Необикновената Мис Италия и обикновеният европеец Франк на море у нас

Александър Божков

 

Пристигнала онзи ден в България някоя си Антонела Кафри, „Мис Италия Свят”. Щяла да открива луксозен магазин във Варна. На въпроса дали и харесва България, тя отговорила: „В момента, в който слязох от самолета, България ми напомни за Сицилия.”

Красавицата е кацнала на Варненското летище, отведена е била по магистралата от летището до центъра на морската столица, настанена е била в някой луксозен хотел. Толкова е видяла от България, но веднага и е заприличала на Сицилия.

Защо така?

Нека да се опитаме да погледнем България не през очите на Мис Италия, а на един редови европейски турист, който е избрал да дойде в нашата страна. Да приемем, че европейският турист носи неутралното европейско име Франк, пътува със собствен автомобил и влиза в България през Калотина с крайна дестинация черноморския бряг.

Пътува си Франк спокойно по магистралата от Европа към България, но ... след Ниш го очаква изненада. Магистралата неочаквано и безвъзвратно свършва. Франк дори не подозира символиката на преминаването върху тясното шосе през Пирот към българската граница. Той още не знае, че вече не е в Европа, тази Европа, с която е свикнал, тази Европа, в която се чувства комфортно и сигурно.

Нека да проследим пътешествието на Франк в България не хронологически, а тематично.

За пътищата в България

няма да отварям дума. Това е любима тема за предъвкване от всички, напоследък равностойна на футбола и политиката. (Интересно е, впрочем, че качеството на българските пътища е подобно на качеството на българския футбол и на българската политика.) От гледна точка на нашият европейски приятел Франк, обаче, темата за пътищата в България има и друго измерение. Освен че са бавни, претоварени и опасни, за Франк те са истинска загадка. Указателните табели са на кирилица, а многобройните отбивки и временните маркировки към тях са абсолютно неразгадаеми.

Ако Франк и семейството му решат да похапнат по пътя за морето, единствените възможности на прилично ниво са общо трите ресторанта „Хепи” (два по южния път и един по северния) или някой сандвич в бензиностанциите на ОМВ или „Шел”. Останалото са бараки със съмнителна хигиена и още по-съмнителна храна.

Ако колата на Франк се повреди по пътя, той няма да открие нито колонки за викане на пътна помощ, още по-малко ще намери единен национален телефон, на който да съобщи за проблема си.

Пристигнал е най-накрая Франк на морския бряг. От Дуранкулак до Синеморец го очакват многобройни курортни градчета, села и комплекси. 



Преди беше ясно – на Слънчев Бряг, Златни пясъци и Албена имаше хотели за чужденци, навсякъде другаде – квартири, къмпинги и ведомствени почивни станции. Сега навсякъде построиха (и продължават да строят) хотели и блокове с апартаменти. И толкова.

Франк има възможност да избира

една и съща хотелска стая със стандартни мебели, един и същ басейн отпред и една и съща закуска тип „Балкантурист” от новия хотел  OTDIH в Каварна до новия хотел REGINA MARE в Царево. Разликата е само, че някъде хотелите и басейните са по-нагъсто, а другаде все още са малко по-нарядко. Плажовете са еднотипно непочистени, но затова пък нацвъкани с чадъри и шезлонги на непосилни цени от концесионерите. Ресторантските менюта също са унифицирани, предлагат шопска, селска или овчарска салата, таратор, чушка бюрек, панирани пилешки хапки, пържен сафрид и скара. 



Сергиите, независимо дали са на дамбата в Балчик и на центъра на Слънчев бряг, дават една и съща възможност на Франк да занесе в къщи китайски сувенири от България или снимка на самия Франк и Франковица в ретро костюми от епохата на Луи Каторз.

Така че за Франк всъщност няма никакво значение накъде ще се отправи след като стигне до Варна – на север или на юг. Очакват го тесни пътища, стая за двама, басейн и чушка бюрек, мръсен плаж и скъп чадър.

Всъщност, очаква го и една повсеместна и приятна изненада –

евтин алкохол с денонощен достъп.

Така че, ако не друго, Франк може да припознае България като своя рай на денонощното евтино пиянство. И това е нещо!

На другата крайност са безбройните проекти за голф игрища. Само в седемнадестте километра ивица между Балчик и Каварна те са три. Не знам колко са на юг, но сигурно са няколко десетки. Истината започна да прозира напоследък. Инвеститорите в тези „голф” проекти бързат да завършат жилищата около тях, да ги продадат по-скъпо заради бъдещото игрално поле, а след това

никой не знае кога ще има действащ голф клуб.

