"Дневник", 8.10.07
Всичките кандидати за кмет на столицата са длъжни да ни разкажат какво възнамеряват да предприемат през следващите четири години, ако ги изберем. Това е съвсем естествено. Всякакви по-дългосрочни идеи и фундаментални планове за развитието на града са напълно извън мандата им. Освен това са до голяма степен извън институционалните им възможности.
Затова използувам случая, докато всички обещават какво конкретно ще правят от 29 октомври (респективно от 5 ноември) 2007 до октомври 2011, да предложа на вниманието на уважаемите читатели една тема, за която би трябвало да впрегнат умовете си и правителството, и парламентът, и столичните общинари, но най-вече гражданите на София.
Правя тук и специалната уговорка, че столицата има утвърден план за развитие, гласуван от Народното събрание. За съжаление, този план следва идеята за естественото и неконтролируемо разрастване на София и само се опитва да предугади как да поподреди този на пръв поглед необратим процес. Затова моята тема е:
Колко голяма да е София?
Днес в идеалния център на столичния град се намират: Народното събрание, Президентството, Министерският съвет, всички министерства и агенции, Софийският университет, Художествената академия, НАТФИЗ, Музикалната академия, Медицинската академия, Университетът по строителство и архитектура, Съдебната палата, Софийският районен съд, Българската народна банка, централните офиси на всички големи търговски банки, два мола и един ЦУМ, НДК, централите на БТК, „Булгартабак”, БДЖ, НЕК, няколко големи болници с национално значение, централите на синдикалните и работодателските организации, Националната телевизия, Националното радио, повечето големи частни медии, Националният стадион „Васил Левски”... Всеки може да допълни този списък с още сгради и институции, които привличат ежедневно стотици хиляди хора да се натикват в този идеален център.
Извън идеалния център, но все пак в рамките на сегашния град, са Техническият университет, Университетът за национално и световно стопанство, Химическият университет, Лесотехническият университет, Нов български университет и още поне десет други висши учебни заведения, централите на мобилните оператори, бизнес центрове, големи промишлени предприятия. И пак списъкът може да бъде продължаван от читателите до безкрайност.
Съвсем съзнателно наблягам в моите списъци на университетите. Защото те приемат всяка година десетки хиляди студенти, повечето от които пристигат от други населени места, прекарват няколко години в София и после не искат да я напускат.
Съвсем съзнателно наблягам в моите списъци на държавните учреждения, които имат странното свойство да се размножават и да поемат в сградите си все повече служители, много от които пристигат в София от провинцията, което си е естествена стъпка в кариерата им.
Съвсем съзнателно наблягам в моите списъци на банките, фирмите и промишлените предприятия, които непрекъснато ще продължават да назначават нови служители, колкото повече процъфтява бизнесът им и страната като цяло в условията на пазарната икономика.
А защо всичко това трябва да се случва непременно в София, и, ако може, в идеалния и център? Нали точно за това съществуват държавниците, за да виждат развитието на държавата и на нейната столица далеч напред и да въздействат на това развитие в интерес на хората, които ги избират.
Да се направим, уважаеми читатели, за малко на държавници и да се опитаме да помислим за София отвъдмандатно.
1. Централните държавни учреждения – Революционният вариант е да направим нова малка китна столица някъде около Павликени или Нова Загора и да преместим държавните институции там. Прекалено е скъпо и доста нереалистично за малка страна като нашата. Но, ако София остава столица, нека да прескочим отвъд идеята на арх. Петър Диков да мести министерствата на Четвърти километър (което е остроумно в двусмислицата си, но нищо не решава) и да потърсим един съвсем нов, модерен административен център на държавата някъде отвъд северната дъга на околовръстното шосе, там където днес все още има само ниви и където има място и време да се развие съвременна комуникационна инфраструктура, да се преместят всички централни ведомства, за да се освободи старият център от непосилното бреме на тяхното присъствие.
