Правителството взе решение да се извършат ревизии в търговските дружества, собственост на държавата. На пръв поглед правилно и навременно решение, провокирано от разкритията в “Топлофикация” – София. Още повече, че много от тези държавни дружества изобщо не подлежат на приватизация, защото са вписани в специален списък, приет със закон от Народното събрание. Следователно ще си останат държавни, докато някое друго правителство, в някое друго Народно събрание, не се захване да погледне внимателно логиката на този списък и да се усети защо в него са подредени тъкмо всичките монополни структури. Структури, за които трябваше отдавна да има не само стратегии, но и реални действия по демонополизация, създаване на конкурентна среда, приватизация ... Кой знае защо, обаче, този процес е блокиран вече пет години и единственото, с което тези държавни дружества привличат вниманието на съответния ресорен министър и съответната управляваща партия, е как да назначат свои хора в ръководните им органи и как да им “помогнат” да си избират “правилни” доставчици, подизпълнители, концесионери, съдружници, консултанти и други пиявици, които да изсмукват безнаказано държавната собственост. Само за сведение на читателите ще изброя тук по-важните дружества от забранителния за приватизация списък : 29 ВиК дружества в цялата страна, БДЖ, “Булгаргаз”, НЕК, “Български пощи”, 6 свободни безмитни зони, Пловдивският панаир, Националната спортна база, “Информационно обслужване”, всички летища и пристанища, АЕЦ “Козлодуй”, военните заводи на “Терем”. Нека да се замислим, например, защо пощите трябва да са забранени за приватизация, а БТК – не. Защо автобусните и самолетните превози са частни, а железопътните – държавни? Как Пловдивският панаир се развива по-добре точно под мъдрото ръководство на съпруга на една зам.министърка? Дали самолетите и танковете на НАТО ще ги пращат на ремонт с предимство в заводите на “Терем”, ако са държавна собственост? Как всичките частни футболни клубове (собствениците им са все известни и богати “бизнесмени”) се разполагат върху държавната спортна база? Защо строителството на новата сграда и писта на държавното софийско летище се мотае вече близо десет години? А цената на водата по-поносима ли е за добричлии, като знаят, че ВиК-то им е държавно? Изсмуканите от пръстите на политици и чиновници аргументи за запазване на държавния монопол и дори за изрична забрана за приватизация на подобни дружества са рожба на една порочна философия – левичарското разбиране, че държавата е някакво гениално същество, което може да реши проблемите на всеки отделен човек, като се грижи за удовлетворяването на ежедневните му нужди (от осветлението и отоплението до клозетната чиния). Знаем резултата от практическото приложение на тази философия – хроничният дефицит на всичко при развития социализъм. Слава богу, в края на деведесетте години държавата беше разтоварена от две трети от монополната си собственост. Това даде тласък на частната инициатива, на растежа и на европейското ни бъдеще. Днес управляващите отчаяно са се вкопчили в останалата държавна собственост в търговските дружества. За една година управление правителството на Сергей Станишев не може да отчете нито една значима приватизационна сделка, нито едно преструктуриране и ликвидиране на някой държавен монопол. В замяна на това, докато си пийвали по чашка “Евксиняк” от държавната изба, около държавната софра, в държавната резиденция, за здравето и за сметка на българския народ, те взели решение да направят ревизии на държавните дружества. Знаем какво ще открият ревизиите. Каквото откриха в “Топлофикация” – София. Ще има няколко шумни скандала, ще уволнят и дори дадат на прокурор няколко директора, бъркали по-глупашки и по-нахално в държавната каца. А тези, които са внимавали да си опаковат кражбите и далаверите добре в рамките на закона, ще бъдат похвалени и повишени. Дори и тези, които са управлявали абсолютно некадърно и акълът не им е стигал нито да стопанисват добре предприятието, нито да крадат, и те ще бъдат похвалени. Ревизиите всъщност ще покажат кой може да крие далаверите си и кой – не. Но това няма да промени задължителното систематично източване на държавните предприятия. Няма да има случай цената на тока, парното, пощенските услуги, билетите за влака или летищните такси да поевтинеят. Защото държавата не може да управлява ефективно търговски дружества. Защото зад името “държава” се крият политици, които искат да изкривяват пазарните отношения, за да гласуват за тях избирателите. Защото зад името “държава” се крият чиновници, които предпочитат да пазят мястото, заплатата си и дребните привилегии, вместо да поемат търговски рискове, които да носят печалба на дружеството. Сергей Станишев ще бъде много по-полезен на България, ако намери смелост да приватизира АЕЦ “Козлодуй”, отколкото ако залови няколко крадливи директори.

Няма случай, в който чиновниците да са изправили предприятия на крака, а има хиляди случаи, в които са ги довели до фалит /и до държавна субсидия от нашия джоб/. Държавата трябва да приватизира предприятията като ги остави да се развиват от частните собственици.
С получените приходи може да си изплати държавния дълг и така до увеличи кредитния рейтинг на страната, както и да намали разходите за лихви на държавния бюджет /което ще позволи да се намалят данъците/. Няма да има и нужда от субсидии - още средства за намаление на данъците.