Прочетен: 18259 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2009 10:46
Cъставянето на новото българско правителство ще отнеме относително малко време, но технологичните срокове все пак съществуват.
Следователно новите министри, техните заместници и ръководителите на ключови държавни и изпълнителни агенции ще формират управленския екип на изпълнителната власт не преди края на юли.
Този екип, който се очаква да е от съмишленици, ще бъде обединен от общи приоритети, чиято ключова дума е "промяна".
Нека да поразсъждаваме върху параметрите на тази промяна. Някои са ясно видими и нетърпеливо очаквани от мнозинството български граждани:
- нова антикризисна програма,
- преглед и актуализация на бюджета за тази година,
- увеличаване на събираемостта на приходите,
- намаляване на разходите от държавната хазна.
Освен това се очаква:
- бързо и сериозно ограничаване на корупцията,
- спешно възстановяване на доверието на Европа с цел отваряне на потока от европейски пари към страната ни.
Има обаче една друга страна на промяната, за която или не се говори, или само се споменава в най-общ план. Всички знаем, но някак свикнахме със статуквото, че след усилията за изпълнение на ангажиментите към ЕС по преговорните глави в главите на управляващите настъпи едно успокоение, че важното е свършено и можем да се облегнем на заслужените лаври.
Само че реформите не свършват с приемането в съюза. Превръщането на България в нормална европейска държава изискваше веднага след 1 януари 2007 г. акцентът на политическите усилия да се обърне към тези фундаментални промени, които преди все се отлагаха.
Да започнем с най-важното и най-трудно разбираемото, не само от широката публика, но и от повечето политици - реформата на публичните финанси.
Тази фундаментална промяна включва не само преразглеждане функциите на всички досега съществували държавни ведомства, но и истинското въвеждане на фалшивото досега програмно бюджетиране. На прост български език това означава всяко бюджетно финансирано учреждение да не получава пари на калпак, а срещу обосновани и конкретни проекти, със задължението да ги реализира в конкретни срокове. Така парите на данъкоплатците ще отиват в ясни посоки, с очакване на ясни и финансово измерими резултати.
Следват по-разбираемите, но видимо за всички тежко закъсали реформи в образованието, здравеопазването, регионалната политика, енергетиката, вътрешните работи, социалната политика, пенсионната система. Навсякъде в тези сфери се изприказваха много приказки, писаха се стратегии, сменяха се министри и други шефове, но реални стъпки напред никой не забеляза.
Точно обратното, специално в здравеопазването и енергетиката, със законови и административни промени, бяха направени сериозни крачки назад. А в полицията и службите за сигурност идеите непрекъснато се променяха и доведоха до пълен хаос и демотивация на хората в сектора.
Някъде по-назад в общественото съзнание, но със страшна реална тежест пред новото правителство се изправят две фундаментални задачи.
Те са: максимално бързо влизане в Шенген и ускорено приемане в еврозоната.
Истинските измерения на Шенген не са в това, което говореше Соломон Паси, да можеш с велосипед и без ограничения да пътуваш от София до Лисабон. Шенген означава истинска интеграция на всички български служби, така че всякакви български документи да са валидни в цяла Европа, да изчезнат границите и да се реализира истинското свободно движение на хора, стоки и капитали от и към България в целия ЕС.
Еврозоната е по-лесно разбираема, но процесът на приемането ни там е по-малко технологичен от Шенген и много повече политически. В условията на всеобщата криза само едно решително и много активно в преговорите със страните членки и Европейската централна банка българско правителство ще може да получи бърза и ясна перспектива за постигане на основната цел - максимално бързо въвеждане на еврото като официална българска валутна единица.
Много са паралелите между 2009 и 1997 г. И в двата случая България е била изправена пред предизвикателството на смелите реформи за излизане от тежка криза, причинена от неспособност и провал на управляващите социалисти. Разликата обаче е в това, че за 12 г. от падането на Виденов България измина огромен път напред към осъзнатото познание как точно да бъде превърната в нормална и бързо развиваща се държава. Необходима е само смелост. Да вярваме, че най-после ще имаме власт, която я притежава.
Александър Божков
Не се отчита образователния ценз на родителите, техния данъчен принос и качеството на техните грижи за децата.
Нещо повече - ако има такава корелация, то тя е обратно-пропорционална.
11.07.2009 21:03
И не бяха малко хората от този етнос, които никога даже не са били в ДПС!
Петър Стоянов стана председател.......и до ден днешен не само СДС, а и другите партии, като цяло са се продали на Доган за жълти стотинки! Като че ли тези региони са бащиния и вечна собственост на Доган! Кога най сетне българина ще се демократизира в истинския смисъл на думата, като пренебрегне бай ганьовския си манталитет?
Има ли значение, каква религия изповядваш в България, след като политическите идеи са едни и същи? Не може ли Мехмед да бъде депутат, след като Митко може? Не може ли в България да няма етнически партии? Не може ли Ахмед, Сами и прочие да са по различните си убеждение, и да са оценени по дойстонство?!
Много ли е трудно, трудно постижимо ли е? Според мен -не!
Ето примера с Вежди Рашидов!
16.07.2009 14:13
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog