13.11.2008, zdrave.net, Женя Величкова

 Александър Божков е съпредседател на Центъра за икономическо развитие

Г-н Божков, какво е мнението Ви за бюджет 2009 г. за здравеопазване?

Първо в най-общ план очевидно, че нереформираната болнична система не позволява бюджетът да бъде точен и правилно адресиран. Принципът, който се използва в случая, е да има за всеки по нещо, за да могат да продължават да съществуват огромен брой клиники - и с финансиране от държавата, и през болничните пътеки на здравната каса. Тоест не е възможно този бюджет да играе някаква роля при преструктурирането на здравната система, той просто отбелязва сегашната безизходица.

Увеличаването на здравната вноска с 2% е възможно да изиграе добра роля, ако наистина провокира реформа в здравеопазването, иначе няма смисъл да се събират 2% допълнително, освен такава каквато е идеята на Пламен Орешарски - да се увеличи резерва на касата, така че евентуално след година-две, когато започне демонополизацията на здравната каса, тя да не е на дефицит и дефицитът на единствената сега здравна каса всъщност да не се прелее в новите много на брой здравни каси.

В това отношение смятате ли, че е разумно блокирането на 400 млн. лв. в резерв на здравната каса в БНБ?

От икономическа гледна точка това е правилно, но от друга страна някак си не изглежда хуманно да се събират пари и да се заделят при такава необходимост от конкретни средства за здравеопазването, за съвсем конкретни неща, които нямат нищо общо с преструктуриране. Мога да дам един прост пример - в момента субсидиите в бюджета на здравната каса за реимбурсиране на лекарства за домашно лечение за 2009 г. са предвидени 330 млн. лв., миналата година бяха 295 млн. лв. На пръв поглед увеличение има, обаче то почти цялото се изяжда от скритите зад това увеличение неразплатени стари плащания спрямо фирмите доставчици. Така че всъщност ще се получи, че няма да има увеличаване на парите за лекарства. Един много странен начин, за разлика от всички други европейски страни, у нас хората плащат преимуществено от джоба си, а не от обществения сектор, както се прави навсякъде другаде в Европа.

Това са хронично болни, онкологично болни, болни от множествена склероза, от Хепатит С и т.н. Направих една проста сметка и установих, че ако само 30 млн. от този т.нар. резерв бъдат прехвърлени в перото на реимбурсиране на лекарства от здравната каса, т.е. от 330 станат 360 млн. лв., плюс малкото увеличение на бюджета на Министерство на здравеопазването, ще има огромна промяна за хората в страната, които имат ежедневна нужда от лекарства и за които здравната каса плаща само смешен процент от разходите за тези лекарства. Ето това е място, където 30 млн. от този резерв трябва да бъдат пипнати, такива са местата, където някак си не можеш да кажеш, че строгата икономическа логика го изисква. Просто трябва да има някакво разумно разделение на този резерв. Една част да остане наистина за да помогне за тези две години, защото ясно е, че нито тази, нито 2009 или 2010 г. ще тръгне реформата в здравеопазването, т. е. в продължение на две години може да се вдигне увеличението на здравните вноски, част от увеличението на тези вноски да стои като резерв, но част от него трябва да стигне и за тежките проблеми на здравето на хората.

Според Вас доколко е разумно бюджетът за здравеопазване да расте? От години се води спор дали е правилно да се увеличават средствата за здраве, ако не се осъществява реална реформа и преструктуриране на системата.

Докато спорът се води на такова ниво, той е безсмислен. Всъщност няма такива прости решения - почваме реформата и тогава давате парите или първо даваме парите, пък после почваме реформа. Здравеопазването е много сложна система, в която независимо дали има реформа или няма, някои разходи са от особена важност за здравето на българите. Така че, ако те бъдат отделени и е ясно че определени разходи примерно са си там, има нужда от тях, те трябва да бъдат увеличавани с цел подобряване здравето на хората, независимо дали ще се реформира системата или не.Това са разходи като животоспасяващи лекарства, закупуване на линейки, на рентгенови апарати, закупуването на този прочут ускорител за лъчелечение в Раковата болница.  Останалите разходи вече могат да бъдат функция от конкретни реформи - конкретни разходи, свързани с конкретни реформи.

Например Пирогов, Раковата болница, Медицинската академия и др. ще ги има.

Там няма да има преструктуриране, свързано със затваряне, тези болници трябва да се модернизират непрекъснато, те ще останат при всякакво положение. Трябва да се гледа точно, а не на едро.

Достатъчни ли са 3 млрд. лв. за здравеопазване за 2009 г., според Вас? Ще покрият ли тези средства всички нужди на обществото?

Не знам колко трябва да бъдат по простата причина, че към момента никой не може да каже, и това е общ проблем на Министерство на здравеопазването и на Министерство на финансите, колко от тези пари се използват ефективно и колко от тези пари потъват в каца без дъно. Тъй като програмното бюджетиране, в което толкова много се кълнем, е въведено само наполовина. Кандидатстването е с някакви програми за пари засега, но никой не отчита как се харчат тези пари, постигнати ли са целите на съответната програма или парите са потрошени и програмата не се е задвижила изобщо. Докато няма такава отчетност, не само по документи дали са похарчени или не са похарчени, докато не се прави анализ на ефективността на харченето на бюджетните средства, никой не може да каже много ли са, малко ли са парите. Ако към тези пари, които са заделени в бюджета на министерството и на здравната каса, ако към тях добавим огромният брой по обем плащания, които хората дават на ръка в здравеопазването, вероятно на глава от населението ще се окаже, че нашето здравеопазване е твърде много финансирано, но ефектът е никакъв.

Хипотетично, ако Вие сте министър на здравеопазването в какво приоритетно бихте вложили средства?

Приоритет трябва да бъдат първо тези неща, които така или иначе трябва да се закупят, трябва да се случат и да се извършат, ако искаме хората да не умират - като осигуряване на животоспасяващи лекарства, апаратура. На второ място приоритет трябва да бъдат тези разходи, които са насочени към конкретни действия в преструктурирането и реформиране на системата и останалите са за оперативно-административни разходи, без които не може.

Само заглавието ни стига.
ЗНаем, че те успяват да си разделят здравната каса.
Само не знам, защо с 200-300 лева заплата хората трябва да бъдат обречени на смърт.
ВСичко са си разделили.

Влязох в системите и каналите за точене на пари към министерството. И прочее.
Искате ли да ви ги кажа? Вие си ги знаете, вероятно.

Не подкупих, не се молих, моето лечение не се състоя, сега съм на доизживяване. Болестта не беше от най-лошите, но вече тръгна...
Същия случай, като жената, която осъди държавата, болна от рак жена, която няма да оживее, въпреки това.
500-700 лева само за правото на лъчетерапия. Има още много. Доста хора ми казаха сумата. Само една е платила 700 за по-ранен час, ако се развали машината да е минала.
Аз останах без лечение. А можех да обера някой магазин и да платя, за да живея.
Как ви се струва решението на проблема?