Защото, за да се поддържа такова сложно съоръжение, е необходим голям брой специално подготвени хора, много и скъпа специализирана техника, както и съответното ниво на обслужване в прилежащите хотелски и ресторантски комплекси. Не съм чувал някой да се е захванал да създава качествена „голф-инфраструктура” на национално ниво, за да повярвам, че примерно и трите голф игрища между Каварна и Балчик ще предлагат скоро голф услуги на поне средно европейско ниво. Затова нашият Франк, ако е дошъл с инвестиционна цел, има възможност да си купи красива къща или апартамент в строеж край недовършено голф игрище и да наблюдава буренясалото поле наоколо цяло лято.

Това е туристическата дестинация България днес. Двадесет години след падането на Берлинската стена и десет години след голямата приватизация на туризма в България, единственото което ни стигна акъла да направим, беше да превърнем Черноморието си в

един безкраен постсоциалистически Слънчев бряг

от Калиакра до Резово.

Защо стана така? Спомнете си какво каза Мис Италия за приликата със Сицилия. Там някъде е скрит отговорът. При отсъствието на каквато и да е държавна политика в областта на туризма, при липсата на визия какви ниши в тази световна индустрия можем да заемем, какво да развиваме и какво в никакъв случай да не допускаме, инициативата беше оставена в ръцете на българските мафиоти и „бизнесмени”, които навремето са завиждали на германците, отседнали в „Кубан” и на съветските другари, почиващи в „Интернационал”. Щом им се даде възможност да превземат морето (а също така и планината напоследък), те

реализираха селяндурско-мафиотските си мечти

и построиха навсякъде безброй кубани и интернационали. Това знаят, това си искат, това е таванът на мечтите и границата на хоризонта им. Хотел с басейн, пържен сафрид, голям черен джип и непременно джет, напоследък и яхта.

Това са хората, които оформят профила на България като туристическа дестинация. Други няма. Държавата се е отказала от правата и задълженията си в тази толкова важна и стратегическа за бъдещето сфера. По-лошо, държавната и общинските администрации и ръководещите ги политици са съучастници, добре заплетени и добре заплатени, във всичките простотии и безобразия, които сътвори мафията в българския туризъм. 

Прочетох наскоро официални данни, че англичаните се оттегляли от пазара на имоти по българските курорти. Но пък в замяна на това значително се увеличили купувачите от Русия. Довиждане Франк, здравствуй Серьожа!

Търкулило се гърнето, намерило си похлупака!

  

И вие допринесохте с приватизацията на кило с мръсни пари и почти без пари. Тогава червените пари на БКП и ДС откраднати от народа не ви миришеха. Сега вонята от построеното с тях е непоносима. На мутрите и ченгетата гледахте не само като на нормални хора, а като на стратегически инвеститори. Един от кредитните милионери не влезе в затвора. Източвалите предприятия станаха собственици на същите. Дали сте взимали комисионни никой не знае, но с фалшивия си "антикомунизъм", с политически неутралната приватизация и доброто ви отношение към комунистите капиталисти-по същество едни долни крадци-сте един от виновниците за днешната каша. Кога ще си посипете главата с пепел и ще си признаете част от грешките.

Критикувате липсата на държавна политика!?! Мдааа, можете да разсмеете хората.

Мис Италия малко да беше научила английски, за да не срича така и да не се чуди Ники Кънчев как да й замазва празнотите в езиковата подготовка по време на конкурса Мис Варна.
Иначе хубаво момичето, ама...

kato be6e ministyr pribirashe i ne pitashe mnogo kvo sha se stroi

Много елементарен поглед на нещата. А че Сицилия прилича на България, е факт. Идете и вижте, няма разлика. И не може да се говори за туризма с клишета и общи приказки.

аз мисля, че автора е схванал много добре и накратко проблемите. Туризмът по БГ черноморие не е за испанските "пакет" идеи а за хърватския "bed & breakfast" тип. малки семейно поддържани хотели незабележими сред много зеленина.

а защо, ,ато бяхте на власт не приехте един застроителен план на морските курорти, защото бяхте първите при които застрояването започна?
Имате лек изказ, пишете увлекателно.

Xa vmesto da se skriite g-n 10% vie ni razpravqte prikazki za dalaveri i bezuchastie sled kato vie ste bil deen uchastnik. Tipichno mazno pesimistichno bezsamochuvstveno jivurkane