16 март 2009

След подписването на споразумението между Мартин Димитров и Иван Костов, а още повече след срещата в Каденабия, изстрадалият български десен избирател е малко повече оптимист и започва да проявява по-фокусиран интерес към летните избори.

Изстрадалият десен избирател отдавна вече не е демократът/антикомунист/наивник от 90те години, нито пък, след четиригодишното управление на тройната коалиция, определя личните си политически пристрастия по оста „Обичам/не обичам Иван Костов!” . Десният избирател от 2009 година е петимен да види дясна, нормална, човешка, почтена алтернатива на това, което представлява днес управлението на държавата, в която той упорства да продължава да живее.

За да отиде до урните през 2009 година и да даде гласа си и доверието си на събралите се отново сини политици, този избирател има нужда да получи недвусмислен и адекватен отговор преди всичко на въпроса:

Защо се събират СДС и ДСБ?

Подписаното споразумение, така както стана известно в края на миналата седмица, може да поведе размишленията на избирателя в посока, която не е особено оптимистична. Фиксирането на съотношения в бъдещите депутатски листи, гарантирането на избираеми места на квотен принцип за някакви деятели на двете партии, чиито имена или не знаем, или, ако знаем, не ги харесваме особено много заради минали случки или днешно неодобрение, всичко това дава достатъчно храна на противници и недоброжелатели да подкопаят основите на крехкото сдобряване чрез интриги и компромати.

От друга страна, годината е 2009, а не 1990, следователно е нормално политическите споразумения между партньорите да бъдат ясни и подробни, технически и процедурно добре разписани. Това може да се приеме просто като белег на израстването и цивилизоването на политическите отношения в десницата, но само ако бързо се направи следващата крачка, която да даде обяснение за събирането на СДС и ДСБ, различно от първосигналната трактовка за сделка и брак по сметка.

В много кратки срокове новото дясно обединение трябва да покаже на потенциалните си избиратели, че събирането на двете партии е всъщност

завръщане в общата къща,

в общия дом, където ще се съберат едни доскоро разделени хора, за да работят заедно, да формират общи политически и управленски послания, да изработят общата алтернатива на сегашната провалена политика на управлението на България.

Преди 12 години, когато ОДС трябваше да изрине Авгиевите обори, които правителствата на Беров и особено на Виденов, оставиха след себе си, огромното мнозинство от избиратели дадоха доверието си на тогавашната коалиция между СДС и Народен съюз съвсем бланкетно и безалтернативно, защото на политическия терен тогава нямаше друг сериозен кандидат за властта. Това беше изключително удобна ситуация за нас, тогавашните новоизбрани министри и депутати. Не бяхме истински готови за управлението, не познавахме отвътре дълбочината на катастрофата, не бяхме си дори поставили конкретни репери и цели, които да преследваме веднага, щом получим в ръцете си лостовете на властта. Напипвахме ги постепенно, разписвахме програмата си и намирахме верните решения на ход, по време на почти целия мандат.

Днес обединението между СДС и ДСБ няма да получи такъв удобен времеви буфер. Не само защото един друг голям играч – ГЕРБ – присъства на политическата сцена със всичките си апетити да управлява, но най-вече за това, че от подписалите споразумението Мартин Димитров и Иван Костов избирателите очакват да са достатъчно подготвени, за да представят в най-кратки срокове

адекватна, радикална и подробно аргументирана управленска програма

за промяна на  статуквото в България, при това програма „оборудвана” с конкретните лица и екипи, които да имат интелигентност, компетентност и, най-вече, политическа воля да я изпълняват.

Иницирането от страна на десницата на широк публичен дебат за бъдещото управление на България, в който дебат убедително да участват политическите и експертните лица, посочени от двете партии, по естествен и логичен път ще „напълни” листите на коалицията преди регистрацията за изборите и ще обезмисли всякакви подозрения за наместването на един или друг политик в тях заради стари заслуги или заради някакви тайни сделки.

Изстрадалият десен избирател и очаква, и заслужава това усилие.

Честно да ти кажа, по-добре СДС и ДСП да са "заедно" и да определят квоти и да си разделят мааалката си баничка, от колкото това да правят ДСП+БСП... тъжно ама факт...

То ДСБ и СДС са принудени да се обединят, че както е тръгнало може поотделно и да не успеят да влязат в парламента. Така, че ако искат изобщо да има баница за разделяне трябва да се обединят. А иначе, че след изборите ще се скарат и ще се разделят това е ясно на всички.

добре е ,че има обединение. Още по-добре ще е ако десният избирател вместо да виси пред телевизора и да гледа чалга и БИГ или ВИП БРАДЪР и да праща SMS-и и да си хаби парите, да помисли малко и да отдели 15 минути и да отиде да гласува

Принудени?! Да, а защото се разделиха на инат трябва да се съберат и няма да е малка баницата, защото негласуващи заааради разделението ще се върнат. Не зааради БСП, ДСБ, а заради хората.

уважаеми г н божков,
нека първо сдс да си смени името с ново`навремето то бе създадено от държавна сигурност`.
и с новото си име и дсб,герб и всичко дясно -да излезе с антикризисна програма да омае людете от 18години до .....
управниците от бсп и доган, казаха точно и ясно -не сте в състояние да дадете по - добра програма....васил златаров бдф

ама защо толкова се оправдават? има ли защо :-) ?

Независимо, че отдавна сме стигнали дъното чрез "управлението" на Триглавия хищник,може да стане още по-зле,когато Четирибуквения хищник вземе властта.Затова съм За Обединението. Защото то ни дава шанс да гласуваме за нещо,на което вярваме. Никой не е идеален,но трябва да е добросъвестен.

"Изстрадалият десен избирател" е добре казано. Лично аз се чувствам точно като такъв. Мисля, че за стабилна България са необходима силна левица и силна дестица плюс 3-4 поддържащи по-малки партии. До колкото ми е известно във всички развити държави е така. А при нас - прослувутия двуполюсен модел беше разбит от Симеон и фъшкиите не станаха по-малко, даже напротив. Докато и ГЕРБ не изчезне от политическата сцена ще сме далеч от максималната си скорост на развитие, която и без друго не е висока

и аз се присъединявам към анонимен 8.
Г-н Божков, откакто не сте в управлението сте ми много по-симпатичен. :))