2. Университетите – Както сме чували и виждали, навсякъде по света най-големите и престижни университети са разположени в относителна близост до големите градове, но в сателитни университетски градчета, което дава възможност на материалната база на учебните заведения да се развива нашироко и мащабно, а същевременно създава поминък на голям брой хора от околността, развива пътна и комуникационна инфраструктура, облагородява изостанали райони. Такова едно изнасяне на големите университети от центъра на българската столица очевидно ще отнеме десетилетия, ще изисква цялостна визия и дългосрочна държавна политика, но все някога трябва да започне поне да се разсъждава по този въпрос и да се търси консенсус за първите стъпки.
3. Индустриалните предприятия – Течащият дебат около бъдещето на „Кремиковци” е отличен повод да се очертае политика за целенасочена и относително бърза деиндустриализация не само на София, но и на цялото Софийско поле. Ако искаме страната ни да не опустява, ако държим да дишаме чист въздух, трябва държавата да стимулира активно преместването на старите и изграждането на новите промишлени мощности по-далеч от градските жилищни зони, в специализирани индустриални паркове, разположени адекватно по територията на България.
4. Централите на големите банки и фирми – Те май няма да имат нужда от много държавна помощ, нито от каквато и да било принуда, ако другите неща тръгнат в правилна посока. Сами ще избягат от задръстения център на София и ще потърсят мястото си близо до клиентите.
Да спрем дотук засега и да си представим София без гореизброените четири групи дразнители. В центъра ще има място за пешеходни зони, зелени площи, спортни съоръжения, театри, заведения, чистота и спокойствие. Постепенно ще спре бясното застрояване на жилищните райони, защото няма да има за какво да се тъпчат нови хора в града. Градският транспорт ще може да се организира по нов начин сред оредялото движение и така променен сам ще предизвиква по-малък поток от автомобили по централните улици. Ще има място за паркиране. Ще можем да ходим по тротоарите и да дишаме.
Припомням ви, ако сте се увлекли и вие, че това не е предизборна тема. Това е само един призив, един апел най-после някой в нашата държава да започне да мисли дългосрочно и стратегически.
Примерно колко голяма да е София.
07.10.2007 10:15
Като тенденция, това което се случва със София, се забелязва в много от страните от ЕС. За съжаление никой тук не го забеляза и не го предвиди. И сега София е неподготвена. Не само няма съвременна инфраструктура, но няма и идеи за това. Да е чул някой за проект за пътен възел, който да облекчи поне едно кръстовище? Няма. Според софиянци това ще отнеме от зеленината на София и ще я загрози. И постепенно възможностите да се реализират такива пътни възли (детелини) на основните кръстовища намаляват, вследствие на ускореното застрояване.
Не се предприема и разширяването на булеварди, при които има такава даденост. Пак заради зеленината. Която в повечето случаи използват по предназначение само кучетата.
Когато подхвърлях идеята София да се определи в някакви граници, далеч по-малки от сегашната Голяма София, за да стане управляем град, всички ме гледаха враждебно.
Когато стане въпрос, че трябва един път завинаги да се реши дали центърът на София да е само административен, живеещите все още там скачат като ужилени: "Как, ние тук сме родени".
Когато преди 4-5 години стана дума да се направят подземни паркинги под дворовете на няколко училища, софиянци се възпротивиха. Въобще, всеки опит за някакво разумно съвременно решение, не се подкрепя от гражданите.
Какво остава тогава?
Да се направи стратегически план на София (а не градоустройствен) в няколко варианта, да се направи едно сериозно обсъждане и получилия одобрение вариант се подложи на референдум. Ако бъде приет, тогава да се върви към следващия етап.
Все пак, всичко е в ръцете на софиянци. Нека да се замислят кой от кандидатите за кмет има широк кръгозор и визия за модерна София.
Но основния начин да се разтовари трафика, е да се строят подземни паркинги, да се ускори строежа на метрото, и след като се осигури добър градски транспорт, да се въведат едни добри такси за влизане с кола в центъра. Така хем ще има приходи за общината, хем ще олекне трафика.
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog