Станишев би трябвало да предизвика предсрочни избори, смята бившият вицепремиер в кабинета на Костов [22-07-2008] от Интервю на Десислава Янкова  - в-к "Новинар"

Александър Божков е роден на 9 август 1951година в София. През 1992–1993 г. е директор на Агенцията за приватизация. Депутат от 37-ото НС. Вицепремиер и министър на промишлеността в правителството на Иван Костов до 1999 г. От есента на 2000 г. досега е съпредседател на Центъра за икономическо развитие.

- Г-н Божков, как ще се отрази замразяването от Брюксел на средства от еврофондовете на българската икономика?
- Лошо ще се отрази, и то в най-различни аспекти. Според мен обецата на ухото ни ще бъде болезнена и дълго ще виси там, защото не виждам възможност нещата да се оправят бързо. Основната причина, поради която се получават проблемите с европейските пари, е, че ние работим по същия безотговорен начин и с българските пари. Една и съща администрация, едни и същи политици, едни и същи министри не могат да се раздвоят, не могат да мислят по два начина. Разходната част на българския бюджет се харчи тотално безотчетно с изключение на чисто формалното изпълнение на законовото изискване да се представят платежни документи. Какво става с тези пари? За какви цели се използват? При кого отиват? Никой никога не разбира какъв е резултатът от тяхното използване. Изведнъж идват едни европейски пари и се оказва, че те трябва да се харчат по съвсем друг начин, както би трябвало да се харчат и българските левове. По тази причина не виждам възможност скоро да се оправят нещата. Манталитетът на политическото ръководство на държавата и на администрацията е да се харчи безотговорно, като си мислят, че тези европейски изисквания са маниакални, които ние като много умни непременно ще намерим начин да заобиколим. Там е истинският проблем. Това, от което България има нужда в момента, е да промени начина си на мислене за изразходване на евросредствата и тогава нещата ще са нормални и естествени, по правилния начин. Но такова желание няма нито в Народното събрание, нито в изпълнителната власт.
- Кои отрасли ще бъдат засегнати най-силно? Ще получат ли хората някакви пари въобще?
- Трябва да разделим нещата на две. От една страна, говорим за спирането на предприсъединителните програми САПАРД и ФАР, както и парите по пътния фонд. Там ще закъсат конкретни фирми, които са спечелили проекти и няма да получат финансиране. Държавата изпада в едно много странно състояние на буфер между фирмите и банките. Трезорите са дали кредити на фирмите на основание, че българските държавни агенции, които са били оторизирани от европейската комисия, са одобрили проектите с идеята, че след това парите ще дойдат от ЕС и ще бъдат върнати на банките. Сега най-вероятно тези средства няма да дойдат. Банките няма да останат на загуба и ще започне едно надлъгване кой и колко пари да даде. Ще има пострадали много, и то основно земеделски фирми. Истинският проблем обаче е, че администрацията е същата. Няма да дойдат хора от Марс, които да работят по оперативните програми. Това ще са същите хора, които са работили досега по предприсъединителните европрограми. Дори тези, които са кадърни и не са крали и лъгали, са тотално стресирани от това, което става в момента. Ще им липсва мотивация бързо да одобряват проекти по оперативните програми, за които ще им правят безкрайни проверки отвсякъде. Също така и достатъчно административен капацитет, тъй като това е нова материя. Отсъства и политическа воля. През последните дни правителството започна, макар и с недомлъвки, да заявява, че като няма европейски пари, ще си харчим българските. Става ясно, че в рамките на мандата си кабинетът може да мине и без европари. Явно е, че това правителство няма да има втори мандат, така че си казва - каквото има да харчим, давайте да го харчим. Българският бюджет е голям, да харчим от него, за да можем да вземем повече гласове на следващите избори. Така се получава нещо много странно. Спират европейските пари по съвсем конкретни причини, които са свързани с много силни и обосновани подозрения, че тези средства ще бъдат откраднати. В момента, в който започват тези подозрения и Европа спира кранчето, излизат нашите министри и заявяват, че не се страхуват, че средствата ще бъдат откраднати и ще ги дадем на същите тези, които от ЕС смятат, че ще ги откраднат. Само че парите ще дойдат от джоба на българския данъкоплатец. Нека не забравяме, че тези пари не са просто някакви, а пари, които не са предвидени за тази цел. За да може да се построят 5 км пътища, които иначе трябваше да се строят с евросредства, няма да се купи оборудване за някоя болница. Няма да има пари за училищата, за детските градини, за заплати, защото ще трябва да се дават български пари там, където те не са били предвидени за даване. Тук се крие дълбокият проблем с манталитета на тройната коалиция и на администрацията. Те не разбраха, че влизането в ЕС не е ползване на европари. Последните три години, от създаването на това правителство се пееше мантрата - ние направихме тройната коалиция, за да можем да гарантираме влизането в ЕС, за да можем да ползваме европейските фондове. Не за да се възприемат европейските практики и начин на управление, а за да се вземат европарите.
