 |
| 15 април 2008 | БНР, "Преди всички" |
|
Александър Божков, съпредседател на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие
Водещ: Продължаваме темата за актуализирана управленска програма на правителството с Александър Божков от Центъра за икономическо развитие. Добро утро.
Александър Божков: Добро утро.
Водещ: Господин Божков, поканих ви за коментар въпреки или пък заради тезата ви, че такова нещо като актуализирана управленска програма май няма.
Александър Божков: Когато едно правителство е отговорно, то работи с документи. А пък след 10 февруари, когато имаше заседание в Хисаря и когато беше, влезе един първоначален вариант на програмата, който след този първоначален вариант беше качен на сайта на Министерски съвет в графата "Проекти", някъде малко по-късно през времето, оттогава не сме чули, в края на краищата, като са си говорили в Хисаря, какво са приели, какво не са приели. Знаем от журналистите, които бяха там, от пресконференциите, които бяха дадени, че е имало сериозни спорове, големи различия между различни хора в коалицията и са се разбрали да уеднаквят програмата и след това вече да се внесе на заседание на Министерски съвет, да се гласува и след това да се внесе и в Народното събрание. Към момента първо не е ясно в какъв Министерски съвет ще се внася, защото очевидно ще има структурни и персонални промени. И след това да видим тези структурни и персонални промени базират ли се на тази актуализирана програма, или са конюнктурни във връзка с разправиите в коалицията и пак наместването по някакви формули с такива числови единици 5, 8 или някакви други...
Водещ: Да. Малко по-късно, след минутка, ще си поговорим с вас за актуализираната управленска програма и за актуализираното правителство, което виждаме в бъдеще. Обаче, така, чисто аналитично, според вас, кому беше нужно онова усилие преди два месеца и този ход с шумното обявяване, че имаме актуализирана управленска програма?
Александър Божков: То е необходимо. Тук няма никакво съмнение, че към третата година една част от задачите, които си е поставило правителството, са изпълнени, друга част са се оказали неизпълними и сбъркани. Трети, за трети неща се е променила ситуацията, а животът винаги изпреварва очакванията. Така че нормално е във втората половина на мандата да се актуализира програмата на правителството, за да види и да се поставят някакви цели, но ми се струва, че самият документ е грешно съставен, грешно измислен. Аз не говоря за...
Водещ: Къде не издържа този документ?
Александър Божков: Най-вече той не издържа в стратегическата част. Тоест в него не може човек да вече вижда какво министерство какво възнамерява да свърши по този въпрос, по онзи въпрос, но всъщност не се виждат стратегическите задачи, не се виждат идеите, не се вижда визията. Това е тъжното, защото всъщност България, това, от което България има нужда, е не да продължава на парче да оправя един батак на едно място, един проблем на друго място.
Водещ: За да създава друг на друго място.
Александър Божков: Нали, трябва да каже - ето, вече сме в ЕС, свършихме своята историческа мисия. България вече е член на ЕС. Оттук нататък нашият хоризонт е в следващите 10 години България да се развие като еди-каква си държава. Значи дали ще бъдем индустриална държава, дали ще бъдем туристическа държава, дали ще бъдем държава на услугите, дали ще станем държава-обежище на пенсионери от цял свят, които да идва тук да си прекарват времето, дали ще развиваме високи технологии, дали ще развиване селско стопанство. Какво ще става с местното самоуправление, ще има ли децентрализация, допълнителна?! Ще има ли второ ниво на местното самоуправление? Ще има ли промяна в териториалното деление? Тоест трябва да се поставят на дългосрочен...
Водещ: Основните жалони.
Александър Божков: Примерно, една огромна дългосрочна задача, която е според мен крайно наложително вече да започне да се очертава. Това звучи доста така техничарско, но всъщност това е правилното бюджетиране. Не може да се раздават пари на "калпак" на министервата и те да си ги харчат за каквото си искат. Трябва изцяло да се промени системата на бюджетирането. Трябва всяко министерство, както се кандидатства за проекти по европейските програми, така да се кандидатства и за бюджетни пари. Министерството на отбраната си пише проекти и казва - ние тази година възнамеряваме да купим еди-колко си хеликоптера, да обучим еди-колко си войници, да участваме в еди-колко си мисии. Това всичко се остойностява, слага се. Прави се като част от една дългосрочна 4-5 годишна програма, защото не може всяка година да се харчат някакви пари и накрая да не става ясно какво е станало. И в контекста на тази дългосрочна програма, която се бюджетира, вследствие на това върви се по обратния път и се стига до годишния бюджет, където всеки лев, който е даден, в края на годината да се отчита, не само дали е похарчен, защото той задължително е похарчен, но и какво се е получило от това похарчване. Какъв е...
