Прочетен: 6659 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2008 10:47
ДО ДРУГАРЯ СТАНИШЕВ, МЛАД СОЦИАЛИСТ, НО НЕ ОТ ВАРНА ...
Има световна финансова криза. По този въпрос всички са съгласни. Международните финансови институции и правителствата в Европа анализират внимателно ситуацията и разработват конкретни мерки. Ето няколко примера:
Международен валутен фонд. Международният валутен фонд разполага с механизми за отпускане на спешни заеми за най-сериозно пострадалите страни от бушуващата финансова криза. Това заяви на 9.10.2008 управителят на Фонда Доминик Строс-Кан, като напомни, че ще бъдат използвани вече изпитаните механизми по времето на Азиатската финансова криза през 1997 година, информира BBC.
Строс-Кан допълни още, че в момента икономическата рецесия в световен мащаб е достигнала връхната си точка, като случващото се е най-сериозното сътресение на международната финансова система от 30-те години на 20 век насам.
Световна банка. Президентът на Световната банка Робърт Зелик предупреди, че "финансовата катастрофа може да прерасне в човешка такава", защото намаляването на външните инвестиции и свиването на кредитните пазари ще доведе до рязък спад в икономическия ръст на по-бедните държави, разчитащи на чужди капитали за своето развитие.
Това от своя страна има вероятност да причини сериозни бюджетни дисбаланси и дори банкрути на най-бедните национални икономики, последвани от сериозни сътресения в социалната сфера, добавя още Зелик.
Унгария. В съвместно изявление Международният валутен фонд (МВФ) и Съветът на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) изразиха готовност да окажат финансова и техническа помощ на Унгария. ЕКОФИН и Европейската комисия следят внимателно ситуацията в Унгария, след като на 10.10.08 форинтът и унгарските държавни ценни книжа усетиха сериозните удари на финансовата криза.
Според специалистите Унгария ще понесе тежко ситуацията поради високия си бюджетен дефицит, големия дефицит по текущата сметка и зависимостта и от чуждестранни инвестиции. За да предпази донякъде крехката унгарска икономика Будапеща вече обяви планове да свали бюджетния дефицит до 3.4% от БВП до края на тази година и до 2.9% през следващата.
Полша. Световната икономическа криза налага преосмисляне на полските планове за въвеждане на еврото като официална валута, заяви председателят на централната банка Славомир Скръжипек, цитиран от Ройтерс. Сегашната ситуация изисква преосмисляне на датата за въвеждане на еврото. За да влезем в единния валутен механизъм (ERM II), трябва да изчакаме успокояването на хаоса в глобалните финанси, заяви Скръжипек. Едно от изискванията към страните кандидати за еврозоната е, да покриват изискванията на ERM II в продължение на две години, преди да въведат еврото като своя единствена валута.
Миналия месец премиерът Доналд Туск заяви, че Полша ще бъде готова да приеме еврото още през 2011 г.
Испания. Испанското правителство одобри създаването на фонд за спешна помощ за банковата сфера на стойност 30 млрд. евро. Освен това Мадрид вдигна и горната граница на гарантираните депозити в страната и сега тя е 100 хил. евро. Създаването на новия фонд, който при нужда може да бъде увеличен до 50 млрд. евро, беше одобрено на редовна среща на кабинета. "Това е начин да върнем финансовата си система към нормално функциониране, да съживим икономиката и да раздвижим пазара на труда", заяви вицепремиерът Мария Тереза де ла Вега.
Испания е изправена пред рецесия за пръв път от над десет години насам, като основната вина за това носи сриващия си сектор на недвижимите имоти, който беше ударен от все по-високите лихви по кредитите.
Италия. Италиански банкери и политици проведоха кризисни разговори на 8 октомври в отговор на разлюляването на пазара, когато втората по големина италианска банка Уни Кредит продължи да търси допълнителни фондове под натиск.
Банката ще поиска от акционерите си допълнително финансиране от 3 милиарда евро и ще им даде акции вместо доходи от 2008 година, като така ще задържи още 3.6 милиарда в джоба си.
Междувременно у нас никой в правителството не се притеснява от световната финансова криза. Премиерът Станишев, първо на специална пресконференция, а после и от парламентарната трибуна, заяви буквално следното:
„Не се намираме в обичайна икономическа и финансова ситуация в света и сривът на финансовите пазари в много държави няма как да не създаде чувствителна среда и в българското общество. Българската банкова система е стабилна, ликвидна и няма заплаха за депозитите на гражданите и фирмите, отново бе категоричен министър-председателят. Правителството е готово и ще реализира още по-висока защита на влоговете – до 50 000 евро. Разполагаме с всички необходими ресурси и инструменти при по-сериозно влияние на външната криза върху икономиката и банковата система да предприемем допълнителни и много сериозни мерки. Това засега не се налага.»
Сравнете сега казаното от Станишев с цитатите от чужбина по-горе и нека да се опитаме да поразсъждаваме заедно.
Поляците се безпокоят как ще им се отрази кризата на влизането в Еврозоната. Започват да работят по промяната на плановете си в тази насока.
Унгарците търсят помощ, защото се притесняват, че рязкото намаляване на инвестициите в страната ще доведе до невъзможност за компенсиране на бюджетния и търговския дефицит.
Испанците наливат пари в банковата система, за да раздвижат пазара на труда и да предотвратят кризата на пазара на недвижими имоти.
Италианците гледат под микроскоп положението на големите си банки и подготвят конкретни действия при нужда от евентуалното им спасяване.
Президентът на Световната банка Зелик предупреждава недвусмислено за предстоящо сриване на икономиките на по-бедните страни, което би довело до „човешка криза”.
Президентът на МВФ предлага спешни заеми на страните, които биха пострадали най-много от кризата.
Срещу това българското правителство ... не предлага нищо. Единственото действие, при това в условно наклонение (ако стане нужда) е евентуалното увеличаване на размера на гарантираните влогове до 100 000 лева. Това, обаче, се случи чак след като съветът на европейските финансови министри вече беше взел подобно решение и на нас ни оставаше само да се присъединим към него.
Любопитно на този фон е споделеното от икономическия министър Петър Димитров пред ... младежката организация на БСП във Варна.
Димитров предупреждава младите си съпартийци, че кризата щяла да дръпне заплатите надолу. Щяло да се свие потреблението в Европа, от това щяло да последва намаляване на търсенето, понижаване на цените и проблеми за бизнеса, който изнасял за другите страни от Европейския съюз. Можело да намалее изобщо българският износ. Но най-тревожно, според Петър Димитров, щяло да бъде намаляването на чуждестранните инвестиции, защото това щяло да рефлектира върху работните места.
Очевидно Сергей Станишев, макар и млад, макар и социалист, понеже не се числи към варненската младежка организация на БСП, не е имал възможност да чуе откровенията на собствения си икономически министър и си мисли, че кризата няма да повлияе по никакъв начин на България. В Министерския съвет и във Висшия съвет на БСП Петър Димитров по неизвестни причини е избегнал да прави мрачни прогнози.
И ние не сме от Варна, но някак си се сетихме за проблемите, които стоят пред страната ни при световната финансова криза. Понеже знаем също така, че в момента главната грижа на младия премиер е свързана с предстоящия му партиен конгрес и свързаните с този конгрес уволнения в ДАНС, и не му се слуша точно сега Петър Димитров с неговите анализи на икономическата криза, сме му приготвили в няколко точки, кратко и простичко какво да казва и какво да прави:
1. Да не допуснем намаляването на чуждите инвестиции. Спешно да създадем радикално по-привлекателна среда за тях, като променим нормативната и административната среда.
2. Да компенсираме намаляването на кредитите за бизнеса с намаляване на финансовото бреме върху него. Да преразгледаме и облекчим ненужните данъци, такси , осигуровки, лицензи и други разходи на пари и време за предприемачите.
3. Да създадем нормативни и административни стимули и облекчения за развитие на експортноориентирани производства с висока добавена стойност.
4. Да разрушим спешно мрежата от некадърност и корупция, блокирала навлизането на няколко милиарда евро от европейските фондове и с тези пари да стимулираме икономиката и изграждането на съвременна инфраструктура.
5. Да проведем най-после спешно нужната реформа в публичните финанси и да намалим драстично разхищаването и неефективното използуване на бюджетни средства.
6. Ако не можем да свършим тези неща, да си ходим спешно!
Ето, драги ми господин министър-председателю, само шест точки са, лесно се помнят, а и не е толкова трудно да се изпълнят, ако има желание за това. Опитайте се да ги произнесете първо, не пред младите варненски социалисти, а пред българските граждани, после опитайте да ги изпълните.
Ако не успеете, шеста точка ви чака!
Икономика за душата - 11ти брой - вестни...
Икономика за душата - 12ти брой - вестни...
16.10.2008 10:02
Вие, г-н Божков, вярвате ли? Наистина ли мислите, че Станишев и неговите министри ще измърдят нещо и ще си мръднат пръста?
Аз не им вярвам. За пет стотинки вяра им нямам! И се подготвям за кризата така, както сметна за добре - чета разни съвети и действам. защото правителството ОТНОВО ще изостави гражданите да се оправят както те намерят за добре. Пък добре видяхме, че масата от хора се интересуват единствено от ракийката, салатката, шопарО и са мнооого далеч от световната финансова криза...
Всъщност да си тъп, понакога е много хубаво!
16.10.2008 16:07
Мисля, че е минало достатъчно време хората да забравят и хубавото и лошото и страстите - време е за собствен разказ на историите. В твоя случай - интересно е защо и как ти се оказа "г-н 10%", защо един противоречив човек, който все пак уважавам се отдръпна от теб и при положени, че според мен си читав човек, как се случи това?
Ники
16.10.2008 20:09
Все пак, да му мислят малкото останали, да произвеждат нещо в тази държава.
16.10.2008 20:24
16.10.2008 20:30
16.10.2008 20:51
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog