Седнали да преговарят испанец и арабин. При обсъждането на сроковете за изпълнение на договора, на всеки въпрос испанецът отговарял "Маняна!". На аналогични въпроси арабинът отговарял "Иншаллах!". Разбрали се в края на краищата. Седнали да полеят успешната сделка.


- Извинявай, но да те попитам все пак - казал по едно време арабинът. - Какво е това "маняна"?
- Маняна значи утре, може би в други ден, може би следващата седмица, или пък другия месец, но все пак е сигурно, че работата все някога ще стане. - обяснил испанецът. - А какво е това твое "Иншаллах"?
- Горе-долу същото - отговорил арабинът. - Но без този елемент на спешност!