Здравето е обществено благо като икономическа категория, поради което то няма цена. Остойностяват се здравните услуги, защото за тях има и преки, и непреки разходи, които имат определена цена. Пазарът на здравни услуги е най-силно деформираният пазар, поради което той е и най-силно регулиран.
   В света съществуват четири основни модела на здравеопазване в зависимост от начина на финансиране.   Фундаменталните принципи на тези здравеопазни модела, които и ги отличават един от друг са:

§ Модел “Бисмарк” (сегашната българска) -система на социалното здравно осигуряване. Частният сектор е много добре развит, особено в извън болничната помощ, и е почти изцяло финансиран от здравно осигурителните фондове,чрез здравни осигуровки. Заплаща се на дейност.

§ Модел “Бевъридж”- система- смес между Националната здравна служба и здравното осигуряване с превес на данъчното финансиране на здравеопазването /Великобритания, Испания, Португалия и др./. Добре развито е и доброволното здравно осигуряване. Здравеопазването се финансира пряко от бюджетите на държавата и общините и е безплатно за пациентите. Заплаща се на дейност.

§ Модел “Кенеди”- смесена система с превес на частните структури в здравеопазването и здравното осигуряване /САЩ/. Липсва задължителното здравно осигуряване с единна национална система, обхващаща цялото население. Широко приложение на пазарните принципи. Ролята на държавата се свежда до гарантиране на медицинското обслужване на стари хора, социално слаби и ветерани от войната /програми Медикеър и Медикейд/.

§ Модел “Семашко”- система на държавния монополизъм, при която е налице централизирано планиране и финансиране на здравната сфера. Липсват частни структури за оказване на здравни услуги. Няма здравни осигуровки, системата се финансира пряко от държавния бюджет, заплаща се на издръжка, всеобщо достъпно и безплатно е за пациентите.
  
     В българското здравеопазване преди 9 септември 1944 г. има два основни момента - създаването на Медицинския факултет през 1917 г. (преди това лекарите са получавали образованието си в чужбина) и реализирането на “фондово здравеопазване“ през 1930-1940 г. (всеки е притежавал здравна книжка, облепена с марки от работодателя). Единствените проблеми по онова време били сравнително малкото на брой лекари и незадоволителното оборудване на кабинетите и болниците.
       От края на 1999 г. и началото на 2000 г. у нас функционира така нареченото публично-частно здравеопазване, което се доближава до модела “Бисмарк“ (функциониращ в почти всички страни от Европейския съюз). Идеята на този тип здравеопазване е, от една страна, да осигури медицинска помощ на всички на принципа на гражданската солидарност (чрез задължителното осигуряване), а от друга - да даде възможност на хората с високи доходи да се осигуряват допълнително и по този начин да получават по-качествени и разнообразни медицински услуги.
   През 1999 година промените започнаха и лечебните заведения се преобразуваха в търговски дружества. Трябваше да се извърши приватизация, постепенна демонополизация на НЗОК и освобождаване на пазарните механизми за регулация.  Целта беше да се постигне либерализация и конкуренция сред изпълнителите на медицинска помощ и либерализация и конкуренция сред финансиращите институции. По този начин всеки български гражданин чрез избора си на финансиращ осигурителен фонд и чрез избора си на лечебно заведение застава в центъра на здравната система и тя започва да служи повече на гражданите, а не на чиновниците.
    У нас от 20 години няма адекватна здравна политика . Напоследък се говори за връщане на системата "Семашко", която преди години бе заменена от системата "Бисмарк".
        Н.А.Семашко е съветски лекар, създал безплатното здравеопазване в бившия Съветски съюз на базата на строг централизиран контрол от държавата. Моделът е неприложим в страна от Европейския съюз. За сравнение, германският канцлер Ото фон Бисмарк създава здравна система, базирана на осигуровките, както и съответния Закон за социално осигуряване.
     Днес в България всъщност не се завръща "Семашко", а тихомълком се въвежда модела "Бевъридж". Това е английската система на здравеопазване, която е финансирана от държавния бюджет. Носи името на сър Уилям Бевъридж, който през 1942 г. написва доклад върху здравната система на Великобритания. Моделът всъщност е заимстван от Швеция.
"Бисмарк" и "Бевъридж" са принципно еднакви - заплащане на дейност. Разликата е, че при "Бевъридж" всички са осигурени, защото няма отделни осигуровки, а здравеопазването се финансира от общите данъци.
       При сегашната "Бисмарк", освен другите й недостатъци - подтик към свръх дейност, стимули за повече лекуване, а не за излекуване, практическа липса на профилактика, обхващане и то непълно само на половината население и т.н. и т.н., то има и често паразитни бизнесзвена, които отнемат пари, които иначе биха отишли за лекарите, а не за печалби.
      И двете системи, обаче имат недостатъка да бъдат разхитителни (просто защото са комерсиални и зависят от дейността) и да водят до все по скъпо и неефективно здравеопазване.      Т.е. "Бевъридж" е малко по-добра, но има същите принципни недостатъци, които има "Бисмарк".     Ако целта на здравеопазването е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, като осигуряват все по-малко и по-неефективни здравни грижи, ако не ни пука за милионите хора оставени практически без здравеопазване, то идеалната система е "Бисмарк" (т.е. сегашната българска).    Ако целта е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, но и ни пука всички да имат някакво здравеопазване, ако сме готови да плащаме все по скъпо с все по високи данъци, то системата е "Бевъридж" (т.е. британската и скандинавската).
   Ако обаче искаме ефективно здравеопазване, достъпно за всички, което да има широка система за профилактика и да лекува болните, ако не сме готови да плащаме с високи данъци за свръхпечалби, то единственото решение е системата "Семашко" (т.е. българската до 1989 г.).

      Резултати от реформите досега:

Криворазбраният пазар в българското здравеопазване еднакво ощети и лекари, и пациенти. Първите превърна в търговци, а вторите - в купувачи на здраве. Това се случва във време, когато Европа говори за ценности, върху които трябва да се изгражда всяка национална здравна политика: солидарност, достъпност на здравните услуги и защита правата на пациента.

    Сред лекарите има скрит конфликт по линията джипита - специалисти. Свързан е със заплащането,

    Защото цялата медицинска сиситема иска да има все повече пациенти и те да са все по-болни. А това неизбежно води до ескалация на разходите.

 Не може лекарят да печели повече, КОГАТО има повече и по-болни пациенти. Редно е лекарят да печели повече, когато болните му оздравяват по-бързо, по-трайно, по-евтино.

Т.е системата ще стане по-рационална, ако цени повече ефективността на лекарския труд, а не паричния оборот.

Със свое становище в здравния хаос се вписаха и експертите от Световната банка и Американската агенция за международно развитие. Според последния им анализ неефективността на българската здравна система и непрекъснатото реформиране на реформата водят единствено към социално напрежение сред населението.

добре написано