Дневник 16 юни 2008

 

 

 

 

Наръчници на референдум

 

 

Александър Божков

 

 

 

Договорът от Лисабон беше отхвърен на референдума в Ирландия. Преди това същият този договор беше успешно и безпроблемно ратифициран от парламентите на 15 от 27те страни членки.

 

Нека да си спомним и за безславната съдба на новата Конституция на Европа, която също беше безпроблемно ратифицирана от парламентите на повечето европейски страни, но се провали с гръм и трясък на референдумите в Холандия и Франция.

 

И двата документа – Конституцията и Лисабонският договор – имаха претенцията да очертаят бъдещето на Европейския съюз за доста дълъг период напред. В тях подробно са разписани начините за вземане на решения във всички органи на разширяващата се общност, тежестта и влиянието на по-големите, отстояването правата на по-малките, структурата на администрацията, ролята ня Европейския парламент, методът за избор на председател на Европейския съюз и редица други важни за функционирането на администрацията и политическите органи механизми и процедури.

 

Точно защото и в двата документа става дума за механизми и процедури много повече, отколкото за истинското бъдеще на европейците, и Конституцията, и Лисабонския договор, се провалиха при прякото гласуване на европейските народи.

 

Разбира се, че парламентите ще ги одобряват всеки път, щом се постигне споразумение и баланс между политиците и администрацията на 27те страни-членки. Постигането на компромиси по текстове е постоянно занимание на законодателите от всички цивилизовани страни.

 

Само че Европейската конституция и след това Договорът от Лисабон не би трябвало да представляват такъв тип документи, изпълнени с компромисни текстове. Всъщност, възможно е да бъдат много подробни и детайлно да описват механизмите на функциониране на Европейския съюз (тази част от съответния документ никой редови гражданин на Европа няма да се напъне да чете), но само ако преди това са отговорили на наистина фундаменталните въпроси за бъдещето на Съюза. На тези въпроси не може да има бюрократични и  усукани отговори. При отсъствието на ясни и прости отговори редовият избирател във всяка европейска страна би гласувал с „не” на всякакъв референдум  за бъдещето на Европа.

 

Не е възможно да се очертава бъдеще на Европейския съюз, ако в документа, който ще формулира това бъдеще, няма отговор на най-важните въпроси:

 

1.    Ще има ли Европа единна външна политика?

2.    Ще има ли Европа единна отбранителна политика?

3.    Ще има ли Европа единни данъци?

4.    Ще има ли Европа единен бюджет, с единна приходна и разходна част?

5.    Ще има ли Европа единно правителство?

6.    Ще има ли Европа единно законодателство?

7.    Ще има ли Европа структура на една държава, дори от федерален тип, но все пак една?

 

Никой не предлага, нито пък очаква, в настоящия момент, когато Съюзът тъкмо се е разширил с 12 нови държави и му предстои да се разшири с още някоко през следващите години, когато световните икономически процеси са в период на такова бурно и непредвидимо развитие, когато Китай и Индия се превръщат в мощни глобални играчи, когато не е ясна бъдещата посока на развитие на Русия, когато в САЩ продължават да търсят формулата на своето оставане като суперсила № 1 в целия свят, точно днешните европейски лидери да разполагат с готови отговори на горните въпроси или пък със смелостта и визионерството  да ги формулират и да ги защитават.

 

Затова ми е чудно упорството, с което авторите на Конституцията и видоизмененото и отроче продължават да се опитват да ни убедят нас, редовите европейски избиратели, че ни предлагат исторически документи. Колкото повече настояват, че примерно Договорът от Лисабон очертава бъдещето на Европейския съюз, толкова по-трудно ще им бъде да получат подкрепа за него при всенародно гласуване.

 

Нека следващата редакция на този документ, която ще бъде кръстена на името на следващото място, където ще се срещнат държавните и правителствени ръководители на двадесет и седемте, да не претендира за толкова голяма важност и фундаменталност. Тя ще бъде всъщност пак само един наръчник за това как се вземат решения и как се разпределят пари в рамките на Европейския съюз.

 

Истинските отговори на големите въпроси за бъдещето на Европа могат да бъдат дадени само от европейски водачи, които имат визията, харизмата и смелостта да формулират тези отговори, да ги защитят на наднационално равнище, да убедят редовия избирател, че могат да ръководят цяла Европа като един политически и икономически субект.

 

Такива лидери очевидно няма днес в Европа. „Добрата” вест за европейския избирател е, че в общността няма големи кризи и сътресения, затова и не се появяват такива водачи.

 

Ще има, обаче, някой ден. И голяма криза, и тежки решения за взимане. Тогава, заедно с решенията, ще се видят и лидерите. Те ще напишат новата Конституция на единна Европа и европейците ще ги подкрепят.

 

Междувременно, нека да се упражняваме в писане на наръчници.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Разбира се, че парламентите ще ги одобряват всеки път щом се постигне споразумение и баланс между политиците и администрацията на 27-те страни членки."

Щом се разбира, г-н Божков, нямате голям избор - предложете саморазпускане на всички парламенти в ЕС и повече да няма избори - нека вместо народни представители законите да се приемат от представители на политиците и администрацията.

"...толкова по-трудно ще им бъде да получат подкрепа за него при всенародно гласуване..."

Друг е въпросът колко от, в конкретния случай, ирландците могат да осмислят въпросите, изложени в написаното по-горе. Откъдето и въпросът дали референдумите са полезна форма на демокрация. За зла участ много често хората сами не знаят кое е добро за тях и кое - не. Затова има и специалисти, на които хората се доверяват.

Междувременно, ето моята реакция на резултатите от ирландския референдум: спирам да пия Jameson, Paddy, Bushmills, Tullamore Dew, Watt, Coleraine, Comber, Fitzgerald, Lockes, Powers, Midleton, Mitchell и всякакви други ирландски ускита до второ нареждане!!! :-Р