- Какво според вас ще се случи с парите, които страната ни трябва да усвои до 2013 година?
- Ще получаваме малко средства, защото няма да можем да кандидатстваме достатъчно добре. Ще дам един пример, който ме потресе. По оперативна програма “Регионално развитие” на строителното министерство се предвижда да бъдат финансирани болниците в страната. Част от парите са за общинските болници в големите градове, друга - за общинските болници в малките градове, и трета част за големите национални болници. Това са пари, които са жизнено важни за болните. Нито един лев от тях обаче не може да се използва, тъй като няма приета здравна стратегия и здравна карта и не е ясно кои болници ще останат и кои ще бъдат затворени. По тази причина нито една болница не може да кандидатства, защото не могат да бъдат одобрени проекти на болници с неясно бъдеще. Какво прави Министерство на здравеопазването в този момент? Вместо да се забърза малко със стратегията и картата, то пуска циркулярно писмо до всички болници в страната, в което има една откровена лъжа. В него се казва, че всяка болница има право да кандидатства тази година само с един проект за 5 млн. лв. Нещо, за което в регионалното министерство изобщо не са чували. Има известна логика да се забавя финансирането на болниците, за които не се знае дали ще съществуват. Но големите болници като Онкологията, която има спешна нужда от нов ускорител на елементарни частици за лъчелечение и която е подготвила такъв проект за 32 млн. лв., бяха тръгнали да го развалят и да го правят на проект за 5 млн. лв. за боядисване на болницата. Защото такова изискване са им пратили от здравното министерство. Мога да гарантирам, че тази година България ще бъде страната, която ще е с най-малко усвоени средства по оперативните програми от всички 27 страни членки на ЕС.
- Какво предстои пред българската икономика след мерките на ЕС?
- Аз съм оптимист. Ние винаги правим всичко от втория път. 89-а година с падането на Берлинската стена ние уж тръгнахме по пътя на демокрацията. Но трябваше да мине правителството на Жан Виденов, държавата да се срине до пълна катастрофа, да се започне на втори път със 7 години закъснение след другите. Сега сме в същото положение, но по-малко болезнено, защото има хляб, ток, банките не са фалирали. За тези две години от членството ни в ЕС разбрахме какво не трябва да правим и че номерата ни не минават, а трябва да следваме правила. Следващото българско правителство има шанса да получи доверието на избирателите, да започне на чисто и да не повтаря глупостите на сегашния кабинет. Ако избирателят е умен, политиците са на ниво, страната ни ще може от втори опит да направи прогрес напред.
- Ще произтече ли нещо от действията на опозицията срещу кабинета?
- В края на 96-а година опозицията изглеждаше много зле. Колкото и зле да вървяха нещата на БСП тогава, имахме чувството, че ще управляват 10 години. Когато обаче всичко се срина, опозицията намери сили да оглави един кабинет, който поведе България по друг път. Сега сме свидетели горе-долу на същите неща. Имаме проблем обаче в технически план – твърде много опозиционни партии, твърде много кандидати за славата и герои от миналото, които си мечтаят отново да яхнат коня на пълководеца. Със сриването на това правителство ще се появят и новите лидери. Те ще бъдат посочени от избирателите.
- Очаквате ли смени в кабинета?
- Това е въпрос на тактическа игра на управляващите. Евентуални смени в кабинета биха довели до удължаване на агонията на това правителство. Ако премиерът Сергей Станишев тръгне да сменя министри в момента, означава, че е решил да издрапа мандата докрай. И ще прави всичко, ще застане на главата си, ще прави салта във всякакви посоки, ще жонглира с топки само и само да покаже, че има някакви ходове БСП най-после да изкара един цял мандат.
- Може ли да се говори за предсрочни избори?
- Ако Станишев е по-умен, не е обхванат маниакално от темата за изкарване на пълен мандат, според мен би трябвало сам да предизвика предсрочни избори. При едни избори, насрочени днес и проведени след 3 месеца, БСП ще има повече гласове, отколкото при едни избори, проведени догодина.

съм съгласна и въобще да не влизат пари. НАли не очаквате народа да заживее по-добре от влизането им! Под зор сега са политиците. Чак ми е забавно, как се натягат за краднене! Не е ли весело.
Сега е моментът да се посмеем на елементаризма им.

Шегувам се естествено,но не трябва да забравяме,че както изглежда България е и страната с най-много откраднати европари,съотнесено към цялото им количество.

... на Файненшъл таймс. За това, че Европа трябва да се откаже от `единодушието и еднообразието` и трябва да се имат предвид спецификите на всяка страна при управлението на Европа. Ако това стане, тогава ние ще имаме повече време да се адаптираме към правилата. В някои сфери ще имаме повече напредък, в други не, но това ще бъде много по-безболезнено, както за България, така и за ЕС.
Истината е, че което и правителство да беше на власт след 2007 год. щеше да види много зор! За всички новоприсъединили се страни след 2004 година това нещо се е случило - твърде рязка смяна на начина на управелние и правене на политика.
Но има и друга истина, която вече се уморих да повтарям - България няма приоритети. След идването на царя и последващите управления на страната ни НИКОЙ, НИКОЙ не е решил кои са основните приоритети за развите. Някой да е казал или да е записано - ние ще развиваме информационните технологии или туризма, или нещо друго, и от там всички политики и съответните им бюджети да бъдат насочени само и изцяло за преследване на тези цели... НЕ! Ние харчим по малко за всичко и ефектите не се усещат. Развитието става бавно, или още по-лошо, търпим обратно развитие. И ако имахме друго правителство в процеса на присъединяване и след това, тогава нещата щяха да са много по-лесни. Щяхме да имаме ясна визия какво искаме да се случи с България, щяхме много по-мотивирано да отстояваме целите си и също толкова мотивирано да следим за тяхното изпълнение. Щяхме да имаме самочувствието да отстояваме позициите си пред ЕС, и със същото самочувствие да участваме в правенето на политика на ниво ЕС. А ние сега сме като едни сополи - висящи и ненужни, създаващи само проблеми. Ритат ни както си искат, и с право, а пък ние седим и чакаме Народния съд (в лицето на ЕС) да си произнесе присъдата. Защото управниците ни са лишени от съдържание и нямат никой и нищо зад гърба си.
Трябва ни далновидно правителство, състоящо се от хора, работещи и с мозък в главата си. А за корупцията - посочете ми една страна, където да няма корупция. И е малко дразнещо, че държавите от ЕС се считат за безгрешни, а пък хвърлят камъни по нас...


А ето и линк към статията на ФТ: http://focus-news.net/?id=a859