Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2008 09:30 - Икономика за душата - 8ми брой - вестник ТРУД - 1.10.08
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 7162 Коментари: 8 Гласове:
0



Добър износ = високи заплати

Александър Божков

 image

 Какво е това „дефицит по текущата сметка”? Защо българският дефицит по текущата сметка е голям и защо това е опасно? Твърде малко хора извън експертната общност могат да отговорят на тези въпроси. Същевременно всеки български гражданин пита защо доходите ни са най-ниските в Европа, защо цените на основните стоки растат, защо внасяме домати от Македония и дини от Гърция, защо не успяваме да изнасяме традиционни български стоки, трябва ли да внасяме газ, за да изнасяме ток и други такива естествени въпроси.

Повечето от отговорите на тези въпроси са скрити в анализа на дефицита по текущата сметка, всъщност в основната част от този дефицит – разликата между вноса и износа на България. Ако можем да си отговорим на въпроса защо внасяме много, а изнасяме малко, и, освен това, какво точно внасяме и какво успяваме да изнесем, до голяма степен ще можем да си обясним защо сме най-бедни в Европа и защо дините са от Гърция. Когато знаем отговора на въпроса „Защо?”, ще сме направили голямата стъпка към отговора на въпроса „Как?”.

Как да станем по-богати?

Вижте първата таблица. Тя илюстрира един очевиден, но твърде важен факт. Българската икономика е отворена. Тя не може да съществува затворена в себе си, защото изнасяме две трети от брутния си продукт. Същевременно, обаче, за да произведем този продукт, трябва да внесем четири пети от стойността му от някъде другаде. Таблицата показва съвсем ясно и тенденцията, а тя е че всяка година се увеличава и вносът, и износът, т.е. икономиката ни е обречена да става все по-отворена.

Таблица 1. Отвореност на икономиката

 

 

Износ (стоки и услуги) / БВП, %

Внос (стоки и услуги) / БВП, %

2006

64.0

83.0

2005

60.2

76.4

2004

57.0

68.5

2003

53.3

64.1

2002

51.5

59.9

2001

55.6

63.2

Източник: БНБ; www.stat.bg

 

Ако погледнете по-внимателно Таблица 1, ще видите още нещо. Вносът расте по-бързо от износа. Особено напоследък. През последната година, за която има окончателни статистически данни (2006), сме изнесли стоки за малко над 12 милиарда евро, а сме внесли други стоки за близо 18,5 милиарда евро.

Тук веднага се намесват едни специалисти, които ни обясняват, че всичко това е нормално, защото за да изнасяме повече, трябва първо да внесем модерни машини и технологии и затова вносът бил много по-голям от износа, защото тези машини и технологии били скъпи, ама скоро нещата щели да се балансират. Да видим дали е така! Ето ви една разбивка на вноса и износа за 2006 година. Няма да ви натоварвам с данните за предишните години, гарантирам ви, че са подобни.

Таблица 2. Стоков износ, внос, търговски баланс, 2006 година

 

 

Износ (FOB), тц, млн. евро

Внос (CIF), тц, млн. евро

Търговски баланс (CIF/ FOB), млн. евро

Потребителски стоки

2948.0

2736.6

211.4

Суровини и материали

5465.7

6748.8

-1283.1

Инвестиционни стоки

1738.8

4845.4

-3106.6

Енергийни ресурси

1859.3

4041.3

-2182.0

Източник: БНБ и ЦИР

 

Нека сега да преодолеем отвращението си от разглеждането на таблици с числа и да се опитаме да осмислим тази твърде показателна таблица. Всъщност се оказва, че най-много внасяме суровини и материали. Второто, което виждаме с просто око е, че енергийните ресурси, главно от Русия, са почти толкова, колкото внесените инвестиционни стоки. Тук, обаче, истинската картинка за това какво представлява българската икономика, е скрита във втория ред на таблицата. Вижте първата колонка. България, страната, която, както всички знаем, не е особено богата на някакви природни ресурси, формира половината от експорта си от изнесени нанякъде суровини и материали. Още една шеста от износа ни са енергийни ресурси, които очевидно не са някакви родни, а леко преработени вносни такива.