Водещ: За какво е похарчен.
Александър Божков: Не, не е само за какво - какъв е ефектът. Станало ли е по-добре на българския гражданин в края на годината от това, че са похарчени еди-колко си пари за еди-какво си.
Водещ: И понеже стана въпрос за пари, няма как точно вас да не ви попитам за един кратък коментар на това, с което ни залива от вчера статистиката, информацията, че сме на път на поставим нов инфлационен рекорд. Естествен процес ли е това, или е някакво политическо и държавническо безсилие отново?
Александър Божков: Аз мисля, че първо е малко пресилено, което е нормално. На германския народ му държи още влага и при инфлацията от 20-те години на XX век, а нашата хиперинфлация беше съвсем скоро. Така че всяко помръдване на инфлацията малко нагоре е ужасно притеснително. То и в медиен, и в обществен план, и в сърцата на хората, нали, светва една червена лампичка. Хората се притесняват ужасно - о, инфлацията тръгна, сега ще ни се обезценят спестяванията, и така нататък.
Водещ: Нямаме толкова основания за притеснение?
Александър Божков: Не. Нямаме изобщо такива основания за притеснение, имаме основанията да не светне една друга лампичка. Хайде, да речем, оранжева или жълта, тоест внимание – тук някакви процеси в държавата не вървят, както трябва. Има нужда от коректив, има нужда от държавна политика, която да види какви са корените на тази, това увеличение на инфлацията. Държавата да промени своята политика така, че в следващите месеци, година, две, да се намали този така „обезпокоителен” ръст на инфлацията. Това е притеснителното истински, че няма такава реакция от държавата. Държавата не казва - чакайте сега тук, защо се вдигна инфлацията, я да направим едно съвещание национално, я да съберем експертите, я да видим тук хоризонтално между министерствата кои за проблемни - Министерството на финансите, Министерството на земеделието и продоволствието, защото всъщност там е най-голямото нарастване – хранителните стоки. Защо са скочили с 40% хранителните стоки? Защо земеделската продукция е толкова скъпа? Как се получи така, че за една година скочиха толкова много? И намаля производството, и се увеличиха цените. Какъв е коренът на този проблем? Дайте да седнем да очертаем политика, за да премахнем този проблем и естествено, да намалим инфлацията. Това е държавническото мислене, което за голямо съжаление не чувам и не виждам да се осъществява по никакъв начин.
Водещ: И като стана въпрос за криза в държавническото мислене, на финала на нашия разговор хайде да отворим блендата малко по-широко и от актуализираната управленска програма на правителството, с която започнахме, да минем към актуализацията на самото правителство. В две изречения - очакваните смени и очакваните резултати от тях.
Александър Божков: Не знам, те ще бъдат вероятно по-неочаквани, отколкото си мислим, защото в края на краищата Станишев няма ресурси и сила да си направи сам правителство. Той трябва да го съгласува в другите двама лидери, което означава, че то ще бъде плод пак на някакви компромиси и в резултат на това няма да се направят тези промени, които са необходими, а ще се направят тези промени, които са възможни.
Водещ: По-неочаквани, казвате. Готов ли сте да прогнозирате изненадите?
Александър Божков: Не, не съм готов. Абсолютно не съм готов, защото никой не може да каже. Според мен, веднага мога да кажа две неща, които би трябвало да станат, обаче съм сигурен, че няма да станат.
Водещ: И те са?
Александър Божков: Това е – моментално да се разделят Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като това е абсурдно. Една дългогодишно изградена структура като Министерството на енергетиката, която има и своя кадрови състав и има своята сграда, и ние сега /.../.
Водещ: И второто нещо, господин Божков, понеже времето ни притиска.
Александър Божков: И второто е да се махне онова Министерство на бедствията и авариите, което е пълна глупост. То никога не го е имало, никога не е имало нужда от него и към момента няма нужда от него, защото си има „Гражданска защита”, която си върши работата. Да й сложиш отгоре на „Гражданска защита” една голяма шапка от 200-300 души, които кой знае какво правят. Отворете сайта на това министерство и вътре има, вижте...
Водещ: Да, господин Божков, трябва да приключвам, защото следват новините.
Александър Божков: Вижте, че има министър. Вижте само, че има министър, заместник-министър по учебната част.
Водещ: Да. Добре. Александър Божков от Центъра за икономическо развитие с тезата, че Министерството на икономиката и енергетиката трябва да се раздели на две части и трябва да се премахне Министерството на бедствията и авариите.
|
|
|
|
© 2008 Всички права запазени. Позоваването на Информационна Агенция Фокус е задължително!
|
|
