30 март 2009

Бъдещето на българската атомна енергетика навлезе дълбоко в зоната на здрача. Нека да се опитаме да направим кратка рекапитулация на думите и делата на правителството през последните месеци по отношение бъдещето на АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Белене” и да потърсим някаква логика и последователност в тях.

Да започнем с Козлодуй. Още по време на газовата криза през януари президентът Първанов и после премиерът Станишев решиха, че проблемът на България не са току-що спрените доставки на прираден газ от Русия, а затворените преди повече от две години трети и четвърти блок на Първа атомна. Поскаха публично повторното им пускане и дори Народното събрание гласува мандат на Сергей Станишев да направи необходимите постъпки пред Европейската комисия по въпроса.

От януари изминаха вече три месеца, но българското правителство не сметна за нужно да изпълни заръката на Парламента и така и не изпрати официално искане за повторно отваряне на трети и четвърти блок. Вместо това, на последния Европейски съвет, нашият премиер изненадващо поиска подкрепата на председателя Барозу за получаване на допълнителни парични компенсации за загубите, нанесени на страната ни от затварянето на блоковете преди две години, при това в размер на не повече от няколкостотин милиона евро.

Нали мандатът на българското правителство, даден му от Народното събрание, беше да иска повторно пускане на спрените блокове? Не си спомням да е имало второ гласуване, с което Парламентът да е заменил решението си с друго, ограничаващо се в искането на някакви допълнителни пари от Европа. Да приемем, макар че не забелязахме идеята за още пари за Козлодуй да е била посрещната с ентусиазъм от председателя Барозу или от държавните глави на страните членки, че все пак Европейският съюз се съгласи да ни отпусне примерно още петстотин милиона евро. Получаването на тези пари ще означава окончателно и безвъзвратно приключване на темата за повторно отваряне на блоковете. Това е очевидно.

Така Сергей Станишев не само се разминава с решението на Народното събрание, но и дори със самия факт на искането на парични компенсации затваря темата за хипотетичното пускане на спрените стари блокове. Козлодуй си остава с пети и шести блок и там не се предвижда нищо ново. (Освен епизодични фойерверки, пускани от министъра Петър Димитров, за някакви много заинтересовани инвеститори да строят нови блокове в Козлодуй.)

Така естествено преминаваме на темата за АЕЦ „Белене”, където се очаква да бъдат изградени новите ядрени мощности на България. Очакването, обача, започна да става прекалено тягостно. Какво имаме до момента? Имаме избран изпълнител на проекта в лицето на руската компания „Атомстройекспорт”. Имаме привлечен миноритарен акционер в дружеството, бъдещ собственик на новата централа. Германската  RWE ще има 49 процента, а нашата държавна НЕК – 51.

За съжаление, това новосъздадено смесено дружество не разполага с нищо, освен със светли обещания за бъдещето. Френската банка „Париба” отпусна първоначален заем за изпълнение на проекта в размер на 250 милиона евро. Тези пари вече са похарчени (интересно за какво точно?), а „Париба” не дава повече заеми. Българската държава отпусна 700 милиона лева от бюджета за строежа на „Белене”, но тези пари май се оказват неправомерна държавна помощ и Европейската комисия вече започна проверка по този случай. Към момента не се очертават други източници на финансиране на строежа на новата централа. Разбира се, руските другари, които неистово се натискат да вкарат поне един – два свои атомни реактори в някоя страна от Европейския съюз, тези дни за пореден път обявиха, че са готови да отпуснат заем от милиард и половина евро от руския държавен бюджет, за да тръгне строежът поне през 2010 година.

Струва ми се, че дори и това българско правителство, чиито премиер се казва Сергей Димитриевич, няма да посмее да поеме този твърде горещ картоф от Путин и Медведев. Следователно „Белене” остава без финансиране. Което е нормално в сегашната ситуация, защото всички, които се интересуват от темата, знаят, че към днешна дата за новата атомна централа няма и готов проект. Някой ден може и да има такъв, но пък той тогава тепърва ще трябва да тръгва по сложните и от никого в България неизминавани още пътеки на одобрението му от българските, европейските и международните институции.

Накратко казано, в края на своя четиригодишен мандат, правителството на тройната коалиция не е помръднало реално и един сантиметър напред в плановете си за развитие на родната ядрена енергетика. Четири години преливат от пусто в празно, създават дружества, енергийни холдинги, провеждат конкурси и търгове, харчат бюджетни и други пари, а на хоризонта все още не се вижда нищо.

И по-добре. Представяте ли си как щяха да оплескат необратимо нещата, ако наистина бяха започнали да строят Втора атомна? 

В областта на инвестиционното проектиране червените другари и партньорите им са пълни некадърници. Не става само дума само за АЕЦ Козлодуй, погледнете пътна инфраструктура,ТЕЦ-овете, пречиствателни станции и още и още. Не са запознати с технологията на проектиране, на възлагане на поръчки , на изработване на ясни критерии, на провевдане на конкурси.

Така е, ако четете само тези манипулационни информации, на хора, на които не България е важна, а тясно партиини цели- една по точно, как се вреди. Никое друго правителство не е направило по вече, щом има ръст над 6 % ма икономиката. Много искам сините да спечелят властта, за да се напънат да направят нещо по добро. Защото сега са само приказки.

Преди време (4. 03) при Бареков изпуснаха новината, че все пак се е работело по пускането на ІІІ и ІV блок около месец, след което работата е спряна. Коя ли е фирмата, започнала тази подготовка, кой е платил и защо? След това всичко се замете "под килима".
http://veselaj.blog.bg/viewpost.php?id=299156