Какво изнасяме ние?

Докарваме руда, въглища и природен газ откъм североизточното направление, вкарваме ги в едно Кремиковци например, а от него изкарваме най-обикновена ламарина, най-елементарно арматурно желязо и малко тръби, които изнасяме в западно направление като суровини и материали. Там, в западните страни, от тази ламарина правят скъпи автомобили, прецизни машини, модерни локомотиви и вагони и всякакви други инвестиционни и потребителски стоки с висока добавена стойност, което докарва на работещите там високи доходи.

Или пък внасяме природен газ, въглища и ядрено гориво, пак откъм североизточното направление, правим ги на ток и бензин и половината от този ток и бензин изнасяме към съседите си. Съседите ни ползуват този ток и бензин да задвижват машини, които произвеждат автомобили, кораби, компютри, модни дрехи, скъпи деликатесни храни и всякакви други инвестиционни и потребителски стоки с висока добавена стойност, което докарва на работещите там високи доходи.

Както всички сте чували, уважами читатели, макар да не ви е било съвсем ясно за какво става дума, дефицитът на България по текущата сметка се увеличава застрашително със всяка следваща година, дори със всяко следващо тримесечие. Това означава, че описаната току-що ненормална картинка с българския внос и износ не се подобрява, а напротив, влошава се с ускорени темпове. Изнасяме все повече суровини, материали и енергоносители, и този износ не ни прави по-богати. Разбива се и митът, че положението е временно и че като внасяме инвестиционни стоки, ще изнасяме повече, защото, (Внимавайте тук!) вносът на инвестиционни стоки спрямо 2001 година е нараснал 2.3 пъти, но същевременно вносът на потребителски стоки е нараснал 2.5 пъти, а износът на произведени у нас потребителски стоки – само 1.5 пъти.

Очевидно има системен проблем. При това, уважаеми читателю, проблемът не е с икономиката, която, както ни се повтаря всекидневно, расте непрекъснато, напоследък с рекордните 7.1 на сто.

Проблемът е с доходите на хората,

които работят в тази растяща икономика. Работодателите просто няма как да увеличат драстично доходите на работниците си, защото основната част от тази бързорастяща българска икономика не носи достатъчно добавена стойност, достатъчно печалба, достатъчно пари за високи заплати.

За да има сериозен и устойчив растеж на доходите, е необходима дълбока структурна промяна в икономиката ни. Тя минава преди всичко през дълбока структурна промяня на износа ни. Както видяхме още в началото на тази статия, българската икономика е отворена, две трети от брутния ни продукт излиза от страната като експорт. С оставащата една трета не можем да си вдигаме заплатите, защото така като кучето ще си гоним опашката. Ще произвеждаме по-скъпи стоки за вътрешния пазар, ще получаваме по-високи заплати и с тези по-високи заплати ще си купуваме пак толкова от поскъпналите родни стоки.

Трябва не само да изнасяме повече, а да изнасяме по-скъпи неща, неща с повече добавена стойност. От ламарината на Кремиковци да правим автомобилни компоненти или дори цели автомобили, с тока от Козлодуй и Марица Изток да захранваме предприятия за луксозни и висококачествени конкурентноспособни стоки. Вносът ни да бъде доминиран от супермодерни машини и технологии, бюджетът на държавата да бъде насочван към качествено образование и квалификация на здрави и спокойни граждани, а мафията и сивата икономика да останат в историята.

