“Предприемачите стават все по-големи реалисти” – заглавие от “Дневник” – 20 април 2007
Прочетох тази дописка във вестника онзи ден. Там пишеше, че българските предприемачи от шестте района за планиране били намалили малко оптимизма си от предишните години, но пак били сред най-оптимистично настроените в Европа. Естествено, че ще са оптимистично настроени. Като сме на последно място, можем да се движим само нагоре.
Замислих се за пореден път върху причините, поради които българските предприятия продължават да бъдат до голяма степен неконкурентносопособни в сравнение не само с тези от Западна Европа, но и с довчерашните си ортаци от СИВ.
Първо, разбира се, търся вината в държавата. Тромави режими, бюрокрация, бавна съдебна система, корупция... Всичко това е вярно. Но всъщност то е вярно и за Италия, и за Гърция, за Полша, и за Унгария и май за всичките 27 членки. На север има по-малко корупция, но пък са им високи данъците и им са твърде социални държавите, което не е особено добро за предприемачите. На юг държавата е по-слаба, по-неуредена, по-лесно корумпируема, но пък и по-непредсказуема и по-несигурна.
Ние, въпреки гръмките думи и обещаваните действия за реформа в администрацията и преборване на корупцията, започваме да се оформяме като типична южна европейска държава. Това просто значи, че не можем да очакваме големи промени в състоянието на предприятията с укрепването на държавността по южняшки тертип.
Спирам да търся вината в държавата и започвам да я търся в географията. Далеч сме от богатите в Европейския съюз, бивша Югославия ни разделя физически от големите пазари и многобройните чужди инвеститори, Балканите са несигурно място. Добре звучи, но не е вярно. Или поне не може да бъде причина да са ни слаби предприятията. Нека погледнем само къде е Финландия, колко по-далеч от нас е от центъра на Европа, студ, тъмнина, водка, хиляди езера и блата, изобщо не може да ни стъпи на малкото пръстче на левия крак от географска гледна точка, а фирмите и са свръхконкурентни, не само на европейския, а на световния пазар.
След географията, по логичния ред следва и историята. На пръв поглед също добро извинение. Четиридесет и пет години комунизъм, СИВ, тежка индустрия без собствени ресурси, енергийна зависимост ... Но тук аргументите стават съвсем неубедителни, като погледнем темповете на растеж на Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения. Избирам съзнателно именно тези пет държави, защото по време на комунизма тях пък изобщо ги е нямало, камо ли да са имали собствена икономика, върху която днес да градят успехите си.
Не пропускам да потърся вината и в политиците на прехода. Криволици по пътя, слаби държавнически решения, отсъствие на визия ... Всичко това го имаше, има го и понастоящем. (Аз ли не го знам най-добре отвътре!?) Но много различни ли бяха другите нови демокрации? Балцерович в Полша направи чудеса, после го свалиха и сума ти време управляваха някакви пишман социалисти, после нова десница, после и тя се разцепи, сега едни близнаци бойкоборисовци командват държавата, а левицата и десницата са в опозиция.
За Унгария и чудните превъплъщения на левицата на милиардера Дюрчани и десницата на сиромахомила Орбан ли да говорим? А в Словакия кой управлява днес, ако можете да ми обясните!
Накрая, с известно неудобство, започвам да търся вината у нашенските предприемачи. С неудобство, разбира се, защото предприемачът у нас наистина е двигател на растежа. Откъдето и да погледнеш статистиката, всичкият растеж, който постигаме, се дължи на частния сектор в промишлеността, търговията, туризма, услугите и земеделието.
Растеж, но недостатъчен!
Затова преодолявам неудобството и започвам да гледам с известна критичност на българския предприемач. За целите на настоящата статия съвсем съзнателно ще пропусна числата от статистиката, за да не натежи и да не стане наукообразна. Но пък ще се опитам да очертая няколко тенденции в поведението на българския предприемач, които съвсем не ми харесват.
Първо, статистиката показва, че (при всичката сива икономика и черни каси) печалбата на българските предприемачи е дори официално над средната за Европейския съюз. А пък данъкът върху тази печалба е само 10 на сто. Прибират си я предприемачите тази печалба, купуват си мерцедеси ес класа, мазератита, скъпи къщи и други красиви неща. Искат да се почувстват богати и да удовлетворят някой и друг свой каприз. Няма лошо, ако фирмата е била на дядо им, после баща им я развил до световно ниво, та третото поколение вече да се отпусне и да започне да се прави на буржоазия. Само че те са първото поколение и ако са истински предприемачи, ще влагат и последната си стотинка от печалбата в модерна техника, висококвалифицирани специалисти, маркетинг стратегии и няма да си позволяват излишни луксове в личния живот.
Второ, статистиката показва, че нивото на заплатите в българските фирми е най-ниското в Европейския съюз. Както и разходите за обучение и квалификация на персонала. Как се изгражда лоялност към фирмата, как се прави печеливш предприемачески екип, като гледаш да държиш хората си на ниски заплати и кадърните бягат от теб чак в чужбина. Веднага ще възразите, че българският предприемач е притиснат от високите осигурителни прагове и затова води служителите си на ниски заплати, пък им дава доста повече на ръка. Вярно е, така е в много фирми. Само че каква сигурност има служителят, че и следващият месец ще има пликче с пари, като му го няма в договора? Колко е лоялен той към работодателя си, ако друг му предложи по-дебело пликче при същия мижав трудов договор? Тук изобщо не почвам да коментирам колко от българските предприемачи са склонни да организират непрекъснати обучения и преквалификации на персонала си.
Трето, статистиката показва, че повечето български предприемачи не вярват в устойчивостта на собствените си бизнес намерения. Рядко ще намерите собственик на предприятие, който да е готов да изстрада сериозна дългосрочна инвестиция с примерно десетгодишна възвращаемост. А за да се мери с водещите в Европа и света, той най-вероятно трябва да направи точно това, да извърши скок в технологичните си възможности и да предложи конкурентноспособен продукт. Вместо това виждаме индустриалци, които прренасочват парите си в недвижими имоти, за да реализират бързи печалби, строят хотели по морето или в планината, или пък жилищни сгради в София, за да ги продадат докато пазарът е горещ, а предприятията им кретат със старите машини, а “новите”, които купуват, обикновено са втора ръка от чужбина.
Уважаеми български предприемачо, знам, че можеш сам да продължиш този списък с четвърто, и пето, и шесто... Време е да решиш, ще бъдеш ли истински предприемач в европейска България, или ще си останеш “бизнесмен” от екзотиката на прехода.
25.04.2007 13:56
Просто: "Пази, Боже, сляпо да прогледне!"
Не съм сигурен, че и 10% от фирмите имат разписана и обоснована стратегия за развитие в средносрочен план. Мнозинството от нашите "бизнесмени" нямат елементарни теоретични познания и залагат предимно на метода "проба - грешка" и нюх. Именно това, че мнозинството са такива, е предпоставка да се създаде бизнессреда, в която те да са на повърхността и без да си дават зор.
Това в определена степен ме радва, защото за професионалистите е много лесно да движат напред в нашите условия. Тъжното е, че подобни практики са като един водолазен оловен пояс за цялата ни икономика. Тя става слабо конкурентна в европейски мащаб. да не говорим, че и мнозинството чужди инвеститори идват тук заради неща като "евтина и същевременно квалифицирана работна сила", "либералният режим за някои неособено екологични производства" и пр.
Трябва промяна на манталитета и едва тогава можем да очакваме стабилен и здравословен растеж.
Надявам се, че чрез европейските субсидии и спецификата при тяхното отпускане, това ще се промени и бизнессредата ще стане здрава и предвидима. Обаче трябва много строг контрол. Последното силно ме съмнява да се случи реално.
26.04.2007 10:33
"Рибата мирише от главата!" Това е и вярно.
В Русия става непрекъсната обмяна на опит в интернет на предпринимачи, това е съвсем безплатно и доброволно, което много бързо вдига нивото им. Така не е наложително всеки да открива Америка и топлата вода, докато проходи. От там знанията и за реинвестицията, която тук само на теория се споменава сухо. Друго е да сподели някой, който е реинвестирал и успял. Безплатно, неангажиращо с лични сметки и интереси, чисто по-човешки. Тук има ли го, човешкото?
05.05.2007 16:25
За заключение мога само да кажа, че българия ще продължава да се развива икономически, но са необходими млади, кадърни, оптимистично настроени и инициативни млади хора, с отговарящо на пазарните условия образование, добро възпитание и култура.
14.05.2007 17:19
Аз се смятам за предприемчив но проблемите ми са продиктувани от липса на оборотен капитал,всяка банка ми определя бизнеса като високо рисков.Е намират се и други начини за финансиране.Според мен трябва да има нещо като организация на предприемачите която да защитава членовете си пред финансови и държавни институции.Може и да има такава но явно аз незнам за нея???
Дано има и печеливши.
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog