Ако не се случи нещо невероятно лошо и непредвидено, само след четири седмици България ще бъде пълноправен член на Европейския съюз. Това е огромен повод за радост, защото ще станем член на едно проспериращо семейство.
Кой знае защо, обаче, повечето хора у нас си представят нашата роля в Съюза като ролята на новородено бебе, за което там ще се грижат, ще го хранят с европейски фондове, ще го пуснат да ходи свободно навсякъде едва когато се научи да не пипа и да не чупи всичко, ще го надзирават постоянно и ще минава на пълен профилактичен преглед на всеки шест месеца и прочие подобни взаимоотношения, които макар и леко обидни, изглеждат разбираеми на редовия български гражданин и той ги възприема спокойно.
Никой от нашите толкова влезли навътре в европейските теми политици, обаче, не си прави труда да обясни на новия български европеец, че в това семейство има и други задължения, освен да си плащаме годишната вноска. Че в това семейство всички са до голяма степен равноправни и равноотговорни при взимането на решения, както за тривиалното ежедневие на Съюза, така и от ключово значение за неговото настояще и бъдеще. И няма никакво значение дали си стар или нов член, дали си малък или голям по население и брутен вътрешен продукт член – трябва да си кажеш мнението, да го отстояваш, да гласуваш и така да участваш заедно с другите във формирането на бъдещето на всички ни в Европа.
При това не се очаква ние бавно и внимателно да навлизаме в проблемите и да си изграждаме становище. Още в първите дни на 2007 година нашият министър-председател, вече като равноправен член на Европейския съвет, ще трябва да участва и гласува в заседанието на Съвета при смяната на председателството. Нашите министри ще участват в редовните заседания на техните нива и също ще гласуват равноправно. При заседание на Съвета на Европейския съюз (не го бъркайте с Европейския съвет и още по-малко със Съвета на Европа) България ще участва във взимането на решенията с 10 гласа от общите 345, а за някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика, ще имаме право на вето.
Нека погледнем разпределението на гласовете в Съвета на Европейския съюз: Германия, Франция, Италия, Великобритания -29; Испания, Полша -27; Румъния – 14; Нидерландия – 13; Белгия, Чехия, Гърция, Унгария, Португалия – 12; Австрия, България, Швеция -10; Дания, Ирландия, Литва, Словакия, Финландия – 7;Кипър, Естония, Латвия, Люксембург, Словения – 4; Малта – 3; ОБЩО – 345.
Като гледам тези числа, веднага се сещам за първия въпрос, на който не сме чули дори да се задава в политическите дебати у нас:
Кои са нашите стратегически партньори в Европейския съюз?
С кого ще гласуваме заедно? С кого ще провеждаме сходна политика? Известно е, че по стратегическите въпроси в Европа има няколко различни виждания. Ние за коя позиция ще си дадем десетте гласа при заседание на Съвета на Европейския съюз? Каква позиция ще защитава министър-председателят ни на заседанията на Европейския съвет? Какви позиции ще имат българските евродепутати в рамките на различните фракции, към които ще принадлежат в Парламента?
За да изразяват становището на България, нашите висши представители на законодателната и изпълнителната власт трябва да знаят какво е становището на България. Как ще защитават българските интереси в органите на Европейския съюз, ако не е ясно какви са тези български интереси?
За да не звучат голословно и риторично моите въпроси и съмнения, ще ви дам няколко актуални примера за такива теми, които са от изключителна важност за страната и народа ни, но не сме чули да са били дебатирани, камо ли пък да има българска позиция по тях.
Искаме ли Турция да стане член на Европейския съюз?
Въпреки че формално преговорите с Турция започнаха, много страни от Съюза са скептични за успешния им финал, а покрай спора за Северен Кипър някои използуваха случая да поискат незабавното им прекратяване. Ние май никога не сме дебатирали в обществото, в медиите, в Народното събрание кое е по-добро за България, Турция да членува в Съюза, или да не членува. Та ние ще бъдем най-пряко засегнатата страна и при двата варианта! Какво ще каже Станишев, като му дойде реда да се изказва на заседанието на Съвета по този въпрос?
Какво е становището ни по проекта за Договор за стратегическо партньорство между Европейския съюз и Русия?
Полша току що наложи вето върху преговорите по този договор. Обосноваха се, защитиха си интереса, чакат изгодни за тях компенсации, за да отеглят ветото си. А ние подписваме договор за строителството на АЕЦ “Белене” и преговаряме самосиндикално с “Газпром” за природния газ един месец преди членството. При дебатите по договора на Европа с Русия ние вероятно ще си мълчим гузно.
Ще подкрепим ли независимостта на Косово?
