден, ще могат да напишат истинския голям списък с истините за топлофикацията. Нека да се опитаме да извадим тук само

 

някои изводи от написаното по-горе.

 

Първият извод е, че в сегашният си вид софийската топлофикация е твърде голяма, сложна и неконтролируема структура, което позволява в нея да се разхищават практически безконтролно пари. Един обективен и незамесен в далаверите собственик веднага би поел пътя към диференциране на дейностите в отделни предприятия, създаване на конкурентна среда за дейностите, които не са пряко свързани с доставката на топлоенергия на потребителите, а след това, чрез преструктуриране и разделяне на мрежата и производствените мощности, да премине към поетапна приватизация и истинска конкуренция на пазара за предоставяне на отопление.

Вторият извод е, че след като системата за топлинно счетоводство е неефективна и необективна, в огромния брой сгради със старите „общи” вътрешни инсталации тя трябва да бъде заменена с нова, по-проста и ясна за потребителите, така че да върне тяхното доверие и да ги накара да плащат редовно.

Третият и най-важният засега извод е, че правителството на Република България трябва най-после да осъзнае сложността на казуса със софийската топлофикация и да поеме отговорността да изготви и приведе в действие ясен и прозрачен план за преструктуриране, демонополизация, модернизация и приватизация на дружеството (в този ред, а не както стана при електроразпределителните дружества).

Като знам, че настоящото правителство току що направи точно обратното в държавната енергетика, събирайки всичко под шапката на новия енергиен холдинг, явно ще трябва софиянци да чакат следващото правителство, за да се случи евентуално нещо добро с парното им.

 

 

Столична община увеличи дяла си в "Топлофикация-София" АД с 55млн лв. до 78%.
Очевидно сега грижата става преди всичко общинска.