С други думи, политиката на държавата трябва да се насочи към създаване на такава среда за бизнеса и гражданите, която да стимулира производството и износа на конкурентноспособни стоки и услуги. Такава среда включва:

·                Стимулиране на производителите;

·                Изграждане на информационна и комуникационна система, подкрепяща износителите;

·                Стимулиране на местните и чуждестранните инвеститори;

·                Насърчаване на инвестициите в нови технологии в експортните производства;

·                Насърчаване на производството на висококачествени продукти с висока цена на експортните пазари;

·                Изграждане на транпортна и пътна инфраструктура;

·                Модернизация на образователната система;

·                Гарантиране сигурността на фирмите и гражданите;

·                Осигуряване на върховенството на закона с бързо и справедливо решаване на търговските спорове.

 

Голям и труден ли ви се струва списъкът? Само на пръв поглед е така. България доказа, че има сили за много повече и по-фундаментални промени в битието си. Спомнете си тридесетте преговорни глави за влизането в Европейския съюз. А преди това спомняте ли си как се измъкнахме от хиперинфлацията и Виденовата катастрофа само за три години с изпълнението на една матрица, в която бяха записани конкретни действия и нови политики.

Сега разликата е само, че трябва сами да си измислим матрицата. Все онази старата приказка за счупената кола и братята, които викали неволята.

 

 

 

 

 



Тагове:   вестник,   труд,   брой,


Гласувай:
0
0



1. plamender - Съдебна система, образование и инфраструктура
02.10.2008 10:11
Това са трите приоритета, в които правителството трябва да се концентрира. Останалото, което авторът посочва в статията, пазарът сам ще го направи. Точно затова, част от излишъка трябва да се инвестира в горепосочените направления. Но да се инвестира ефективно, на пазарна основа, а не да се раздава на обръчи от фирми. За съжаление последното е невъзможно. Сегашните политици могат само да преразпределят, но не и да създават стойност. Вълкът кожата си мени, но нрава не. Трябват нови лидери! Но има надежда, новите лидери се раждат в тежки времена.
цитирай
2. kostadin - Деденце ,заглавието е вярно.
02.10.2008 22:18
Добрият износ нахорае направен но добрите заплати са само валидни при сравняване с българските.
Нали държавата е лош стопанин .Защо СЬЩ харчат 700 мил долара за лошите капиталисти?
Хо хо смешно!
цитирай
3. kostadin - Трябват, ама първо трябва да се р...
02.10.2008 22:24
Трябват ,ама първо трябва да се родят ,после да се отгледат ...все инвестиции правени от родителите...
Накрая не е гот да учиш даже за лекар /най- богатите хора в цивилизованото общество/ защото заплатата ти до пенсия не покрива разноските по обучението.Ами сига?!
цитирай
4. plamender - Междудругото,
02.10.2008 22:43
констатациите на Industry Watch са противоположни!http://pazari.dnevnik.bg/show/558624/
цитирай
5. aristotel - От неексперт
03.10.2008 17:54
От поднесения експертен анализ и на неекспертите става ясно, че липсва политическа воля за създаване на тази благоприятна среда за бизнеса и гражданите.Трябва действия а не само приказки за намерения.
цитирай
6. анонимен - Действията се отлагат за неопре...
04.10.2008 20:00
Действията се отлагат за неопределеното бъдеще.Всеки се спасява сам -държавата е лош стопанин и не може да опази гражданите си
Костадин
цитирай
7. анонимен - Държавата - това сме ние
05.10.2008 18:12
Проблемът е и в това, че ние възприемаме държавата като външно тяло, върху което не трябва да влияяем, а което можем главно да критикуваме. Държавата да направи това, правителството трябва... синдикатите да... БНБ еди какво си... Ами като не сме съгласни с начина, по който те се справят, тогава сигурно има форми на граждански действия. Само с думи и анализи няма да стане...
цитирай
8. анонимен - Държавата е една фикция мили мойПо ...
05.10.2008 21:22
Държавата е една фикция мили мойПо тарикатите се наместват на платени места ,като за техните заплати работят другите.
Наше е само тялото ни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2491218
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832