България, Румъния и Унгария са страните-членки, които имат граница със Сърбия. Сърбия не иска Косово да се отделя. Ние каква позиция имаме? Слушах изказване на Ивайло Калфин по въпроса. То беше максимално обтекаемо и заявяваше желание да се запазят интересите на всички страни в спора. Само че няма как. Ще трябва да кажем точно за какво сме и да си носим последствията за това.
Какви промени искаме в сегашната обща земеделска политика на Европейския съюз?
В Европа текат бурни спорове по новата земеделска политика. Старата очевидно ще бъде променена. Това обаче означава, че правилата на играта и най-вече субсидиите за всички български земеделски стопани много скоро след приемането ни в Съюза ще станат или по-привлекателни или по-непривлекателни. Не си спомням българското правителство или българският парламент да са приемали решение за това какви позиции да защитават министър-председателят ни и министърът на земеделието при дебатите по новата земеделска политика.
Как си представяме общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз?
Още една тема, по която дебатът отдавна е излязъл от теоретичната фаза. Само преди няколко дни на срещата на НАТО в Рига Европа пак не беше единна по въпросите за Афганистан и Ирак. Натискът за постигане на единна политика от някои страни членки е огромен. От друга страна САЩ се чувстват много по силни в Алианса, докато Европа е разединена. На нас кое положение ни е по-изгодно?
И на финала оставям най-важния въпрос, този, който събира в себе си всички останали и който е най-вяло и незаинтересовано обсъждан досега у нас:
Какви слабости намираме в проекта за конституция на Европейския съюз? Какви предложения имаме за корекции или нови текстове?
За няколко относително дребни промени в Българската конституция (дребни, защото не изискват свикване на Велико народно събрание) споровете у нас са и шумни, и наистина задълбочени. Водят се преговори, правят се компромиси, търси се конституционно мнозинство за всяка думичка. А за конституцията, която ще предопредели цялото бъдеще на страната ни, която трябва да реши доколко Европа ще става една държава или не, доколко ще имаме суверенитет или не, доколко ще можем да отстояваме интереса си като малка страна във всичките структури на Съюза, по този въпрос не само че няма дебат, няма и базов интерес. Все ми се иска някой да направи проверка в Народното събрание, сред членовете на Министерския съвет и сред ръководните органи на основните ни политически партии, за това колко от всички тези ключови български политици са чели проекта за новата европейска конституция и имат ли мнение по него.
Май е по-добре да не питаме! Само ще си развалим празника на 1 януари!
Като демократ по убеждение не понасям всеки тип 1.песимизъм по отношение на ЕС, ако че Първанката ни "закара" там.
По въпросите...
Ясно е, че нашите стратегически партньори са страните от Източна и Централна Европа. Включително Германия.
2. Турция никога не бива да става член на ЕС. При никакви обстоятелства. Една огромна икономика като тяхната много бързо ще ни "види сметката". Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Гърците не са прости хора, те затова не щат фесовете в ЕС.
3. Много ясно, че трябва да извлечем максимума от възможно посредничество между ЕС и РФ.
4. Ние подкрепихме войната срещу Сърбия. Последователна политика би било да подкрепим косоварите.
Логичката диктува да подкрепяме славяните срещу резеняците, още повече, че като член на ЕС и НАТО можем да си го позволим.
5. Против субсидиите и против квотите. Сега това е най - изгодното за нас.
6. на нас ни е по - изгодно да сме европейци, отколкото хамериканци.
7. Глупави риторични въпроси, на които не си струва да се отговаря.
Не подхожда на демократите да имат каквито и да било съмнения относно ЕС. Какво остава пък да насаждат песимизъм.
За това ти предлагам, като човек, който познава процеса на присъединяване и сега следи всички важни въпроси, свързани с ЕС да продължиш да пишеш по конкретни въпроси: за поетите от България ангажименти; за общите европейски принципи, колкото и простички да изглеждат, а всички те са наситени с много дълбоко съдържание; за правилата в различните институции; за степента на ограничение на националния суверенитет; за недоизпълнените ангажименти от България; за ролята на нашите представители в различните институции и т.н.
Явно това не представлява интерес за българските медии. А и за много от българските граждани, за жалост. Както не представлява интерес създаването на второ ниво на самоуправление.
Явно трябва да се обяснява дълго и търпеливо, преди да се е развихрил евроскептицизма.
Нека наистина поне на 1 януари бъдем оптимисти :)
Поне малко :) Ей така - за удоволствието :)
от Вас вас въпроси са изключително актуални. Жал-
ко е,че липсват в прословутата рубрика ,,100 въпроса
за ЕС''! Разбираемо е избягването на отгворите: пос-
ледните ще утвърдят нелицеприятната политическа
идентичност на управляващите.
04.12.2006 18:07
05.12.2006 11:08
И после...що образованието ни е зле. Ми..щот така им е изгодно. Просто народ по-трудно задава въпроси.
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog