Дневник - 6.10.2008

Светът преживява икономическа криза. Не ми е работа да анализирам причините, които доведоха до тази криза, а и читателите едва ли имат нужда точно от моя коментар по такива глобални теми, след като са прочели разсъжденията на нобелови лауреати и водещи световни икономисти и анализатори. Има, обаче, нещо общо във всички коментари, дори и на най-авторитетните имена. Никой не иска или, по-точно, не може да предвиди бъдещия развой на тази криза, колко дългосрочна и колко дълбока ще бъде тя. След одобряването на „спасителния” пакет на президента Буш от Сената и Конгреса не настъпва нито успокоение на пазарите, нито единодушие на анализаторите.

На фона на тази световна непредсказуемост повечето правителства и централни банки от западния свят се опитват да предприемат задължителните за тази ситуация стъпки. Оглеждат внимателно състоянието и посоката на движение на собствените си икономики, налагат върху тях най-лошия вариант на въздействие на световната криза и разписват антикризисни пакети от мерки, за да са готови за най-лошото. Ако пък кризата не се окаже толкова дългосрочна и дълбока, или пък въобще се размине, ще въздъхнат облекчено, но иначе се опитват да са готови и за най-лошото.

 У нас междувременно чуваме само успокоителни изказвания откъм правителството и народната банка, които звучат повече като заклинания против уроки, отколкото като трезв анализ на ситуацията. Не забелязваме да се подготвя антикризисна програма, не сме чули Бюджет 2009 да се преработва спешно, за да подпомогне измъкванто на родната ни икономика от евентуалната криза .

А състоянието на българската икономика  в тази ситуация е доста сложно. Нека да се опитаме да изброим някои от важните характеристики на това състояние, които обвързват нашата икономика със световните процеси:

1.    Българската икономика е отворена. Изнасяме две трети от брутния си продукт и внасяме четири пети от него. Няма начин да останем изолирани от евентуална световна криза.

2.    С въвеждането на валутния борд на българската централна банка и на българското правителство е фактически забранено да провеждат каквато и да е монетарна политика, а българският лев е фиксиран към еврото. Затова всякаква наша антикризисна програма трудно може да бъде копирана от страните, които имат своя валута и дори от страните от еврозоната.

3.    Българската икономика е в състояние на непрекъснат растеж от 1997 година до сега. За същия период, обаче, растеше и световната икономика, при това за първи път в истински глобализирана среда. Не е ясно дали икономиката ни изобщо може да расте при общ световен спад.

4.    България има огромен търговски дефицит. Досега това не беше тревожно, защото този дефицит се компенсираше от все по-нарастващите чужди инвестиции. Както и да се развие кризата, при всяко положение ще има намаление на преките чужди инвестиции за определен период.

5.    Много малка част от българските търговски дружества разчитат на българската или на други фондови борси за привличане на свежи пари. Източник на финансиране на българските фирми в момента са или чуждите инвеститори, или българските банки. Почти цялата българска банкова система, обаче,  е собственост на различни европейски банки. Това прави кризата на родния капиталов пазар пренебрежимо безинтересна, но евентуалната криза в европейската банкова система ще повлияе силно върху нашата икономика.

6.    Българската икономика е най-слабо конкурентноспособната в Европейския съюз и се нуждае от значителни и целенасочени нови инвестиции за повишаване на конкурентноспособността си. Намаляването на потока от инвестиции ще блокира опитите за ускорено развитие на конкурентни предимства на българските стоки и услуги.

7.    Българите имат най-ниските доходи в Европейския съюз. Неинфлационното нарастване на тези доходи е възможно само при увеличаване и преструктуриране на износа. Намаляването на инвестициите в инвестиционни стоки ще намали темповете на нарастване на българския износ и ще закотви доходитени на най-ниското стъпало в Европа.

Като че ли не са достатъчни индуцираните отвън проблеми, та днешното българско правителство някак напук взема решения и извършва действия, които създават допълнителни проблеми в макроикономическата ситуация, както и в самата реална икономика:

1.    Решението за изразходване на близо милиард и половина от бюджетния излишък преимуществено в преки субсидии към населението означава, че тези пари ще излязат веднага на потребителския пазар и ще помпат инфлацията.

2.    Знакът, който подават управляващите със схемата за изразходване на излишъка, предопределя и философията на разходната част на бюджета за изборната 2009 година. Както отбелязахме по-горе, не се забелязва Министерството на финансите да е тръгнало да си събира обратно разпратения по ведомствата за съгласуване проектобюджет и да инициира дебат за промяната му.

3.    Не са подготвени и не се предвиждат промени в данъчното и осигурителното законодателство, които да оставят в ръцете на предприемачите повече пари, за да поемат с тях част от рисковете на кризата. Напротив, управляващите категорично отказват да дискутират дори разумните предложения за намаляване на ДДС с две или три на сто и на осигурителните вноски. Вместо това се приемат увеличения в осигурителните прагове.

4.    Повишаването на цената на природния газ без предварително анонсиране с общо 50 на сто в следващите три месеца праща в коша за боклук всички разчети на голям брой български предприятия за себестойност, ценообразуване, трудови възнаграждения, печалби, инвестиции ... Върху енергоемките индустрии, паралелно със световната криза се стоварва още по-тежка нашенска газово-финансова криза, създадена само с подписите на шефовете на държавния монополист и уж независимия регулатор.

Трябва ли да оголеем и обосеем като при Живков, Луканов или Виденов, та за четвърти път да се мъчим да се измъкваме от блатото? Само напомням, че ако световната криза се задълбочи, ни МВФ, ни Световната банка, ни Европейският съюз ще имат свободни ръце, за да ни ги протегнат за помощ.

 

Tova sna4i li pulen krax v sdraveopasvaneto i lipsa na reformi saradi drugi prioriteti

Очаква ни виденова зима! За най-голямо съжаление аз не виждам потенциал в настоящите управляващи да предприемат каквито и да било действия в посоките, които вие очертавате. За най-голямо съжаление не очаквам нищо от това правителство и нямам търпение да дойдат изборите. И предстоящите избори чакам с нетърпение, но и със огромен страх. Защото през последните два пъти, когато гласувахме за парламент аз започвах да търся пътищата, които да ме отведат от тази държава на абсурда! Ако догодина се сбъднат страховете ми... тогава със сигурност усилено ще търся работа в нормална държава.
Да му се незнае... защо по дяволите не се обедините десните? Защо трябва непрекъснато да изпадате в черни дупки и ситуации, заради които да няма нормални управляващи в България. Трябва ли да се случва като през 97-ма, за да се обедините? И трябва ли отново да настъпи момент, в който вие да сте единствените, които да ни измъкват от блатото? И пак вие да оберете негативизма на реформите? Действайте, действайте, действайте - ние ще бъдем с вас!!!

ето и друго мнение по въпроса
http://bglegis.blogspot.com/

г-н Божков! Защо не напишете статия за същността на възникване на кризата. В статиите, които лично аз съм чел се пише за последствията и почти нищо за корена на проблема. Може да не съм чел достатъчно, но съм сигурен, че един анализ от ваша страна би бил доста интересен за много хора.